В следващите дни се очаква Народното събрание да приеме окончателно закона за предучилищното и училищно образование на второ четене. За това какво ще промени той, как ще се измени финансирането на училищата и защо са ни нужни неограничен брой учебници, "Стандарт" попита председателя на Комисията по образование в НС Милена Дамянова, бивш заместник-министър на образованието в предишния кабинет "Борисов".
Няма да се разрешава домашно обучение на семейства без компютър и с ниско образование
С повече учебници ще ограничим помагалата, които сега купуват родителите, казва Милена Дамянова
- "Оздравителни" програми за школата с лоши резултати
- Ще изпуснем един випуск заради протакането около закона
- В държави, където никой не одобрява учебниците, има най-високи постижения
- Г-жо Дамянова, за кои ученици и кога ще влезе първо в сила Законът за училищното образование, който в момента се гледа на второ четене в парламента?
- В преходните и заключителни разпоредби към закона е предвидено той да влезе в сила през учебната 2016-17 година за тези ученици, които ще бъдат в първи, пети и осми клас. Но поради това, че учебната година вече започна за сегашните седмокласници, ще направим редакция, съгласувано с министерството, така че той да важи само за учениците от първи и пети клас. За съжаление, в парламента се забавихме заради опити за протакане и забавяне.
- Имаше критики от страна на опозицията, че завършването на основно образование година по-рано ще предизвика ранно отпадане на ученици. Правили ли сте оценка дали ще има отпаднали деца и закрити училища?
- Категорично няма да има закрити училища. Аз няколко пъти призовах колегите от опозицията да не политизират и да не използват образователния закон за PR преди местните избори. Още повече, че структурата, която е заложена в законопроекта, е залегнала и в Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, предложена от Министерския съвет с министър-председател Сергей Станишев и приета с консенсус от 40-то НС. Колегите от БСП тогава са гласували "за" тази структура. Така че аз не разбирам това говорене, може би единствената цел е забавянето на реформата, което е абсолютно безотговорно от страна на колегите.
В законопроекта ние сме предвидили нещо, което липсва в националната програма - създаването на обединени училища до 10 клас. Тоест тези училища, които в момента са до 8 клас, ще имат възможност да се преобразуват в училища до 10 клас. Това не само че няма да доведе до обезлюдяване на малките населени места, а напротив - ще помогне за задържането на тези млади хора там по-дълго. Те ще получат възможност за обучение по част от професия и за придобиване на първа степен на професионална квалификация, защото ние даваме такава възможност на обединените училища.
Нашата цел е е да ги задържим в образователната система не до 8 клас, а поне до 10 клас, а защо не и след това? Създава се структура, която да гарантира задължителното в Конституцията обучение до 16 г. и ще мотивира младите хора да продължат образованието си след това, като им даде възможност за специализация, избор на професия. Но диплома за средно образование ще се получава след успешно положени ДЗИ след 12 клас.
- Защо разширихте възможността за домашно обучение?
- Не мога да се съглася за това, че разширяваме възможността и едва ли не се опитваме да превърнем домашното образование в алтернатива на училищното. Хората, които ни упрекват, че ще създадем предпоставки за отпадане на ученици от училищата, просто не са прочели законопроекта. Тук не става въпрос дори за домашно образование, а за разширяване на самостоятелната форма на обучение, която съществува и в момента.
Има експерти, които са скептични към тази мярка и аз приемам тяхната предпазливост, но е факт, че по данни на родителските асоциации има около 500 деца, които получават образование в семействата си има. И ние трябва да създадем работещ механизъм, така че уменията на тези деца да бъдат оценени, знанията им признати и правата им гарантирани.
На практика в момента нито Държавната агенция за закрила на детето, нито МОН знаят колко деца в България се обучават по този начин. Кой осъществява контрол в момента върху обучението на тези деца? Кой осъществява контрол върху спазването на правата им? Това е възможност, която се дава при определени условия и която съществува във всяка държава в Европа.
Във всички тях тази форма на обучение се разрешава при определени условия, след разрешение от комисия, на определен период от време се полагат съответните изпити, което и ние сме предвидили. Няма как, ако родителите не са осигурили необходимата материална среда вкъщи, да се получи такова разрешение. Например, ако едно семейство няма компютър, ако детето няма самостоятелна стая, или ако родителите нямат необходимото образование. Така че аз призовавам колегите да не създаваме излишно напрежение и да не се упражняваме в политическа реторика на гърба на този закон, защото никой не печели от това.
- Много дебати има и около броя на учебниците, които Вие предвиждате да бъдат неограничен брой? Какво трябва да се промени най-вече в тях?
