Тазгодишното връчване на Нобеловите награди започна в понеделник с отреждането на приза за медицина на 71-годишния японец Йошинори Осуми. Той бе отличен за работата по изясняването на механизмите на автофагията – ключов процес за разграждане и обновяване на клетъчни компоненти или казано с по-прости думи, процесът, чрез който клетката се самообновява. Осуми е 23-ият японец, който печели Нобелова награда, като досега в категорията за медицина са били отличени петима негови сънародници.
Осуми е роден на 9 февруари 1945 г. във Фукуока. Ориентира се към молекулярната биология с влизането си в Токийския университет през 1963 г. Става доктор на науките през 1974 г., а до 1977 г. работи в университета "Рокфелер" в Ню Йорк. След това се завръща в Токийския университет и решава да се посвети на изследването на процеса автофагия и да открие своя собствена лаборатория. През 1996 г. се премества в Националния институт за основна биология в Окадзаки, където става професор. Съсредоточава се върху изследванията на обновяването и стареенето на клетките и реакцията на тялото към глада и инфекциите.
Ученият е носител и на множество престижни призове, сред които Японската академична награда (2006 г.), наградата "Киото" за фундаментални науки (2012 г.), Международната награда за биология (2015 г.), Научната награда на Университета Кейо (2015 г.) и наградата "Уайли" за биохимични науки (2016 г.).
Най-голямото признание за него обаче дойде тази година именно с връчването на Нобелова награда за медицина и физиология. Самият Осуми звучал изненадан, когато чул новината, че именно той е носителят на приза, разкрива секретарят на Нобеловия комитет Томас Пърлман. "Първото, което каза, беше "Ооооо!". Беше много, много радостен", добави Пърлман. В първото си официално изявление след новината, че получава приза Осуми сподели, че като малко момче мечтал да получи Нобелова награда, но след като започнал своето изследване, това изскочило от ума му. Нобеловият комитет често награждава открития, направени преди десетилетия, защото са устояли на изпитанията на времето. Именно такъв е случаят и на Осуми, който успял да достигне до великото си откритие чрез експерименти с хлебна мая. "Никога не съм си и мечтал, че моето проучване на маята може някой ден да има практическо измерение", заяви той.
Концепцията за автофагията (от гръцки "самоизяждане") се появява през 60-те години на ХХ век, когато изследователите за първи път установяват, че клетката може да унищожава собствените си органели, като около тях се образуват мембрани. Така сформираните своеобразни "чувалчета" се транспортират до един вид отделение за разграждане и преработка, наречено лизозома (за нейното откритие Нобелова награда за медицина през 1974 г. получава белгийският учен Кристиан дьо Дюв). Дълги години за този процес се знае малко заради трудностите в наблюдението му. Това се променя след поредица изключителни експерименти на Осуми през 90-те г. на ХХ век. Японският учен използва хлебна мая, за да изолира гените, отговорни за автофагията. След това продължава да наблюдава процеса по обновяване отново при дрождите и доказва, че той е аналогичен и в човешкия организъм. Осуми обаче се сблъсква със сериозно предизвикателство - клетките на маята са малки и вътреклетъчните им структури трудно се разграничават под микроскоп. Ученият не е сигурен дали автофагията изобщо съществува в този организъм. Осуми преценява, че ако успее да прекъсне разграждането във вакуолата, докато процесът автофагия е активен, автофагозомите ще се струпат в нея и ще станат видими под микроскоп. Впоследствие той култивира мутирала мая, в чиято вакуола липсват ензими за разграждане и същевременно стимулира автофагия, принуждавайки клетките да гладуват. Резултатите са поразителни. За часове вакуолите се изпълват с малки неразградени "сакчета" - автофагозоми. Експериментът на Осуми доказва, че автофагията съществува. Още по-същественото е, че ученият вече разполага с метод за идентифициране и характеризиране на ключови гени с роля в процеса. Резултатите от "пробива" си японският учен публикува през 1992 г.
След идентифицирането процеса на автофагия при маята остава ключовият въпрос дали съществува съответстващ механизъм, който контролира този процес в други организми. Скоро става ясно, че на практика идентични механизми действат в нашите клетки. Научният свят вече разполага със средството да изследва важността на автофагията при хората. Благодарение на Осуми и на негови последователи вече е известно, че автофагията контролира важни физиологични функции, при които е необходимо клетъчни компоненти да бъдат разградени и рециклирани, и е съществена за клетъчната реакция към глад и стрес. След инфекция например, автофагията елиминира нашествениците в клетката - вируси и бактерии. Процесът играе роля и в ембрионалното развитие и клетъчната диференциация. Клетките използват автофагия и за елиминирането на опасни протеини и органели, осъществявайки механизъм за контрол на качеството, който е от изключителна важност за противодействие на последствията на стареене. Мутациите в гените, отговорни за автофагията, могат да причинят заболявания като Паркинсон, рак, диабет, неврологични болести и други заболявания, прояващи се предимно при хора в напреднала възраст.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
