Нужни са стимули за работа за млади родители и пенсионери

Очаквам потреблението да се отпуши догодина, казва Любомир Митов

Любомир Митов е главен икономист на УниКредит за Централна и Източна Европа. Пред "Стандарт" той коментира ръста на икономиката, кредитирането и най-проблемните области и даде своите краткосрочни прогнози.

Трябва да имаме поне 5% ръст на икономиката

За успелите българи в чужбина най-важното е реализацията, а не заплатата

Най-големият ни проблем е в задържането на талантите

И да иска, една банка не може да дава рискови кредити

- Господин Митов, при представянето на проучването "Предизвикателствата пред България" на анализаторското звено, което оглавявате, ми направи впечатление едно изречение: "При запазване на сегашния темп конвергенцията в доходите може да отнеме 50 години". Бихте ли го разтълкували?
- Ако приемем, че в момента икономиката на Европа расте с 1 процент, а българската с 3 процента, при сегашното равнище на доходи, срокът за изравняване на българските заплати с европейските е 2068 г. И това е по паритет на покупателна способност, а не по реална стойност.
- Вие се обръщате към политиците с някои препоръки - какво трябва да направят те, за да се намали този срок?
- Първо, тези 3 процента на растеж трябва да станат поне 5. За подобряване на демографското състояние на страната няма работещо решение, защото ние в момента консумираме резултатите от 90-те години на XX век. В момента хората, които навлизат в работоспособна възраст, са родени в края на века, когато беше най-големият спад на икономиката, най-голямата несигурност и съответно най-големият спад на раждаемостта. Те няма как да станат повече. Това ще започне да се подобрява малко след 2020-25 година най-рано, но няма да е достатъчно. Тук не може да се направи нищо, освен миграционна политика - привличане на работници от чужбина. Но при условие, че сме една доста ксенофобска страна...
- ...и с ниски доходи...
- ...да, този въпрос явно трябва да бъде гледан внимателно. Чехия например е решила въпроса, като привлича хора от Украйна, Русия и Беларус. Аз не съм специалист по миграцията, но очевидно е, че страната ни има нужда от работна ръка и би трябвало да намерим някакви възможности, чрез които да привлечем работоспособни хора, защото друго краткосрочно решение няма. Другите две краткосрочни решения може да бъдат да се създаде възможност за младите родители да не стоят вкъщи по три години след раждането на дете, а да се върнат колкото може по-бързо на работа. За което трябват достатъчно и качествени детски заведения. Едно време ги имаше, но впоследствие изчезнаха. В това се състои ролята на държавата, на политиците. Да се даде стимул на младите хора да не си стоят вкъщи и да се деквалифицират, а да отидат да работят. Трябва да се създадат и възможности за гъвкава работа, за различни опции - заетост 6 часа, 4 часа... Това са въпроси, които опират до политики. Сега обаче те не се решават, а даването на пари "на калпак" не помага. Три години вкъщи за един млад специалист с университетско образование в днешно време е равносилно на професионално самоубийство. Друг проблем са пенсионерите. Трябва да се намери начин да се оставят пенсионерите, които могат и искат, да остават на работа без да бъдат наказвани финансово. Т. е. или да им се натрупва още стаж към досегашния и да се увеличава пенсията, или да им се дават пенсия и заплата, а не както е сега. Този въпрос трябва да се реши. Друго, което няма да прозвучи приятно за доста хора, е да се увеличи пенсионната възраст за жените. Те са голям потенциал, тяхното участие в работната сила е по-ниско от мъжете и няма нито биологическа, нито социална причина да излизат те от пазара на труда толкова по-рано. Или поне да им се даде възможност да работят, ако искат - имам предвид все още голямата им ангажираност с отглеждането на внуците. Това са краткосрочните решения.
- Как стои въпросът с образователната реформа, какви са там краткосрочните решения?
- За образованието няма краткосрочни решения. Ако се започне веднага, първите резултати ще излязат след 15-16 години. Там трябва да се започне и да се чака, нищо друго не може да се направи.
- А младите българчета, които сега са зад граница - те не са ли готов приток?