- Първо, подчертавам, че децата ще учат по един учебник, както и държавата ще заплаща по един учебник. Учителят обаче вече ще има възможност, както неговите колеги навсякъде по света, да избере учебника, който е съобразен с потребностите на учениците, с които работи. Категорично трябва да се промени съдържанието на учебниците, но това ще стане тогава, когато се променят и учебните програми. Тук е много важно МОН наистина да започне да провежда публичните дискусии върху програмите, защото те са тези, които казват какво да пише в учебниците.
Ние сме се съобразили с успешните образователни модели, които винаги даваме за пример, когато излязат международните изследвания за грамотност. Те много ясно показват, че в държавите, в които дори няма процедура за одобряване на учебници, а учителят е този, който преценява как да постигне резултатите, които държавата изисква от него, има най-високи резултати. Говоря за страни като Финландия, Англия, дори като Естония, която показва много добри резултати напоследък. В други държави учителят имат неограничен избор от одобрени учебници.
В крайна сметка въвеждането на един учебник, както искат колегите от БСП (които пропускат само да назоват конкретното издателството, което искат да го издава), на практика означава монопол, корупция, липса на конкуренция, лошо качество и по-високи цени. Означава също, че ще бъдат натоварени бюджетите на семействата, защото учителите ще имат нужда от допълнителни помагала, които при наличието само на един учебник ще трябва да се купуват от родителите.
Дори в момента, когато има избор от три учебника, в много училища имаме закупуване на множество учебни помагала. Учителят вече не може да стои в рамката на единия учебник. Давайки му по-голяма възможност за избор, ние ще ограничим броя на допълнителните помагала, които и в момента се купуват от семействата. Учителят на 21 век в България заслужава доверието и свободата, която имат колегите му в другите държави.
- Какви корекции ще има в делегираните бюджети?
- Делегираните бюджети бяха въведени през 2008 г. при министър на финансите Пламен Орешарски. Това бе стъпка в правилната посока, но е нормално след 7-8 г. една система да покаже дефицити и да се предприеме нейното усъвършенстване. Това правим с въвеждането на компонент за условно постоянни разходи, които не зависят от броя на учениците - например режийните. Със законопроекта въвеждаме защитени и средищни детски градини, което в момента не съществува.
Така гарантираме достъпа до задължително предучилищно образование на децата в най-малките населени места. Тези малки училища, за чието закриване се притесняват колегите от гилдията, ще влязат в критериите за защитените училища - тоест предвижда се разширяване на тези критерии. Там, където има едно училище в населено място и запазването му е от жизненоважно значение, то ще попадне в тази графа. Ще ги подпомогнем и за целодневно обучение, така че да може да предложат занимални и в шести и седми клас.
Това са допълнителни ресурси и допълнителни часове за учителите. Дори смело мога да кажа, че ще се отворят и допълнителни работни места в тези малки училища и малки населени места. Колегите не трябва да се притесняват от това, че ще има съкращаване на учители. Напротив - ще има търсене и трябва всяка община да направи своята стратегия за това как да привлече кадри в учителската професия. Друго, което предвиждаме, е финансиране в зависимост от образователните резултати.
Тук бързам да кажа, че не става въпрос за резултати от външни оценявания или от държавни зрелостни изпити, а за резултатите от инспектирането - от цялостната външна независима оценка, която въвеждаме със законопроекта. Тези училища и детски градини, които имат високи образователни резултати, ще получават средства за качество, които ще могат да изразходват, за каквото преценят. А тези, които имат ниски резултати, също ще получат средства, но те ще бъдат целеви, съпроводени със съответната "оздравителна" програма, за да бъдат насочени към компенсиране на дефицитите.
- Какви други мерки предвиждате за педагозите?
- Законопроектът въвежда доста мерки за подкрепа на учителите. На първо място, кариерното развитие вече няма да бъде обвързано с възрастта. В момента, за да израсне кариерно един млад учител до "старши", той трябва да остарее в буквалния смисъл на думата с 10 г. Това не е никак стимулиращо за един млад човек, който иска да се развива. Предвидили сме и заплащането да се обвърже с квалификацията и кариерното развитие, с образователните резултати на учениците. Единодушно комисията по образование прие учителите при пенсиониране да получават 10 заплати, което е един добър жест към системата. Както и към хората, които въпреки предизвикателствата, не само сега, а и преди 1989 г., са отдадени на професията си, обичат децата и се грижат за най-важното в една държава - образованието. Смятам, че те заслужават този жест.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
