Нужна е визия за икономиката, не само помощи

• За­да­ча­та ни в ча­кал­ня­та на ев­ро­зо­на­та - да вдиг­нем до­хо­ди­те, ка­те­го­ри­чен е бив­ши­ят фи­нан­сов ми­нис­тър Пе­тър Чо­ба­нов
• 11% ще е спадът на икономиката по Коледа, трябва бързо решение на политическата нестабилност

Пе­тър Чо­ба­нов е фи­нан­сист и уни­вер­си­тет­ски пре­по­да­ва­тел. Бил е ми­нис­тър на фи­нан­си­те в пе­ри­о­да 2013-2014 г., пред­се­да­тел на Ко­ми­си­я­та за фи­нан­сов надзор /2009-2010/ и из­пъл­ни­те­лен ди­рек­тор на Аген­ци­я­та за ико­но­ми­чес­ки ана­ли­зи и прог­но­зи /2005-2009/. Член е на уп­ра­ви­тел­ния съ­вет на Бъл­гар­ска­та мак­ро­и­ко­но­ми­чес­ка асо­ци­а­ция.

Ето какво казва в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Гос­по­дин Чо­ба­нов, как­ви са ан­га­жи­мен­ти­те, ко­и­то стра­на­та ни тряб­ва да из­пъл­ни по вре­ме на прес­тоя си в "ча­кал­ня­та" на ев­ро­зо­на­та?

- То­ва са ан­га­жи­мен­ти, по­е­ти от дър­жа­ва­та и по­со­че­ни в ко­мю­ни­ке­то на ЕЦБ за при­съ­е­ди­ня­ва­не­то ни. Най-об­що то­ва са ре­фор­ми, ко­и­то тряб­ва да из­вър­шим, за да по­доб­рим със­то­я­ни­е­то на бъл­гар­ска­та ико­но­ми­ка и да уве­ли­чим до­хо­ди­те, ка­то се приб­ли­жим до сред­но­ев­ро­пей­ски­те ни­ва. Дру­га част от про­це­ду­ри­те за­ся­гат про­ме­ни­те в за­ко­но­да­тел­ство­то, ко­и­то нас­ко­ро бя­ха пуб­ли­ку­ва­ни в ре­дов­ни­те док­ла­ди на ЕК и ЕЦБ, от­но­во за кон­вер­ген­ци­я­та. Там са по­со­че­ни дос­та об­лас­ти по от­но­ше­ние на за­ко­но­да­тел­ство­то, ко­е­то тряб­ва да бъ­де при­рав­не­но към ев­ро­пейс­ко­то - най-ве­че по от­но­ше­ние на цен­трал­на­та бан­ка и ней­на­та не­за­ви­си­мост. Най-важ­но­то е из­пъл­не­ни­е­то на кри­те­ри­и­те от Ма­ах­стрихт, ко­и­то за­ся­гат ста­бил­нос­тта на ва­лут­ния курс. Тъй ка­то сме с ва­лу­тен борд, то­зи кри­те­рий не би тряб­ва­ло да ни съз­да­ва проб­лем. Ста­бил­нос­тта на пуб­лич­ни­те фи­нан­си е кри­те­ри­ят, кой­то ка­сае дълг и де­фи­цит, и дъл­гос­роч­ни­те лих­ве­ни про­цен­ти. Ста­бил­нос­тта на це­ни­те, т.е. ин­фла­ци­я­та ни, тряб­ва да не се от­кло­ня­ва зна­чи­тел­но от три­те стра­ни с най-доб­ри по­ка­за­те­ли за це­но­ва ста­бил­ност в ЕС. То­ва е кри­те­ри­ят, кой­то не из­пъл­ня­ва­ме към мо­мен­та, спо­ред пос­лед­ния док­лад за кон­вер­ген­ци­я­та - на­ша­та ин­фла­ция е по-ви­со­ка. То­зи кри­те­рий мо­же да съз­да­де проб­ле­ми, тъй ка­то е свър­зан с фак­та, че тръг­ва­ме от най-нис­ки ни­ва  на кон­вер­ген­ция. Нор­мал­но е про­це­сът на бър­зо на­рас­тва­не на БВП да бъ­де съп­ро­во­ден и с по-ви­со­ки це­ни. То­ва е ре­ал­но пре­диз­ви­ка­тел­ство пред нас и мо­же да удъл­жи пе­ри­о­да за прес­той в ERM II.

