- Задачата ни в чакалнята на еврозоната - да вдигнем доходите, категоричен е бившият финансов министър Петър Чобанов
- 11% ще е спадът на икономиката по Коледа, трябва бързо решение на политическата нестабилност
Петър Чобанов е финансист и университетски преподавател. Бил е министър на финансите в периода 2013-2014 г., председател на Комисията за финансов надзор /2009-2010/ и изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози /2005-2009/. Член е на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация.
Ето какво казва в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Господин Чобанов, какви са ангажиментите, които страната ни трябва да изпълни по време на престоя си в "чакалнята" на еврозоната?
- Това са ангажименти, поети от държавата и посочени в комюникето на ЕЦБ за присъединяването ни. Най-общо това са реформи, които трябва да извършим, за да подобрим състоянието на българската икономика и да увеличим доходите, като се приближим до средноевропейските нива. Друга част от процедурите засягат промените в законодателството, които наскоро бяха публикувани в редовните доклади на ЕК и ЕЦБ, отново за конвергенцията. Там са посочени доста области по отношение на законодателството, което трябва да бъде приравнено към европейското - най-вече по отношение на централната банка и нейната независимост. Най-важното е изпълнението на критериите от Маахстрихт, които засягат стабилността на валутния курс. Тъй като сме с валутен борд, този критерий не би трябвало да ни създава проблем. Стабилността на публичните финанси е критерият, който касае дълг и дефицит, и дългосрочните лихвени проценти. Стабилността на цените, т.е. инфлацията ни, трябва да не се отклонява значително от трите страни с най-добри показатели за ценова стабилност в ЕС. Това е критерият, който не изпълняваме към момента, според последния доклад за конвергенцията - нашата инфлация е по-висока. Този критерий може да създаде проблеми, тъй като е свързан с факта, че тръгваме от най-ниски нива на конвергенция. Нормално е процесът на бързо нарастване на БВП да бъде съпроводен и с по-високи цени. Това е реално предизвикателство пред нас и може да удължи периода за престой в ERM II.
- Преди дни ЕЦБ определи интервенционни курсове на лева, като най-ниският обменен курс е 1,66246 лв. за 1 евро, а най-високият - 2,24920 лв./евро. В момента левът е фиксиран на ниво от 1,95582 лв./евро. Какво означава това и трябва ли българите да се притесняват, че фиксираният курс може да бъде променен така, че спестяванията им в левове да се обезценят?
- ЕЦБ е определила границите, в които може да се колебае нашият валутен курс, ако бяхме влезли по стандартната процедура на валутно-курсовия механизъм. Тези определени граници са виртуални за нас, тъй като влизаме с валутен борд - имаме твърдо фиксиран валутен курс на ниво 1,95583 и не се интересуваме от интервенционните точки. Те биха представлявали интерес, ако нашият валутен курс бъде оспорен от някой от европейските ни партньори и се премине към дискусия какво трябва да бъде неговото ниво. Но за да имаме опасения, трябва българската икономика поне няколко години поред да има по-ниски темпове на растеж или почти да няма растеж спрямо европейската и освен това българският износ да покаже тенденции към намаляване и задържане. Тогава можем да говорим за натиск върху валутния курс и да започнем да се притесняваме дали ще влезем със същото ниво в еврозоната. Това са икономически индикатори, които всеки може да следи. Но тези индикатори ще бъдат следени и от хората, които вземат решения и те трябва да реагират изпреварващо, отчитайки и премахвайки факторите за по-нисък растеж. Съществува някакъв риск, но той е управляем, ако успяваме да поддържаме икономиката си в добро състояние.
Нямаме основание към момента да смятаме, че ще има такава дискусия, тъй като през последните 23 г. валутният борд служи прекрасно на българската икономика.
- Колко време ще е нужно, за да изпълним задачите си в "чакалнята" на еврозоната?
