Добрите книги се пишат независимо от времената и политиката
Людмил Тодоров, Чавдар Ценов, Мариана Найденова, Здравка Евтимова и Галин Никифоров са петте от общо 12-те номинации за престижната литературна награда "Хеликон". Те говориха за статута на съвременния писател, любимите си автори и задачата на литературата пред lira.bg. Ето какво заявиха част от номинираните преди голямата церемония, на която ще се обяви носителят на тазгодишната награда "Хеликон" на 14 декември 2015 г.
- Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?
Людмил Тодоров: Напоследък важни за мен са Юрий Трифонов, Ясунари Кавабата, Робърт Фрост, Толстой. Преди време бяха други.
Чавдар Ценов: Чехов, Кафка, Радичков и още Напоследък Милан Кундера. Неговите разсъждения винаги са ми интересни, нещо повече - запленяват ме, предизвикват ме.
Мариана Найденова: Този път ще спомена Рей Бредбъри и "Вино от глухарчета". Вълшебна книга. Там една стара жена плашеше децата с куклите и панделките си от детството. Искаше да ги накара да повярват, че и тя някога е била малко момиченце, а те й казваха, че е стара, че винаги е била такава. Запомнила съм този момент, защото е повече от ясно, че хербаризирането на миналото не носи нищо добро, оставаме заключени там, никога не излизаме от собствения затвор на илюзиите.
Здравка Евтимова: Разказите на Йовков, стиховете на Димчо Дебелянов, поемата "Септември" на Гео Милев, разказите на Чехов, "Сто години самота" на Маркес, "Смъртта на Артемио Крус" от Карлос Фуентес, разказите на Алис Мънро. Тези автори ми дават надежда, че колкото и непрогледни да са злото и алчността, идва ден, когато кълновете на човечността отново пробиват пластовете мракобесие и вдигат своите зелени знамена към света.
Галин Никифоров: Изключително много ценя четирилогията на Джон Ъпдайк за Хари Екстрьом "Заека", романите на Джон Ървинг, Майкъл Кънингам, Реймънд Чандлър, Уилям Уортън (предимно "Пилето", "Отбой в полунощ" и "Последна любов"), "По пътя" и "Ангели на самотата" на Джак Керуак, романите на Ан Тайлър, Чък Поланик, Томас Харис, Кормак Маккарти, трите късички романа на Димитър Паунов (най-вече "Биплан в дъжда"), разказите на Джеръм Селинджър, френските сюрреалисти, Реймънд Карвър Всички те са ми повлияли по един или друг начин, всеки със своите специфични качества.
- Как приемате номинацията си за наградата "Хеликон"?
Людмил Тодоров: През последните три години получих четири номинации. Свикнах.
Чавдар Ценов: Като шанс книгата ми да намери повече читатели.
Мариана Найденова: Като нещо логично и напълно естествено. "Котката" е излята и цялостна книга до последния си детайл, защото е писана в момент, когато трябваше да преоценя живота си. В голяма степен тя е моето освобождение от Матрицата, дума, която научих от един близък човек. Той ми помогна да изляза на свободно и чисто място.
Здравка Евтимова: С радост. Но никога не съм се влияла от това дали печеля или не. Истинската загуба е да станеш удобен на някого с написаното от теб. Победа е да дадеш сила на човек в безизходица и да откриеш с думите си пътечка към светлината.
Галин Никифоров: Това е четвъртата ми номинация за наградата и съм доволен от уважението, което журито показа към романа ми "Лисицата".
- Каква обществена кауза според вас си струва да защитава един писател?
Людмил Тодоров: Като писател не защитавам обществени каузи, защото вярвам, че писателите имат по-важна работа. Като гражданин съм защитавал и продължавам да защитавам обществени каузи, а какви точно, няма значение - в България всичко е толкова гнило, че всяка обществена кауза си струва да бъде защитавана.
Чавдар Ценов: Писателят е загубил някогашната си лидерска роля в обществото. Ала добрите книги винаги са били в защита на една изключителна обществена кауза - да развиват естетически (и не само) човека, да разширяват хоризонтите му, да извеждат душата му на чист въздух, далеч от пошлостта на бита.
Мариана Найденова: Никаква. Иначе писателят се превръща в Шута на Краля. Писателят трябва да си оре литературната нива, както земеделецът оре земята. Това е неговата кауза, да е близо до истината.
Здравка Евтимова: Каузата на онези, които не се ползват с протекции, които не разчитат на връзки, а на собствения си гръбнак, на продукта, който създават, на таланта и умението си да градят живот. Лицата от другата категория винаги някой измъква от кашата, създала се поради тяхната неграмотност, наглост, незачитане на закона и правилата.
Галин Никифоров: Чрез писането си ние, писателите, така или иначе защитаваме най-важната кауза: каузата да говориш свободно за всичко, което смяташ за важно. Самото отдаване на изкуството и темите, за които пишем, са защита на тази кауза. Ние разказваме истории с намерението да въздействаме на читателите си и да направим живота им по-добър, по-вълнуващ и - надявам се - по-мъдър.
- Какво е да си писател днес? Може ли словото да победи калашниците и тротила?
Людмил Тодоров: С този въпрос се обърнете към Ленин, Луначарски и другите, те по-добре знаят от мен.
Чавдар Ценов: Днес писателят у нас е белязан с маргиналност. От неправдоподобния живот, в който допреди 26 години пребиваваха членовете на Съюза на българските писатели, пълен с привилегии и зависимости, се мина в другата крайност - трудното осигуряване дори на елементарно съществуване оставя за чисто литературния труд времеви трохи.
Мариана Найденова: Да си писател днес е същото каквото е било да си писател винаги, преди сто, преди хиляда години. Означава да имаш рана и да я лекуваш в самота, а иначе безсилието на думите се вижда най-ясно, когато парите купуват калашници.
Здравка Евтимова: Писателят е предупреждение на своето време, преден пост пред бомбите. Главата на писателя постоянно е на гилотината - той има смелостта да напише думи на чест и справедливост, които да го извеждат високо - на ешафода, издигнат от мракобесието, терора и лъжите. Може би когато е сам, писателят е безсилен, но дори да изгуби живота си, кръвта му не е пролята напусто. Думите, създадени от писателя, попадат в сърцата като семенце на лотос - то може да издържи хиляда години в мрак, киша, суша и когато се създадат благоприятни условия, растението отново покълва.
Галин Никифоров: Да си писател е трудно, но прекрасно и вълнуващо занимание. Научаваш много нови неща, дисциплинираш се, за да можеш да дадеш най-доброто от себе си, развиваш се като личност. А дали словото може да победи калашниците и тротила, мога да кажа само, че се надявам това да стане. Образованието е панацеята за всички проблеми на човечеството и знам, че един ден или ние сами ще си наложим да бъдем разумни, толератни и градивни, или обстоятелствата, пред които ще се изправим, ще ни го наложат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