- Пре­ди дни ЕЦБ оп­ре­де­ли ин­тер­вен­ци­он­ни кур­со­ве на ле­ва, ка­то най-нис­ки­ят об­ме­нен курс е 1,66246 лв. за 1 ев­ро, а най-ви­со­ки­ят - 2,24920 лв./ев­ро. В мо­мен­та ле­вът е фик­си­ран на ни­во от 1,95582 лв./ев­ро. Как­во оз­на­ча­ва то­ва и тряб­ва ли бъл­га­ри­те да се при­тес­ня­ват, че фик­си­ра­ни­ят курс мо­же да бъ­де про­ме­нен та­ка, че спес­тя­ва­ни­я­та им в ле­во­ве да се обез­це­нят?

- ЕЦБ е оп­ре­де­ли­ла гра­ни­ци­те, в ко­и­то мо­же да се ко­ле­бае на­ши­ят ва­лу­тен курс, ако бях­ме влез­ли по стан­дар­тна­та про­це­ду­ра на ва­лут­но-кур­со­вия ме­ха­ни­зъм. Те­зи оп­ре­де­ле­ни гра­ни­ци са вир­ту­ал­ни за нас, тъй ка­то вли­за­ме с ва­лу­тен борд - има­ме твър­до фик­си­ран ва­лу­тен курс на ни­во 1,95583 и не се ин­те­ре­су­ва­ме от ин­тер­вен­ци­он­ни­те точ­ки. Те би­ха пред­став­ля­ва­ли ин­те­рес, ако на­ши­ят ва­лу­тен курс бъ­де ос­по­рен от ня­кой от ев­ро­пей­ски­те ни пар­тньо­ри и се пре­ми­не към дис­ку­сия как­во тряб­ва да бъ­де не­го­во­то ни­во. Но за да има­ме опа­се­ния, тряб­ва бъл­гар­ска­та ико­но­ми­ка по­не ня­кол­ко го­ди­ни по­ред да има по-нис­ки тем­по­ве на рас­теж или поч­ти да ня­ма рас­теж спря­мо ев­ро­пейс­ка­та и ос­вен то­ва бъл­гар­ски­ят из­нос да по­ка­же тен­ден­ции към на­ма­ля­ва­не и за­дър­жа­не. То­га­ва мо­жем да го­во­рим за на­тиск вър­ху ва­лут­ния курс и да за­поч­нем да се при­тес­ня­ва­ме да­ли ще вле­зем със съ­що­то ни­во в ев­ро­зо­на­та. То­ва са ико­но­ми­чес­ки ин­ди­ка­то­ри, ко­и­то все­ки мо­же да сле­ди. Но те­зи ин­ди­ка­то­ри ще бъ­дат сле­де­ни и от хо­ра­та, ко­и­то взе­мат ре­ше­ния и те тряб­ва да ре­а­ги­рат из­пре­вар­ва­що, от­чи­тай­ки и пре­мах­вай­ки фак­то­ри­те за по-ни­сък рас­теж. Съ­щес­тву­ва ня­ка­къв риск, но той е уп­рав­ля­ем, ако ус­пя­ва­ме да под­дър­жа­ме ико­но­ми­ка­та си в доб­ро със­то­я­ние.

Ня­ма­ме ос­но­ва­ние към мо­мен­та да смя­та­ме, че ще има та­ка­ва дис­ку­сия, тъй ка­то през пос­лед­ни­те 23 г. ва­лут­ни­ят борд слу­жи прек­рас­но на бъл­гар­ска­та ико­но­ми­ка.

- Кол­ко вре­ме ще е нуж­но, за да из­пъл­ним за­да­чи­те си в "ча­кал­ня­та" на ев­ро­зо­на­та?

