София. На 29 септември тази година честваме Световния ден на сърцето. За това каква е опасността от сърдечни болести, защо имаме висока смъртност от тях и докъде сме стигнали в лечението им, разказва доц. Васил Велчев. Той работи в кардиологичната клиника на УМБАЛ "Св. Анна" в София, а през 2014 г. ще поеме председателския пост в Дружеството на кардиолозите в България.
-------------------
- Д-р Велчев, какви са последните тенденции в развитието на кардиологията?
- В течение на времето пациентите с индикации за остър коронарен синдром се разширяват до такава степен, че всички стават показни за инвазивна оценка и потенциално за някаква интервенция. Навсякъде в света, включително и у нас, обаче основният акцент е върху логистиката - бързото транспортиране и максималното скъсяване на времето между началото на симптома и отварянето на артерията. През последните години подобен начин за третиране започна да се разработва и при пациентите с инсулт. С уговорката, че мозъкът е по-различен и времето за реагиране се скъсява на 3 часа от началото на симптомите.
- Колко станаха катетаризационните лаборатории у нас?
- Трудно е да се поддържа актуална информация, но около 41. За съжаление те не са равномерно разпределени в страната
и остават две петна - Видин и Смолян
- Има ли опции и там да се открият лаборатории?
- Бизнесът има интерес, но това са по-рядко населени места, а за да бъде рентабилна една катетаризационна лаборатория, трябва да има население около 150 000 души.
- Може ли държавата да влезе в своята социална функция и да открие там лаборатории?
- Би могло, това е въпрос на политика, но към момента едва ли държавата ще се намеси.
- Има ли шанс без тези центрове пациентите да не получат нужната медицинска помощ в рамките на "златния стандарт" за време?
- За Видин - по-скоро да, но през лятото, а за Смолян - по-скоро не. Пациентите от Видин обикновено се карат във Враца, където има лаборатория и за час-час и половина стигат до там. Проблемът в нашата държава е, че имаме мрежа лаборатории, която обаче функционира без много добра връзка със Спешна помощ. Има определени постижения във взаимодействието между тях, но липсва добра мотивация за работа при колегите от Спешна помощ и все още съществува порочната практика за пациентите, които се лекуват по скъпи пътеки, да се плаща, за да се откарат в съответната болница. Това променя картината невинаги към добро.
- Колко бързо Спешна помощ транспортира пациентите до болница?
- Зависи от региона - ако човек живее в София или Пловдив, шансът да бъде извозен до болница в рамките на "златния час" е много добър. Ако живее в като Годеч обаче, шансът става много по-малък. При инфаркта обикновено в големите градове времето от настъпването на симптомите до транспортирането в болница на пациента е 70 минути, а в нашата болница - 65 минути. При инсулта нямаме подобни данни.
- Дружеството на кардиолозите обсъждало ли е мерки за промени с МЗ, включително и за спиране на порочната практика за финансово мотивиране на спешните медици?
- Дружеството е повдигало въпроса няколко пъти, но тъй като министрите се сменят много бързо, с последния все още сме нямали разговори за това какви мерки могат да се вземат.
- А какви мерки могат да се вземат?
- Бърза помощ е структура със строга отчетност и няма да е трудно да се види на базата на това къде колко инфаркта се приемат, дали са правилно разпределени, или има някакво изкривяване при транспортирането им. Няма друго обяснение за болен, който е приет в неподходящо време на неподходящо място, освен някакъв тип финансов ангажимент. При нас например се обаждат колеги от болница, че в спешното им отделение е постъпил пациент и че го привеждат при нас, а той изобщо не пристига. В регистъра после се оказва, че е дилатиран другаде.
- Обикновено към частните болници ли са насочени подозренията за финансови стимули?
- Да, държавните не разполагат с такива фондове.
- Как седят нещата с катетаризационните лаборатории за инсултите?
- В момента няма ясни правила и това по-скоро е начинание на клиники, които са ентусиасти в тази посока. Теоретично всички неврологични клиники са упълномощени да правят венозни фибринолизи (поставяне на инжекция, която разтваря тромба), ако пациентът попадне при тях до третия час от началото на инсулта. Проблемът е, че логистиката за изключване на хеморагия, която е противопоказна индикация за извършване на тази фибринолиза, изисква изследване със скенер, което може да се направи в рамките на половин час. Тази логистика
трябва да се финансира адекватно от МЗ или НЗОК
защото сега болниците нямат стимул да се натоварят с подобен ангажимент.
- Това ли е единствената пречка за развитието на този тип интервенции?
- Това е само началото, а след това идва дълъг процес на обучение на пациентите, защото те все още не разпознават симптомите за инсулт. Оттам нататък трябва да има и по-добър контрол.
