- Глад и страх от израждане са мъчили хората преди 100 г.
- Наложените репарации от 2,25 милиарда златни франка са по-тежки от тези на Германия, вноските по тях са 55% от бюджета ни
Кризите се случват и преминават. Единственото, което можем да направим, е да извлечем правилната поука от тях. Защото, както един от отците на Църквата казва - кризите са съд Божий. "Докога ще продължи кризата? Докато надменните и грабливи хищници на капитала не признаят върховенството на Бога в делата си. Докато не разберат, че кризата е синоним на съд - за тях и за целия свят", казва св. Николай Велимирович.
Точно преди 100 години България е преживявала една от най-тежките кризи в своята нова история.
На 16 декември 1922 г. в българския печат излиза статия под заглавие: "Страх от израждане". В нея пише: "Скъпотията от ден на ден расте, сиромашията се шири, животът става все по-тежък и непоносим дори. Особено мизерията се шири по градовете, сред градското население, между чиновничество, интелигенция, работничество. Ако на един човек дневно са потребни поне 80 грама белтъчини, 55 гр. мазнини и 350 гр. въглехидрати, почерпени от смес от продукти, която за едно четиричленно семейство днес се купува за 107 лв., какво трябва да кажем за нашето семейство, което обикновено е по-многочленно и не всякога има дори бюджет от 50 лв. за храна?... Нека със статистика в ръка се регистрира основателният страх от израждане, причинено от хроническо недохранване, за да се види накъде вървим и на какъв край могат да ни изведат репарациите".
Представяте ли си колко тежка е била кризата, че да породи в обществото страх от израждане на населението заради глада?
Първата световна война е приключила преди 4 години. Равносметката за света е 10 милиона убити, 20 милиона ранени и осакатени. Икономическите загуби се изчисляват на 360 млрд. долара..
След пробива при Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва на 19 септември 2018 г. Солунското примирие и излиза от войната. Страната ни е сред победените.
България е изгубила 143 хил. души, ранени са 271 хил., останали като заложници за три години след войната - 100 хил. души. Това са мъже, чиито семейства са останали без грижа, а децата - без бащи.
Принципите на президента Уилсън за договаряне на всеобщ мир по справедлив начин за всички страни обаче са игнорирани от Британия и Франция. На 27 ноември 2019 г. е подписан Ньойския мирен договор, според който България е принудена да се откаже от част от териториите си. Южна Добруджа - житницата на България, за втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море между реките Марица и Места), като временен мандат получава Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на Бяло море. Ангажимент, който гърците не изпълняват. Така от страната ни са откъснати територии с площ от 11 хиляди кв. км. (около 10% от цялата територия) и над 200 хиляди българи остават под чужда власт. В следващите години около 100 хиляди българи идват в родината като бежанци. Заедно с териториите, които не успяваме да присъединим към България, общият брой на българите под чужда власт е около 2 до 3.5 млн. души, според различните източници.
Освен това България е задължена да изплати на съюзниците репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка. Вноските трябва да се изплащат на шест месеца на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която пък от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото такова плащане трябвало да бъде направено на 1 юли 1920 г., а последното - на 1 януари 1958 г.
Установената с Ньойския договор сума на репарациите от 2,25 милиарда златни франка е огромна. Тя е непосилна за възможностите на българската икономика и държавен бюджет. Предявената сума представлява 22 % от цялото национално богатство по оценки от 1911 година, като по този показател репарациите са по-тежки от наложените на Германия с Версайския договор. Вноските по тяхното изплащане възлизат на 55 % от целия държавен бюджет по това време. Невъзможността за изплащане на репарациите е известна още при сключването на Ньойския договор, поради което той предвижда тяхната бъдеща преоценка.