- Имаме примери за страни, които се подготвят за 3 години и за други, които стоят 10 г. В момента е трудно да се каже, тъй като има голяма несигурност, свързана с кризата с коронавируса - как тя ще се отрази на икономиката, до какъв спад ще доведе. Но периодът, в който ще трябва да престоим в ERM II, зависи и от нас. Ако се направят необходимите реформи, подобри се бизнессредата, започне да работи по-добре икономиката, решат се някои "тесни" места по отношение на пазара на труда и квалификацията на хората и се привлече достатъчно работна ръка - бихме могли да очакваме, че този период няма да е толкова дълъг. Хубаво е управляващите да кажат каква е стратегията им, така че да престоим кокото може по-малко във валутния механизъм, за да не се поддаваме на излишни рискове.
Валутнокурсовият механизъм не е стабилен механизъм. Имаме пример с първия, който се разпадна точно поради това, че подобни механизми не са стабилни и те не трябва да се прилагат прекалено дълго.
- Пред много българи продължава да стои въпросът ще се вдигнат ли цените с въвеждането на еврото, тъй като се чуват разнопосочни мнения. Какво е Вашето?
- Ако цените се определят от търсене и предлагане, дори и да има първоначален момент на повишение поради закръгляне и опити за по-големи печалби, истинският конкурентен пазар няма да допусне това да продължи дълго.
Но основният проблем е, че ние сме най-бедната страна в ЕС и влизаме с най-ниски доходи. Периодът на престой във валутнокурсовия механизъм трябва да бъде използван така, че доходите наистина да се увеличават, за да участваме равнопоставено в този клуб на богатите.
- Говорим за увеличаване на доходите, но в момента сме в криза, която се очаква да се задълбочи. Какъв ще е нейният модел - V, U или L и кога ще излезем от нея?
- В момента се намираме в началото на спада, който ни предстои. Според прогнозите на ЕК, България и Хърватия ще са страните, които през четвъртото тримесечие на тази година ще имат най-голям спад спрямо същия период на 2019 г. - 11%. За повечето от останалите страни се предвижда през третото и четвъртото тримесечие да започне растеж с малко по-големи темпове след големия спад през първото и второто. Колко ще продължи спадът при нас и колко ще е голям, зависи от действията, които ще бъдат предприети. За съжаление към момента това, което се прави в подкрепа на бизнеса и гражданите, не е достатъчно. Подкрепата е по-малко от 1% от БВП за изминалите 4 месеца на криза. С подобна интервенция няма как да очакваме, че ще успеем да спрем този спад. И дали той няма да е даже по-голям, отколкото е прогнозиран? Медицинската ситуация с коронавируса се усложнява, което увеличава несигурността по отношение на това доколко ще може нормално да се прави бизнес. Летният туристически сезон е провален, а той дава много сериозни приходи за икономиката - не само за официалната, но и за неофициалната. Много хора разчитат на сезонна работа през лятото, за да има какво да харчат през зимата. Сега тези доходи ги няма и не се очертава да бъдат получени, което означава, че тези хора най-вероятно ще се нуждаят от социално подпомагане - отсега трябва да се мисли в тази посока. Няма отговор и на въпроса докога ще продължават да се увеличават заразените с COVID-19 у нас, заради което България попада в списъци на страни, ограничаващи свободното движение на хора.
- Хората и бизнесът ли не искат по някакви причини да се възползват от мерките за държавна помощ, или те не са достатъчни?
- Доста време отне мярката 60 на 40 да бъде уточнена по начин, по който наистина да заработи и от нея да се възползват повече хора. Но и първоначалният замисъл на мерките беше те да не струват много на икономиката. Това донякъде е оправдано, тъй като се придържаме към фискална дисциплина. Но има периоди, в които държавните разходи трябва да се увеличават дори и с цената на малко по-висок дефицит. Защото ако изпуснем икономиката много да спадне, по-нататък това би предизвикало още по-голям дефицит, отколкото ако похарчим част от парите, за да се противопоставим на този спад. Важно значение има и недостатъчната последователност в мерките, които се прилагаха по овладяването на коронавируса - например затварят се заведения, а след два дни се отварят. Имаме много примери в това отношение, които не помагат да се покаже ясно и категорично на останалите страни, че знаем какво правим и ще овладеем ситуацията. Това се отразява и на икономиката.