- Фибринолизата ли е единственият нов метод за лечение на инсулта?
- Освен венозната фибринолиза определени клиники се опитват да прилагат и интервенционално лечение на проблема - да отпушват артериите на мозъка. За момента обаче все още се проучват резултатите при този метод в световен мащаб.
- Какви са симптомите при инфаркт и инсулт?
- При инфаркт основният симптом е гръдна болка, която може да бъде под формата на притискане и стягане, тя трае повече от 15 минути. Обикновено пациентът има и много силна емоционална окраска на това явление, изпитва и задух. За съжаление младите хора често смятат, че е нещо друго и чакат да им мине, вместо да потърсят медицинска помощ. При инсулта първият симптом може да е загуба на функцията на крака, ръката или на говора. Ако няма свидетел, пациентът сам може и да не успее да сигнализира за проблема.
- Какво показват данните в регистъра по инвазивна кардиология - много или малко е броят на тези процедури у нас?
- Бройката като статистика е малко над средната за Европа, което не е лошо. Регистърът обаче е хибрид между база данни за наука и за контрол на качеството. Затова направихме работна група, за да го променим главно за контрол на качеството, но тя още не е проработила.
- Имаше много съмнения за това дали всички пациенти със стентове наистина е трябвало да ги получат, сега пак ли се слагат стентове без нужда?
- Съмнения имаше, те може да възникнат и в бъдеще, но основната част от нашите пациенти имаха нужда от тези интервенции. Контролът за качеството трябва да е ангажимент на ИАМО. Ние за трети път представихме списък с експерти, за да са им в помощ, но досега те не са потърсени.
- Имаме ли вече достатъчно обучени специалисти в инвазивната кардиология?
- Да, този проблем се реши, има достатъчно специалисти и лаборатории. Сега трябва заинтересуваните страни като МЗ, НЗОК и дружеството да дисциплинират тези лаборатории и те да работят в рамките на индикации, които носят полза за пациента и обществото.
- А практиките с бусчета, които търсят потенциални пациенти на инвазивната кардиология, съществуват ли още?
- Съществуват още, оказа се дори, че това не е незаконно, а само неетично.
- Ще искате ли по-високи цени за клиничните пътеки в инвазивната кардиология от НЗОК за 2014 г.?
- Усилията ни ще бъдат насочени в две посоки - едното ще бъде да се подобри с 5-10% финансирането на острите болни с инфаркт. Ще се опитаме да постигнем и по-добра реимбурсация за кардиодефибрилаторите, защото
сумата, която сега доплаща пациентът, е около 6000 лв.
И ще се опитаме да убедим касата, че трябва да отдели средства за въвеждането на нови процедури като перкунтанното поставяне на аортни клапи (през бедрената артерия), от тази процедура имат полза хора, които имат контраиндикации за голяма операция. Също така ще искаме да се покрива по-добре лечението на митрална инсуфициенция - при него се поставя специално устройство на митралната клапа през вената.
- Увеличават ли се хората със сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) у нас?
- Не, те са едно постоянно число, но се измества структурата на заболяванията. Броят на хората с миокарден инфаркт леко намалява, което се дължи на някои нови медикаменти и на интервенциите, които се правят. Увеличава се обаче броят на хората с хронична сърдечна недостатъчност и това е тенденция за цяла Европа. Тя е свързана с увеличената продължителност на живота и застаряването на населението. Сега смъртността у нас от ССЗ е 60% от цялата. Това едва ли ще се промени като тенденция, защото напредъкът на медицината ще се компенсира от застаряването.
- Още ли сме сред първите места по смъртност от ССЗ в Европа?
- В ЕС сме в челните места, като се наблюдава тенденция за увеличаване на хипертониите и инсултите. А в рамките на Европа пред нас са страни от бившата руска федерация.
- Защо сме толкова напред в тази класация?
- Няма лесно обяснения, от една страна, се качва средната възраст на населението, освен това генетичният ни микс е такъв, че сме склонни към ССЗ. Това е съчетано и с лоша здравна култура и неправилен начин на живот.
- Няма ли подобряване на здравните навици у българите?
- Моите наблюдения са, че има напредък в тази посока, но все още има какво да се желае - например малко спортуваме.
ЦИФРИТЕ
Внимание след 55 г.
Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) са най-големият причинител на смърт в света.
- всяка година от тях умират 17 милиона души
- това е 1/3 от всички смъртни случаи на земята
- в Европа всяка година от ССЗ умират над 4 млн. души
- в България всяка година от ССЗ умират 74 000
- през 2012 г. у нас има 50 783 инсулта, 7535 са завършили със смърт
- всяка година около 6000 българи умират от остър инфаркт
- на година между 13 и 15 000 българи получават инфаркт
- най-засегнати от ССЗ са хората над 55 години
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
