Промените в закона засягат ли производството на домашна ракия, която е изконна българска традиция? Имаше дори протести по този повод, а омбудсманът Мая Манолова сезира Конституционния съд да обяви по-строгите изисквания за противозаконни?
Напротив. Промените не засягат обикновения човек, който си вари ракия за собствена консумация. Той я прави с мерак и внимание!
Многократно съм повтарял, че не бива автоматично да свързваме т.нар. домашно производство със сивия сектор. В България съществува традиция в този тип производство. Въпросът е, че правната уредба трябва да се спазва. Искам обаче да подчертая - домашно производство на вино и ракия е допустимо, но само и единствено за семейна консумация. Затова си позволявам да припомня на омбудсмана Мая Манолова, че моментът, в който някой реши да произвежда, за да продава - тогава трябва да се съобразява със съответните правила, както всички останали, които произвеждат, за да продават, особено когато става дума за човешкото здраве.
Другото е нелоялна конкуренция и нарушение на закона. Промените в Закона за акцизите и данъчните складове са насочени именно срещу тези, които бълват тонове, промишления количества опасни напитки, без да покриват никакви санитарни и технологични изискания. Дори смятам, че нелегално произведеният алкохол вреди пряко на имиджа на домашната ракия, която се приема за висококачествена. Така хората се подвеждат да купуватя и консумират продукти със съмнително качество с убеждението, че са "домашни" и са направени със същото внимание и по традиция.
Само за половината от алкохола, който се продава в страната, се плаща акциз, казва Радослав Радев
Председателят на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) Радослав Радев е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. получава магистърска степен по право в СУ "Св. Климент Охридски". Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус, също във Франция. От януари до декември 2003 г. Радослав Радев е консултант в GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество), където работи за съставяне на национална стратегия за лозарството и винарството и консултира Изпълнителната агенция по лозата и виното. Бил е адвокат и юридически консултант и има богат опит в търговията с вина.
- Г-н Радев, четирима души в Якоруда починаха след употреба на нелицензиран алкохол, други трима се оказаха в болница. Това се случва месец след приемането на промените в Закона за акцизите и данъчните складове, които засягат по-малките производители. Смятате ли, че промените ще ограничат подобни трагични инциденти?
- За съжаление това не е първият подобен случай! Всяка година има отровени от алкохол менте, който не е минал през никакви проверки, произведен е най-често от нелицензирани производители и маскиран под марката "домашна ракия". Особено по празниците токсикологиите в цялата страна са пълни с натровени хора. Сега, за съжаление, трагедията има фатален край.
С промените в Закона за акцизите и данъчните складове, приети преди повече от месец, се цели именно засилване на контрола над нелицензираните производители, чиито продукти са опасни за здравето. Ние от НЛВК държим да се налагат и спазват общи изисквания за всички пазарни участници.
Смятам също, че с въвеждането на рестрикциите не само ще се съберат повече приходи в бюджета, а и по-важното - ще се защити здравето на потребителя. Както стана ясно от случая в Якоруда - алкохолът, с който се натровиха и починаха четиримата мъже, най-вероятно е произведен в нелегален цех. Тъжният факт е, че трябваше да има починали хора, за да се обърне по-сериозно внимание на проблеми, за които сигнализираме от години!
Сега с промените в закона първо се намалява периодът, в който собствениците на казани за ракия с вместимост до 500 литра да могат да я варят - 6 месеца в годината - от 1 юли до 31 декември. Ако искат да варят алкохол извън този период, сега ще трябва да уведомяват Агенция "Митници". Освен това новите рестрикции за казаните ограничават използването на суровини с неясен произход.
Изчислихме също така, че големите винпроми всяка година плащат 185 млн. лв. акциз за преработването на 200 хил. тона грозде. В малките казани се вари същото количество, а платеният акциз е едва 700 хил. лв. По наши данни около 4000 казана работят изцяло в сивия сектор, а само 2000 казана са регистрирани официално в Агенция "Митници". Но в крайна сметка въпросът не е само свързан с допълнителните приходи в бюджета! Крайно време е всички, които поставят под риск здравето на хората, да подлежат на контрол и санкции!
- При такъв голям брой играчи в сивия сектор, какъв е процентът на нелицензиран алкохол, който се реализира на пазара в България?
- Само за половината от алкохола, който се продава в страната, се плаща акциз. Останалият алкохол се продава на черно и вместо парите от акциза за него да влизат в държавата и да се разпределят за майчински, пенсии и социални дейности, отиват в джобовете на собствениците на нелегални спиртоварни. По-страшното е, че той е опасен за здравето и има фатални последствия, както се потвърди и от случая в Якоруда. И докато членовете на НЛВК - и големи и малки производители, са подложени на строг контрол и спазват всички законодателни изисквания, стотици други казани убийци, без да покриват каквито и да е хигиенни, технологични или други норми, бълват алкохол по пазари, ресторанти, хотели.
- Промените в закона засягат ли производството на домашна ракия, която е изконна българска традиция? Имаше дори протести по този повод, а омбудсманът Мая Манолова сезира Конституционния съд да обяви по-строгите изисквания за противозаконние.
- Напротив. Промените не засягат обикновения човек, който си вари ракия за собствена консумация. Той я прави с мерак и внимание!
Многократно съм повтарял, че не бива автоматично да свързваме т.нар. домашно производство със сивия сектор. В България съществува традиция в този тип производство. Въпросът е, че правната уредба трябва да се спазва. Искам обаче да подчертая - домашно производство на вино и ракия е допустимо, но само и единствено за семейна консумация. В момента, в който някой реши да произвежда, за да продава - тогава трябва да се съобразява със съответните правила, както всички останали, които произвеждат, за да продават. Другото е нелоялна конкуренция и нарушение на закона. Промените в Закона за акцизите и данъчните складове са насочени именно срещу тези, които бълват тонове, промишлени количества опасни напитки, без да покриват никакви санитарни и технологични изискания. Дори смятам, че нелегално произведеният алкохол вреди пряко на имиджа на домашната ракия, която се приема за висококачествена. Така хората се подвеждат да купуват и консумират продукти със съмнително качество с убеждението, че са "домашни" и са направени със същото внимание и по традиция.
- Какво друго трябва да направи държавата, за да се избегнат подобни фатални инциденти в бъдеще?
- Държавата трябва да следи за налагането и спазването на законодателните изисквания. Вярвам и че депутатите няма да се поддадат на натиска, като върнат стария режим, каквито предложения има, ако не искаме да се повторят подобни трагични инциденти като в Якоруда. Той ясно показва, че има нелицензирани играчи, които не само не се контролират от никого, но и са опасни за здравето на хората.
А старият законодателен режим им осигурява комфорт да продължават да функционират и печелят.
Разбира се, роля има и самият консуматор. Хората трябва да бъдат много внимателни какво и от къде купуват. Факт е, че ниските доходи налага покупките и на по-евтини продукти. Но едни спестени 2-3 лева за ракия за 5 лв. вместо за 7 лв. - може да имат фатални последствия. Ние, от НЛВК, от своя страна ще продължим да действаме проактивно, да си сътрудничим с всички компетентни държавни органи и да настояваме законът да се спазва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
