Какви са особеностите и проблемите на фармацевтичния пазар у нас, евтини или скъпи са лекарствата ни, попитахме д-р Кунчо Трифонов. Той е мениджър за България на Международната компания за мониториране на фармацевтичния пазар IMS Health.
- Д-р Трифонов, какви са основните тенденции в развитието на фармацевтичния пазар у нас през последните години?
- Фармацевтичният пазар на България е малък, както като абсолютна стойност (под 1,2 млрд. евро), така и на глава от населението (под 160 евро). Всъщност на глава от населението разходите у нас за медикаменти са едни от най-малките в ЕС. Тази ниска стойност и неудовлетворените нужди от лекарствено лечение са двигателят на развитието на фармацевтичния пазар у нас, затова средногодишните ръстове от 5% са съвсем закономерни. Съотношението оригинални/генерични медикаменти е съотносимо с това в другите страни от ИЕ. Около 55% от стойността принадлежи на оригиналните продукти, докато генериката се задоволява с 45%. При лекарствата по рецепта това съотношение като брой опаковки отново е съвсем стандартно - 26% за оригиналните и 74% за генериката. Пазарът в България се обслужва от 5 основни дистрибутора, подобно е положението и в останалите европейски държави, където няколко дистрибутора са гръбнакът на лекарствоснабдяването.
- Има ли проблеми и нормативни пречки в работата на производителите и търговците на медикаменти у нас? Достатъчно бърз ли е достъпът на нови медикаменти до свободния пазар и до позитивната листа?
- Лекарствените регулации в България са изцяло в съответствие с европейските разпоредби, стандартите на работа са високи и изцяло в служба на безопасността. Едни и същи са условията на работа за производителите и търговците на медикаменти у нас и която и да е страна от ЕС. Административният достъп на иновативни и генерични медикаменти до свободния пазар и до позитивната листа в България беше доскоро бърз и добре регулиран. Това обаче съвсем не означава, че иновациите се появяват веднага на пазара ни. Производителите презицизират къде и какво ще продават - малкият ни пазар, силно регулиран и административно изискващ най-ниските цени на лекарствата в Европа, съвсем не е атрактивен. Агресивното медийно охулване на производителите на лекарства и административната тежест върху тях допълнително намаляват интереса им към продажби в България. Затова иновациите се появяват в България средно с 5-7 години след Западна Европа, ако въобще се появят. Планираните рестриктивни мерки от правителството върху достъпа на нови оригинални лекарства до позитивната листа и оттам до реимбурсация (веднъж на 12 месеца) окончателно ще постави България на последно място в списъка от страни, в които те се въвеждат.
- Има ли свръхрегулация на цените и какви са последствията за хората?
- Тезата, че лекарствата трябва да са евтини за нас, защото сме бедни, е несъстоятелна от бизнес гледна точка. Точно тя обаче доведе до агресивно прилагане на модела на международното ценово сравнение и направи цените в България най-ниските в ЕС. Крайно ниската цена в условията на свободен износ доведе до феномена на паралелния експорт, който е около 5% от целия пазар, и до изчезването от България на евтини базови молекули. Те бяха изтеглени, защото
стана икономически губещо да се поддържат на малкия пазар
на България и от това страдат пациентите.
- Високи или ниски са цените на медикаментите на свободен пазар у нас за българските пациенти в сравнение с другите страни от ЕС? Има ли разлика с цените на едни и същи медикаменти на ниво производител в други страни и защо?
- Да, лекарствата в България са достъпни, имат ефективно най-ниските цени на производител в ЕС и точно това е разликата. Надценките за дистрибуторите и аптеките вече са толкова ниски, че за някои категории лекарства правят търговските операции безсмислени. Например при 100% платените от НЗОК, където
минималната такса за аптеката е от 1,66 лв. без ДДС за изпълнение на рецепта
Усещането за "висока" цена у пациента обаче оставя две неща - едното е високото ДДС от 20% върху медикаментите и ниската реимбурсация от НЗОК на масовите лекарства, което води до високото доплащане от 25-50%. И двете теми са внимателно избягвани от управляващите.
- Защо има разлика в цените за пациентите в аптеките на едни и същи медикаменти?
- Защото в България няма фиксирани еднакви цени на лекарствата. Законодателят е дал защитна горна граница на цената, която не може да се надминава - т.нар. таван на цената. Оттам всяка аптека преценява колко надолу да свали цената за пациентите - ако имаше фиксирани цени, те щяха да са фиксирани на горната граница, което без съмнение ще е добре за състоянието на аптеките, но едва ли ще се хареса на пациентите. Всички отстъпки по търговската верига се трансферират от производителя чрез дистрибутора до аптеката и оттам до пациента. На практика на ниво цена на производител българските пациенти се радват на най-ниските цени в ЕС. Оскъпяването идва от 20% ДДС и високото доплащане по здравна каса.
- По-високи или по-ниски са цените на медикаментите, които плащат здравната каса и болниците в сравнение с други страни от ЕС?
- И здравната каса, и болниците в България плащат възможно най-ниските цени на производител в ЕС заради работещата система за международно ценово рефериране. Цената е абсолютно изчерпан фактор за контрол на разходите за лекарства от НЗОК и болниците, всяка допълнителна намеса там рискува дефицити на определени лекарства и би причинила проблеми на пациентите. Разликите в цената между болниците са резултат от самостоятелността им и индивидуалните търгове, които те провеждат със своите доставчици.
- Има ли механизми, по които медикаментите могат да станат по-достъпни за пациентите?
- За да станат лекарствата по-достъпни за пациентите на свободния пазар, политическата класа трябва да се съгласи на диференцирана ставка на ДДС за лекарствата и да я направи 0%. Тогава поевтиняването на всички лекарства на свободна продажба за пациента ще бъде 16,7%. Поевтиняването по здравна каса за пациентите е възможно при намаляване на доплащането, а
пътят към него минава през демонополизацията на здравната каса
повишаване на здравната вноска поне с 2% пункта и други непопулярни мерки. Намаляването на надценките на дистрибуторите и аптеките е популистка мярка с негативен ефект за участниците по търговската верига и няма да доведе до положителен ефект за пациентите. Договарянето на цени с НЗОК за иновативни продукти е нормална европейска мярка, но е трудно приложима в България поради ниския административен опит на институциите и нищожния им експертен капацитет.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