- Има­ме при­ме­ри за стра­ни, ко­и­то се под­гот­вят за 3 го­ди­ни и за дру­ги, ко­и­то сто­ят 10 г. В мо­мен­та е труд­но да се ка­же, тъй ка­то има го­ля­ма не­си­гур­ност, свър­за­на с кри­за­та с ко­ро­на­ви­ру­са - как тя ще се от­ра­зи на ико­но­ми­ка­та, до ка­къв спад ще до­ве­де. Но пе­ри­о­дът, в кой­то ще тряб­ва да прес­то­им в ERM II, за­ви­си и от нас. Ако се нап­ра­вят не­об­хо­ди­ми­те ре­фор­ми, по­доб­ри се биз­нес­сре­да­та, за­поч­не да ра­бо­ти по-доб­ре ико­но­ми­ка­та, ре­шат се ня­кои "тес­ни" мес­та по от­но­ше­ние на па­за­ра на тру­да и ква­ли­фи­ка­ци­я­та на хо­ра­та и се прив­ле­че дос­та­тъч­но ра­бот­на ръ­ка - бих­ме мог­ли да очак­ва­ме, че то­зи пе­ри­од ня­ма да е тол­ко­ва дъ­лъг. Ху­ба­во е уп­рав­ля­ва­щи­те да ка­жат как­ва е стра­те­ги­я­та им, та­ка че да прес­то­им ко­ко­то мо­же по-мал­ко във ва­лут­ния ме­ха­ни­зъм, за да не се под­да­ва­ме на из­лиш­ни рис­ко­ве.

Ва­лут­нокур­со­ви­ят ме­ха­ни­зъм не е ста­би­лен ме­ха­ни­зъм. Има­ме при­мер с пър­вия, кой­то се раз­пад­на точ­но по­ра­ди то­ва, че по­доб­ни ме­ха­низ­ми не са ста­бил­ни и те не тряб­ва да се при­ла­гат пре­ка­ле­но дъл­го.

- Пред мно­го бъл­га­ри про­дъл­жа­ва да стои въп­ро­сът ще се вдиг­нат ли це­ни­те с въ­веж­да­не­то на ев­ро­то, тъй ка­то се чу­ват раз­но­по­соч­ни мне­ния. Как­во е Ва­ше­то?

- Ако це­ни­те се оп­ре­де­лят от тър­се­не и пред­ла­га­не, до­ри и да има пър­во­на­ча­лен мо­мент на по­ви­ше­ние по­ра­ди зак­ръг­ля­не и опи­ти за по-го­ле­ми пе­чал­би, ис­тин­ски­ят кон­ку­рен­тен па­зар ня­ма да до­пус­не то­ва да про­дъл­жи дъл­го.

Но ос­нов­ни­ят проб­лем е, че ние сме най-бед­на­та стра­на в ЕС и вли­за­ме с най-нис­ки до­хо­ди. Пе­ри­о­дът на прес­той във ва­лут­нокур­со­вия ме­ха­ни­зъм тряб­ва да бъ­де из­пол­зван та­ка, че до­хо­ди­те на­ис­ти­на да се уве­ли­ча­ват, за да учас­тва­ме рав­но­пос­та­ве­но в то­зи клуб на бо­га­ти­те.

- Го­во­рим за уве­ли­ча­ва­не на до­хо­ди­те, но в мо­мен­та сме в кри­за, ко­я­то се очак­ва да се за­дъл­бо­чи. Ка­къв ще е ней­ни­ят мо­дел -  V, U или L и ко­га ще из­ле­зем от нея?