Освен репарациите, клаузите в Ньойския договор предвиждат допълнителни финансови тежести: окупационен дълг, издръжка на смесените арбитражни съдилища, комисиите по разоръжаването и репарациите, реституции и др. Според победителите в Първата световна война, сумата е значително по-малка от щетите, които България е нанесла на своите врагове и нейният размер е намален единствено поради осъзнатата от съюзниците невъзможност българската държава да изплати по-голяма сума.
Решенията се взимат на базата на данни за престъпления на български военни, които се дават от граничещите с България държави. Те се приемат безкритично от техните съюзници.
През 1928 г. по този повод министър-председателят на Обединеното кралство по време на Първата световна война Лойд Джордж пише: "Цялата документация, представена от някои наши съюзници по време на мирните преговори, беше измамна. Решенията взехме въз основа на фалшификати".
Изготвеният проектодоговор е предоставен на българската делегация на 19 септември, която е пътувала 8 дни с влак до Париж, за да присъства на Парижката мирна конференция, но не е допусната в залата. Българската страна излага възражения по редица текстове, но те са отхвърлени.
Преговори с България няма, а има ултимативен диктат
предопределен от изявлението на френския министър-председател Жорж Клемансо, който заявява: "Там на Балканите има един див народ, който трябва да бъде унищожен."
На 21 март 1923 година българското правителство и Междусъюзническата комисия подписват споразумение, променящо изцяло структурата на репарационния дълг и отлагащо неговото изплащане. Преговорите са водени от министър-председателя Александър Стамболийски, който се стреми да използва сключването на относително благоприятно споразумение в течащата по онова време предизборна кампания. Макар че е постигнат пробив в системата на репарациите и че дългът на практика е намален значително, споразумението предизвиква силно недоволство сред българската общественост, която очаква по-големи отстъпки. Споразумението среща съпротива и във Франция, главно поради опасенията, че създава неблагоприятен прецедент по отношение на репарационния дълг на Германия. Но след успеха си на изборите, Стамболийски отказва да преразглежда неговите условия, в което среща и подкрепата на Великобритания.
Първото плащане по новото споразумение е направено на 1 октомври 1923 година. През следващите няколко години дългът е обслужван редовно, като сумата на репарациите не надхвърля 3,8 % от износа, а ако се включат и другите плащания по договора - 6,6 % от износа. Изплащането на репарациите се облекчава и от обезценяването на предвоенните външни дългове. Така обслужването на всички външни дългове (довоенни и репарационни) през 1926 година възлиза на 19,5 % от бюджета при 28,5 % през 1914 година. За периода 1919 - 1929 година България изплаща общо 186,4 милиона златни франка задължения по Ньойския договор.
Най-тежкото практическо последствие от налагането на репарациите е, че те получават приоритет пред всяко друго задължение на държавата.
За да може да се справи с репарациите, българското правителство започва да отпечатва пари, което пък от своя страна
води до инфлация и до намаляване на златните запаси на БНБ
В такова положение Народната банка спира размяната на банкноти срещу благороден метал.
Следвоенната криза в страната е много по-тежка в сравнение с останалите западноевропейски държави, които се справят със ситуацията към края на 1922 г.
Негативно въздействие върху стопанския живот оказват броженията през втората половина на 1923 г. От юни до октомври 1923 г. България е във военно положение и в районите на въстанието няма възможност за стопанска дейност, пише Антон Николов. През тези години страната ни изпитва недостиг на суровини, горива и машини, а това се отразява на икономическия статус на цялото население. Ситуацията се влошава от големия бежански поток, който се устремява към България от Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Броят на бежанците възлиза на около 228 191 души. Към тях трябва да се прибавят и около 50 000 руски белогвардейци от армията на Врангел.
Кризата придобива и своите духовни измерения. След подписването на несправедливия Ньойски мирен договор в страната настъпват духовна разруха и всенародна покруса. Рухват възрожденските идеали, появява се реална заплаха от разпадане на националната ни ценностна система.
Всичко това дава отражение върху цялата ни следваща история през последните 100 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