- Удачно ли е мерките за бизнеса да са предимно под формата на кредити, а не на преки помощи, каквито има в други държави?
- Трябва да се намери баланс между кредити и директно подпомагане, но също и координация на европейско ниво. Ние няма как да се изтеглим за косата като Барон Мюнхаузен и сами да излезем от тази криза. Дори да продължим няколко тримесечия с пакетите от помощи, това няма да даде сигурност на хората, те ще се въздържат от потребление, което ще се отразява и на данъци, и на растеж. Трябва да се види дали ЕС ще пристъпи към реализиране на идеята част от производствата да се изместят от Китай в Европа и къде ние можем да се включим. Нашите търговски аташета трябва да са по-активни - да правят срещи с различни индустриални камари и бизнесорганизации в страните, в които са, да проучват дали бизнесът е готов за подобна промяна и за изнасяне на производство. Да намерим своето място и да създадем реална визия кога могат да заработят тези производства. Защото дори да получим грантове от Европа, ако средствата не се вложат в проекти, които създават средносрочна и дългосрочна заетост, няма да има особена полза.
- Влизането ни в ЕRM II дава ли ни предимства в комуникацията с другите страни от Съюза?
- Срещата на ниво лидери на държавите в ЕС на 17 и 18 юли е много важна - очаква се да стане ясно дали ще бъде приет планът за възстановяване, в какъв вид ще е той и каква перспектива за развитие създава за ЕС.
Присъединяването ни към ERM II е задължаващо за самите нас да предлагаме идеи на европейско ниво, които да са насочени към това, че когато приемем еврото, за него да се говори като за валута, създаваща благосъстояние и растеж, а не като за валута, която се бори за своето оцеляване, както е през последните 10 г. Но точно повратен момент, каквато е една криза, може да даде друг път на развитие. За съжаление я има и другата възможност, за която спомена еврокомисарят Паоло Джентилони - че еврозоната е заплашена от разпад, ако не се предприемат мерки на общоевропейско ниво. Какъв размер средства ще получим от пакета за възстановяване - както се видя от първоначалното разпределение, няма да сме от ощетените страни, напротив. То предвиждаше да получим относително по-голям процент от БВП и това е нормално, тъй като сме най-бедната икономика в ЕС. Тези средства ще са насочени към преодоляване на проблеми пред растежа и благосъстоянието на хората. Това, което остава да видим, е какво ще е съотношението между грантовете и кредитите в спасителния план и за какъв период от време ще трябва да се връщат тези кредити. На мен лично ми се струва, че първоначално заявеният 30-годишен период е твърде дълъг, той засяга един ЕС, който след 30 г. може да не е същият като брой държави - имаме вече примера на Великобритания. По-краткият период е по-задължаващ от гледна точка на връщането, но пък в сегашната ситуация на лихвените проценти може да излезе и по-изгоден.
- Прогнозата за рецесия в момента у нас се сблъсква с политическа нестабилност. Ще задълбочи ли тя още повече затъването на икономиката?
- Ако протестите продължат няколко месеца, дори и сегашното правителство да остане на власт, това ще се отрази на икономиката, тъй като не могат да се правят реформи, не могат да се вземат решения, които да дърпат растежа. Трябва да имаме бързо решение, за да се избегне прекалено дългата ситуация на несигурност. Или хората да бъдат убедени, че това, за което протестират, може да бъде разрешено от сегашната власт, или пък, ако правителството разбере, че няма как да овладее протестите, да се мисли за следваща политическа конфигурация - да се заложат общи принципи като мерки и конкретни действия за подобряване на икономиката, които основните политически сили да се ангажират да следват. Това е апел към разума, доколкото го има в основните политически сили, за да не позволят политическата нестабилност да доведе до още по-тежка криза от тази, която така или иначе ще имаме. Трябва да е ясно, че този, които управлява, е в състояние да взема решения и да ги прилага последователно, а не под натиск бързо да се отмята от тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com