- В мо­мен­та се на­ми­ра­ме в на­ча­ло­то на спа­да, кой­то ни пред­стои. Спо­ред прог­но­зи­те на ЕК, Бъл­га­рия и Хър­ва­тия ще са стра­ни­те, ко­и­то през чет­вър­то­то три­ме­се­чие на та­зи го­ди­на ще имат най-го­лям спад спря­мо съ­щия пе­ри­од на 2019 г. - 11%. За по­ве­че­то от ос­та­на­ли­те стра­ни се пред­виж­да през тре­то­то и чет­вър­то­то три­ме­се­чие да за­поч­не рас­теж с мал­ко по-го­ле­ми тем­по­ве след го­ле­мия спад през пър­во­то и вто­ро­то. Кол­ко ще про­дъл­жи спа­дът при нас и кол­ко ще е го­лям, за­ви­си от дейс­тви­я­та, ко­и­то ще бъ­дат пред­при­е­ти. За съ­жа­ле­ние към мо­мен­та то­ва, ко­е­то се пра­ви в под­кре­па на биз­не­са и граж­да­ни­те, не е дос­та­тъч­но. Под­кре­па­та е по-мал­ко от 1% от БВП за из­ми­на­ли­те 4 ме­се­ца на кри­за. С по­доб­на ин­тер­вен­ция ня­ма как да очак­ва­ме, че ще ус­пе­ем да спрем то­зи спад. И да­ли той ня­ма да е да­же по-го­лям, от­кол­ко­то е прог­но­зи­ран? Ме­ди­цин­ска­та си­ту­а­ция с ко­ро­на­ви­ру­са се ус­лож­ня­ва, ко­е­то уве­ли­ча­ва не­си­гур­нос­тта по от­но­ше­ние на то­ва до­кол­ко ще мо­же нор­мал­но да се пра­ви биз­нес. Лет­ни­ят ту­рис­ти­чес­ки се­зон е про­ва­лен, а той да­ва мно­го се­ри­оз­ни при­хо­ди за ико­но­ми­ка­та - не са­мо за офи­ци­ал­на­та, но и за не­о­фи­ци­ал­на­та. Мно­го хо­ра раз­чи­тат на се­зон­на ра­бо­та през ля­то­то, за да има как­во да хар­чат през зи­ма­та. Се­га те­зи до­хо­ди ги ня­ма и не се очер­та­ва да бъ­дат по­лу­че­ни, ко­е­то оз­на­ча­ва, че те­зи хо­ра най-ве­ро­ят­но ще се нуж­да­ят от со­ци­ал­но под­по­ма­га­не - от­се­га тряб­ва да се мис­ли в та­зи по­со­ка. Ня­ма от­го­вор и на въп­ро­са до­ко­га ще про­дъл­жа­ват да се уве­ли­ча­ват за­ра­зе­ни­те с COVID-19 у нас, за­ра­ди ко­е­то Бъл­га­рия по­па­да в спи­съ­ци на стра­ни, ог­ра­ни­ча­ва­щи сво­бод­но­то дви­же­ние на хо­ра.

- Хо­ра­та и биз­не­сът ли не ис­кат по ня­как­ви при­чи­ни да се въз­пол­зват от мер­ки­те за дър­жав­на по­мощ, или те не са дос­та­тъч­ни?

- Дос­та вре­ме от­не мяр­ка­та 60 на 40 да бъ­де уточ­не­на по на­чин, по кой­то на­ис­ти­на да за­ра­бо­ти и от нея да се въз­пол­зват по­ве­че хо­ра. Но и пър­во­на­чал­ни­ят за­ми­съл на мер­ки­те бе­ше те да не стру­ват мно­го на ико­но­ми­ка­та. То­ва до­ня­къ­де е оп­рав­да­но, тъй ка­то се при­дър­жа­ме към фис­кал­на дис­цип­ли­на. Но има пе­ри­о­ди, в ко­и­то дър­жав­ни­те раз­хо­ди тряб­ва да се уве­ли­ча­ват до­ри и с це­на­та на мал­ко по-ви­сок де­фи­цит. За­що­то ако из­пус­нем ико­но­ми­ка­та мно­го да спад­не, по-на­та­тък то­ва би пре­диз­ви­ка­ло още по-го­лям де­фи­цит, от­кол­ко­то ако по­хар­чим част от па­ри­те, за да се про­ти­во­пос­та­вим на то­зи спад. Важ­но зна­че­ние има и не­дос­та­тъч­на­та пос­ле­до­ва­тел­ност в мер­ки­те, ко­и­то се при­ла­га­ха по ов­ла­дя­ва­не­то на ко­ро­на­ви­ру­са - нап­ри­мер зат­ва­рят се за­ве­де­ния, а след два дни се от­ва­рят. Има­ме мно­го при­ме­ри в то­ва от­но­ше­ние, ко­и­то не по­ма­гат да се по­ка­же яс­но и ка­те­го­рич­но на ос­та­на­ли­те стра­ни, че зна­ем как­во пра­вим и ще ов­ла­де­ем си­ту­а­ци­я­та. То­ва се от­ра­зя­ва и на ико­но­ми­ка­та.

