Резделението стана емблема на българската нация. И политиката, и в пандемията. И обезателно - в спорта.
То се подклажда от вечно враждуващи полюси на емоциите, които черпят енергия от споровете си. Тази безмислена емоционална дейност подхранва почвата на напразни илюзии и помпа до небесата общественото напрежение.
Липсата на спортисти и кривото огледало
Беше време, когато нацията ни се чувстваше нервно на Олимпиадите, ако денят приключваше без златен медал. Сега това изглежда като далечен спомен от други времена, начин на живот и спортна система. Стигнахме дотам, че се храним с фалшиви илюзии и товарим с нереални очаквания твърде малкото ни спортисти. Които въобще имат някакъв шанс да се мислят за нещо повече от регионални герои. Вместо да се огледаме във възможностите им, ние слагаме пред тях кривото огледало. Подхранваме изкуствено егото им. И после се чудим кога са успели да заживеят с утопията, че желаното ще се превърне в действителност.
Кубрат Пулев живее в стратосферата
Просто това е най-пресният пример. Но е поредното доказателство как изкуственото помпане на самочувствие, измамните комплименти от близки приятели и слугуващи медии, могат са карат един, по принцип добър спортист, да се отлепи от земята. А после, заради лабораторно произведеното самочувствие, да бъде нокаутиран от илюзията.
Кубрат е един чудесен спортист, но не нито Мохамед Али, нито Майк Тайсън. Не е и Джошуа. Тежката категория на професионалния бокс е и огромна сила, и маркетингов продукт.Трябва или да си много атрактивен, или да си малко луд. Или просто да си нечовешки добър. Бекграундът на Кубрат Пулев не предполага той е в тези категории.
Добър е, но не атрактивен. Боксира консервативно и напомня добре подготвените соцбоксьори, които чакаха Олимпиадата. Заради някои структурни неуредици в световния бокс, различни версии и пояси, Кубрат на два пъти получи шанс да се бие със съперници като Кличко и Джошуа. За съжаление, резултатите бяха идентични. Както, между впрочем и заканите преди мачовете.
Ако направим сравнение с поведението на един аутсайдер за световната титла - Анди Руис, който помита Джошуа на ринга, лесно ще разберем къде е пропастта. И защо живеенето в стратосферата приключва с дъх на хинин.
Григор Димитров остана в светските хроники
Другата ни голяма спортна гордост - Григор Димитров, по същия начин емоционално превъзбужда нацията. Колективната истерия, че Гришо трябва да е номер едно в тениса, се надига всеки път, щом топракетата ни стигне до полуфинал. И обикновено се разбива в разочарование доста преди финалния сет.
Няма спор, Григор е много талантливи и много усърден, но не може да бъде нито Джокович, още по-малко Федерер. Както казва Надал, не е достатъчно да имаш голям талант. Трябва да имаш ненаситен хъс за победа. Знаем как испанецът гони всяка топка дори вече да е спечелил мача.
Наясно сме и как Гришо се отказва от победата преди още да е изчерпал шансовете си. "Струва ми се, че Григор изпусна момента да стане голям тенисист. Връщане назад трудно ще има". Това е коментарът на неговия кумир - самия Джон Макенроу. Преди няколко години. Той казва всичко, а времето просто го потвърди.
Колкото повече години минават, толкова повече светските новини за Гришо изпреварват спортните. Времето за завоюване на сърцето на Шарапова, Шерцингер или Лолита краде от това за тренировки и превръща в красива илюзия усещането, че е най-добър и на корта, и в любовта.
С футбола поне свикнахме
Слава Богу, точката на кипенето преминахме някъде назад във времето. После дойдоха дълги години на отрезвяване, а накрая свикнахме, че нямаме нито футбол, нито национален отбор. Пълният емоционален пирует ни отнесе от възторжения патриотизъм до подтискащото безразличие. Фактът, че лабораторен, бутиков експеримент като Лудогорец властва вече 10 години в българския футбол означава едно - той е загубил идентичността си. Като че ли единственият ни спорт сега, където желаното е близо до действителното, са гимнастичките ни. Но и при тях, когато балонът на обществените очаквания се надуе прекалено, победата им започва да виси на косъм. Един от уроците на пандемията, е как да обуздаем колективната истерия. Ако го научим, ще спасим от прегряване малкото ни, но талантливи спортисти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
