Миналата седмица Националният осигурителен институт (НОИ) публикува Актюерския си доклад за 2024 г., който не само потвърди вече добре известните негативни тенденции в българската пенсионна система, но и обрисува доста мрачна картина за това какво предстои за бъдещите пенсионери до 2070 г.
Основният извод от документа е, че разходите за пенсии растат, а приходите за тях не стигат. Това налага и огромни трансфери от държавния бюджет, с които да се финансира недостигът в системата на държавното обществено осигуряване (ДОО) – по прогнозни данни за тази година, трансферът от бюджета ще покрие около 45% от всички разходи на ДОО. За сравнение, актюерският доклад от 2019 г. показваше, че тогава този дял е бил 35.7%, а през 2024 г. е трябвало да падне под 35%. Тоест е налице влошаване с почти 10 пр. пункта в рамките на 5 години. В номинално изражение става въпрос за суми от над 10 млрд. лв. годишно.
От осигурителния институт дават две алтернативи за справяне с финансовата дупка.
Първият предвижда постепенно увеличение на осигурителните вноски към първия стълб от сегашните 14.8% (за тези, родени след 1 януари 1960 г.) с общо 5 пр. пункта, достигайки 19.8% през 2045 г. Тук не влизат вноските към частните пенсионни фондове (вторият стълб на системата), където задължителните осигуровки са още 5%.
Другият вариант, според НОИ, е промяна в т. нар. „швейцарско правило“ за осъвременяване на пенсиите, което понастоящем представлява увеличение със сбора от 50% от нарастването на средния осигурителен доход и 50% от индекса на потребителските цени. Предложената промяна е пенсиите да се осъвременяват единствено с инфлацията (правило, което се прилага и в други европейски страни, като Австрия, Унгария, Франция, Испания, Италия и др.), което у нас вече се случи веднъж – през 2012 г. – след кратко замразяване на пенсиите заради кризата.
Според експерти в пенсионните среди обаче към тези варианти трябва да се прибегне в краен случай.
Дори с увеличение, „това няма да доведе до съществена промяна в дефицита – ще го намали, но той все още ще е голям“, коментира Лидия Шулева, бивш министър на труда и социалната политика, за Economic.bg.
Когато бях министър (бел. ред. – периода 2001 – 2003 г.), дефицитът в НОИ беше 12%, обаче осигурителната вноска беше 29%. Сега той е 50% и нагоре. През годините започна сваляне на осигурителните вноски, което автоматично доведе до създаване на дефицит в бюджета на НОИ“, добавя Шулева.
По нейни думи най-ниско вноската е паднала през 2010 г., когато е била 16%, и оттогава тя се е увеличила с почти 4%. Въпреки това дефицитът продължава да расте.
Иначе прогнозният сценарий на НОИ сочи, че увеличението с 5 пр. пункта на вноските ще доведе до ръст в приходите на ДОО от 6.4% до 6.7% от БВП през 2025 г., а до 2070 г. този дял ще стигне 7.7% (при 6.2% базов сценарий).
Според Даниела Петкова, бивш изпълнителен директор на най-големия пенсионен фонд у нас – „Доверие“ и бивш представител на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), „последното, което трябва да се прави, е да се увеличава осигурителната вноска, възрастта или максималният осигурителен доход“, тъй като ръстът на първото „няма да помогне“, а самият доклад „не засяга нито един от реалните причини за дефицита“.
Един от големите незасегнати проблеми е дотирането от държавата на около 600 – 700 000 души със средства до разликата между размера на реалната пенсия и на минималната. Пенсията на тези хора, след прилагане на формулата, е под минималната – няма как човек да се осигурява на 400 лв., а да получава 578 лв. пенсия. Това е социално подпомагане, не пенсия“, смята Петкова.
Промяната на „швейцарското правило“ пък Шулева определи като „нерелевантна“ и коментира, че едва ли би срещнала подкрепа. „Не може пенсиите да не бъдат осъвременявани с ръста на осигурителния доход. Идеята на този метод е, независимо кога човек се е пенсионирал, осигурителният доход да се актуализира, за да може да получава адекватен заместващ доход във вид на пенсия“, добавя експертът.
Голяма част от разходите на НОИ всъщност не са за пенсии и не трябва да са там. Това води до дефицит и трансфери от бюджета. Първо трябва да се положат усилия да се оправят тези големи, тези дисбаланси и тогава да се пристъпва към по-значими промени“, смята Петкова.
Тя коментира и събираемостта на вноските. „Отдавна започна да липсва публична информация колко са задълженията по неплатени вноски, колко дълготрайни са, колко от тях биват отписвани като несъбираеми. Защо да се увеличава вноската, преди да знаем какво е числото на неплатените вноски?“, коментира експертът.
Всъщност намаляването на дефицита може да не изисква съществени изменения, а само „административни“ такива, смята Шулева.
Според нея един вариант е фондът „Общо заболяване и майчинство“ да бъде изкаран от НОИ.
Този фонд по същество е със застрахователен елемент и много пъти в експертните общности е говорено, че той трябва да бъде изваден от осигурителните вноски и да се вземе истинският характер на застраховка – застраховка „Заболяване“, застраховка „Инвалидност“, казва бившият социален министър.
Тя добави, че злоупотребите с болнични и с инвалидните пенсии са много, водят до дефицити и нарушават принципа на осигуряване.
Според Даниела Петкова това е някакъв вариант, но трябва да се мисли комбинирано решение.
Трябва да се търси златната среда, държавата не може да абдикира изцяло“, заяви експертът.
По сходен начин някои елементи на социалните пенсии за старост, някога част от фондовете на НОИ, също трябва да бъдат премахнати от пенсионната система, като това би довело до баланс и мотивация за хората да се осигуряват на реални доходи.
Друга възможност за намаляване на дефицита е свиване на сивата икономика. „Има много мерки, които могат да се вземат в тази посока, една от които е, че органите на Инспекцията по труда нямат онлайн връзка с НАП, за да може при проверка да видят дали трудовите договори на проверяваните са регистрирани“, каза Шулева.
Осигурителната система не е социална система“, напомня тя.
И добавя, че увеличенията на пенсиите от последните години са се случили именно на база „социален и популистки принцип“.
Никой не казва, че хората с минимална пенсия трябва да живеят на прага на бедността, но оттук насетне следва да се намеси социалната система и на база нейните критерии, тези хора може да получават социално подпомагане“, уточнява Шулева.
В свой анализ Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) извежда друга идея. „Фундаменталният проблем на първия стълб на пенсионната система е, че той не натрупва, а само преразпределя пари. Апропо, това е система, която може да е устойчива само в условията на растящо работещо (и осигуряващо се) население в комбинация с растяща икономика. Ако работещото население пада, особено в своето съотношение спрямо пенсионираното, системата става нерентабилна. Дори да вдигнем пенсионната възраст с няколко години, това няма да реши проблема “, казва той.
Затова и според него трябва да се помисли за постепенно преминаване към капиталовопокривен пенсионен модел. Ако тези средства, които в момента влизат във фонд „Пенсии“, отиваха в пенсионни фондове на родния капиталов пазар, „това сериозно би стимулирало неговото развитие и би подпомогнало родния бизнес“, казва още икономистът.
Решенията на проблема с нарастващия дефицит в бюджета за пенсии видимо са повече две, както е записано в доклада на НОИ. Те, разбира се, са по-бързи и не изискват толкова усилия, но са в ущърб на хората, бизнеса и на самите пенсионери. Затова, както съветват и експертите, е добре да се разгледат всички алтернативи и да се избере дългосрочно и гарантиращо устойчивост и сигурност решение – за всички.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