- Удач­но ли е мер­ки­те за биз­не­са да са пре­дим­но под фор­ма­та на кре­ди­ти, а не на пре­ки по­мо­щи, как­ви­то има в дру­ги дър­жа­ви?

- Тряб­ва да се на­ме­ри ба­ланс меж­ду кре­ди­ти и ди­рек­тно под­по­ма­га­не, но съ­що и ко­ор­ди­на­ция на ев­ро­пейс­ко ни­во. Ние ня­ма как да се из­тег­лим за ко­са­та ка­то Ба­рон Мюн­ха­у­зен и са­ми да из­ле­зем от та­зи кри­за. До­ри да про­дъл­жим ня­кол­ко три­ме­се­чия с па­ке­ти­те от по­мо­щи, то­ва ня­ма да да­де си­гур­ност на хо­ра­та, те ще се въз­дър­жат от пот­реб­ле­ние, ко­е­то ще се от­ра­зя­ва и на да­нъ­ци, и на рас­теж. Тряб­ва да се ви­ди да­ли ЕС ще прис­тъ­пи към ре­а­ли­зи­ра­не на иде­я­та част от про­из­вод­ства­та да се из­мес­тят от Ки­тай в Ев­ро­па и къ­де ние мо­жем да се вклю­чим. На­ши­те тър­гов­ски ата­ше­та тряб­ва да са по-ак­тив­ни - да пра­вят сре­щи с раз­лич­ни ин­дус­три­ал­ни ка­ма­ри и биз­не­сор­га­ни­за­ции в стра­ни­те, в ко­и­то са, да про­уч­ват да­ли биз­не­сът е го­тов за по­доб­на про­мя­на и за из­на­ся­не на про­из­вод­ство. Да на­ме­рим сво­е­то мяс­то и да съз­да­дем ре­ал­на ви­зия ко­га мо­гат да за­ра­бо­тят те­зи про­из­вод­ства. За­що­то до­ри да по­лу­чим гран­то­ве от Ев­ро­па, ако сред­ства­та не се вло­жат в про­ек­ти, ко­и­то съз­да­ват сред­нос­роч­на и дъл­гос­роч­на за­е­тост, ня­ма да има осо­бе­на пол­за.

- Вли­за­не­то ни в ЕRM II да­ва ли ни пре­дим­ства в ко­му­ни­ка­ци­я­та с дру­ги­те стра­ни от Съ­ю­за?

- Сре­ща­та на ни­во ли­де­ри на дър­жа­ви­те в ЕС на 17 и 18 юли е мно­го важ­на - очак­ва се да ста­не яс­но да­ли ще бъ­де при­ет пла­нът за въз­ста­но­вя­ва­не, в ка­къв вид ще е той и как­ва пер­спек­ти­ва за раз­ви­тие съз­да­ва за ЕС.