- Младите българчета, които са навън, се делят според мен на два вида - на много високо професионално ниво и такива, които нямат кой знае каква квалификация. Първите работят в IT сектора, в банките, в големите мултинационални компании. Тези хора, особено ако са поработили по-дълго на тези места, не се интересуват от пари. Причините са много - първо, качеството на живот в Лондон например, е много различно от това в България и доста хора предпочитат този начин на живот. Второ - данъчните системи и разходите за живот у нас и в Англия са толкова високи, че ако заплатата ми номинално се намали двойно, аз ще съм по-добре в България, отколкото там. Но тях ги интересува преди всичко реализацията. Те са наясно, че ако се върнат в България, не могат да реализират това, което знаят и могат. А нашата институционална, юридическа, ако щете чисто поведенческа система, за съжаление, е бюрократична и не приема като фактор реализацията. Бизнесът и държавата трябва да направят така, че тези хора да се върнат и да вършат това, което искат и могат и да не им се пречи. В това е главният въпрос. И има случаи, когато това става - хора се връщат в България, особено по-млади, които не са стояли дълго навън, които са в началото на кариерата си и искат да направят нещо голямо.
- Все по-често се наблюдава обаче млади, високо квалифицирани и кадърни хора да се върнат в България и да няма къде да приложат уменията си...
- Е, точно в това е проблемът - не че нямат желание да се върнат, а нашата система не е съвсем конвергирана, не всичко може да се прави тук, никога няма да можем да правим автомобили и самолети, поне в обозримото бъдеще. Такива специалисти не можем да задържим. Това е въпрос на изследване и на анализ между бизнеса и държавата най-вече - къде и какво може. Друг въпрос е да се използват парите от европейските фондове за създаване на такива възможности. Проблемът е в задържането на талантите - повече от каквото и да било друго. В класацията за конкурентоспособност на Световния икономически форум България е на 133-то място по способността си да задържа таланти и на 132 - да ги привлича. Не е никак добре.
- За да намерят мястото си тези хора, както и по-добро развитие за останалите тук, не трябва ли на първо място икономиката да дръпне, и то значително?
- За да стане това, трябва да се създават ударно нови производствени мощности, нови производства, което пък няма да се получи без тези висококвалифицирани специалисти. Нещо като яйцето и кокошката. Ние не произвеждаме кадри в момента (изключенията го потвърждават), които да отговарят достатъчно на изискванията на новата икономика. Но въпросът е, че от някъде трябва да се започне, не може да се чака това да стане от само себе си. Не се разбира много, че тези 3 процента ръст на икономиката са много по-качествени от онези бомбастични 60 процента преди... Защото го няма строителството, няма ги недвижимостите, няма ги всички тези...
- ...балони?
- Да, сега няма балони. И това, което движи икономиката напред, са информационните технологии, професионалните услуги, аутсорсинг (главно на германски автомобилни компании). Това, което стана в Централна Европа преди няколко години, сега се случва в България и Румъния.
- Къде е мястото тук на банките, след като кредитирането все още е в точката на замръзване?
- Кредитирането е нож с две остриета. Банките са фрашкани с пари и това е много зле за тях. Никоя банка няма интерес да държи пари, за които плаща. Но за да дават банките кредити, на първо място трябва да има хора, които да искат да ги вземат. И второ, тези хора да представят някакъв план, ако са фирми, или достатъчно доходи, ако са физически лица, които доказват, че могат да ги връщат. Знаем, че регулирането на банките се промени много и поемането на риска е силно ограничено. Т. е. и да иска, една банка не може да дава рискови кредити. За заем за малко или средно предприятие се иска резервиране повече от 100 процента от капитала. Това е проблем на регулирането, но в Европа май са започнали да разбират, че това нещо не работи и Домбровскис (Валдис Домбровскис, комисар за еврото и социалния диалог в ЕК, б. ред.) вече се изказа няколко пъти, че имат желание да облекчат регулативния натиск върху банките. Но при положението, в което сега се намират, банките просто няма какво да ги правят тези пари. Освен това населението, казано на чист български, се стиска, не желае да харчи и да взема кредити.
- Докога ще чакаме да се отпуши потреблението?
- Сега започва да се отпушва, по-точно от миналата година. Ипотеките в България са 10% от БВП, докато в Чехия са 25 на сто. Но в Чехия няма бум, т. е. има някаква разлика. Създаването на доверие и на желание, възстановяване на интереса към потребление и дългосрочно планиране би трябвало да бъде отвън. Няма бързо решение, 8-9 години ще продължава такова възстановяване. Надявам се, че нас ще ни държи до момента, когато вече трябва да се инвестира и да се харчат пари, не по-късно. Според мен истинското отпушване ще започне догодина и ще продължи известно време.
- Оптимист ли сте за крайния резултат?
- За крайния резултат, който ще е в следващите две-три години, съм оптимист. Но за след това... Картината трябва да се промени и ако това не стане, не можем да чакаме чудеса.