При­съ­е­ди­ня­ва­не­то ни към ERM II е за­дъл­жа­ва­що за са­ми­те нас да пред­ла­га­ме идеи на ев­ро­пейс­ко ни­во, ко­и­то да са на­со­че­ни към то­ва, че ко­га­то при­е­мем ев­ро­то, за не­го да се го­во­ри ка­то за ва­лу­та, съз­да­ва­ща бла­го­със­то­я­ние и рас­теж, а не ка­то за ва­лу­та, ко­я­то се бо­ри за сво­е­то оце­ля­ва­не, как­то е през пос­лед­ни­те 10 г.  Но точ­но пов­ра­тен мо­мент, как­ва­то е ед­на кри­за, мо­же да да­де друг път на раз­ви­тие. За съ­жа­ле­ние я има и дру­га­та въз­мож­ност, за ко­я­то спо­ме­на ев­ро­ко­ми­са­рят Па­о­ло Джен­ти­ло­ни - че ев­ро­зо­на­та е зап­ла­ше­на от раз­пад, ако не се пред­при­е­мат мер­ки на об­що­ев­ро­пейс­ко ни­во. Ка­къв раз­мер сред­ства ще по­лу­чим от па­ке­та за въз­ста­но­вя­ва­не - как­то се ви­дя от пър­во­на­чал­но­то раз­пре­де­ле­ние, ня­ма да сме от още­те­ни­те стра­ни, нап­ро­тив. То пред­виж­да­ше да по­лу­чим от­но­си­тел­но по-го­лям про­цент от БВП и то­ва е нор­мал­но, тъй ка­то сме най-бед­на­та ико­но­ми­ка в ЕС. Те­зи сред­ства ще са на­со­че­ни към пре­о­до­ля­ва­не на проб­ле­ми пред рас­те­жа и бла­го­със­то­я­ни­е­то на хо­ра­та. То­ва, ко­е­то ос­та­ва да ви­дим, е как­во ще е съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду гран­то­ве­те и кре­ди­ти­те в спа­си­тел­ния план и за ка­къв пе­ри­од от вре­ме ще тряб­ва да се връ­щат те­зи кре­ди­ти. На мен лич­но ми се стру­ва, че пър­во­на­чал­но за­я­ве­ни­ят 30-го­ди­шен пе­ри­од е твър­де дъ­лъг, той за­ся­га един ЕС, кой­то след 30 г. мо­же да не е съ­щи­ят ка­то брой дър­жа­ви - има­ме ве­че при­ме­ра на Ве­ли­коб­ри­та­ния.  По-крат­ки­ят пе­ри­од е по-за­дъл­жа­ващ от глед­на точ­ка на връ­ща­не­то, но пък в се­гаш­на­та си­ту­а­ция на лих­ве­ни­те про­цен­ти мо­же да из­ле­зе и по-из­го­ден.

- Прог­но­за­та за ре­це­сия в мо­мен­та у нас се сблъс­ква с по­ли­ти­чес­ка нес­та­бил­ност. Ще за­дъл­бо­чи ли тя още по­ве­че за­тъ­ва­не­то на ико­но­ми­ка­та?

- Ако про­тес­ти­те про­дъл­жат ня­кол­ко ме­се­ца, до­ри и се­гаш­но­то пра­ви­тел­ство да ос­та­не на власт, то­ва ще се от­ра­зи на ико­но­ми­ка­та, тъй ка­то не мо­гат да се пра­вят ре­фор­ми, не мо­гат да се взе­мат ре­ше­ния, ко­и­то да дър­пат рас­те­жа. Тряб­ва да има­ме бър­зо ре­ше­ние, за да се из­бег­не пре­ка­ле­но дъл­га­та си­ту­а­ция на не­си­гур­ност. Или хо­ра­та да бъ­дат убе­де­ни, че то­ва, за ко­е­то про­тес­ти­рат, мо­же да бъ­де раз­ре­ше­но от се­гаш­на­та власт, или пък, ако пра­ви­тел­ство­то раз­бе­ре, че ня­ма как да ов­ла­дее про­тес­ти­те, да се мис­ли за след­ва­ща по­ли­ти­чес­ка кон­фи­гу­ра­ция - да се за­ло­жат об­щи прин­ци­пи ка­то мер­ки и кон­крет­ни дейс­твия за по­доб­ря­ва­не на ико­но­ми­ка­та, ко­и­то ос­нов­ни­те по­ли­ти­чес­ки си­ли да се ан­га­жи­рат да след­ват. То­ва е апел към ра­зу­ма, до­кол­ко­то го има в ос­нов­ни­те по­ли­ти­чес­ки си­ли, за да не поз­во­лят по­ли­ти­чес­ка­та нес­та­бил­ност да до­ве­де до още по-теж­ка кри­за от та­зи, ко­я­то та­ка или ина­че ще има­ме.  Тряб­ва да е яс­но, че то­зи, ко­и­то уп­рав­ля­ва, е в със­то­я­ние да взе­ма ре­ше­ния и да ги при­ла­га пос­ле­до­ва­тел­но, а не под на­тиск бър­зо да се от­мя­та от тях.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com