Пламен Драгнев, председател на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители
- Г-н Драгнев, предупредихте, че страната ни може да загуби 260 млн. лв. за агроекология. Каква е причината за тази прогноза?
- Това са нашите песимистични очаквания по отношение на изпълнението на мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони - "Агроекология". Може би около 50% от поетите ангажименти няма да бъдат изпълнени заради проблеми с парцелите, които обработват. И така земеделските производители ще трябва да върнат получени субсидии. Проблемът идва от нерешените и до днес поземлени отношения. Държавата иска от фермерите да изпълняват агроекологичен ангажимент за срок от 5 години върху един и същ парцел.
Договорите за наем на земята обаче масово се сключват за срок от 1 година. По закон споразуменията за ползване на земеделската земя, които се подписват между фермерите, с цел да се уедрят парцелите, които те обработват, също са за 1 година. За същия период се отдават и така наречените бели петна - парцели, чиито собственици не могат да бъдат открити. Така във всеки един момент производителят може да бъде подложен на рекет - било то от страна на съседен на него фермер, който има апетит към парцела, било то от самия собственик на земята. Ако това се случи, агроекологичният производител веднага бива поставен в риск да не изпълни поетите петгодишни ангажименти. Защото той е задължен през тези пет години да не губи повече от 10% от земята, и то от физическия парцел, а не просто имагинерна площ.
- Каква е общата сума, усвоена досега по мярката "Агроекология"?
- През първите години на действие на мярката, усвояването беше много слабо заради изискването земеделският производител да предостави правно основание за ползване на земята за срок от минимум пет години. Това у нас обаче е почти невъзможно да се случи. Между 2008 и 2011 г. бяха сключени договори за около 43 млн. лв. Това се промени през 2012 и 2013 г., след като наредбите бяха променени така, че да се признават и едногодишните договори за ползване на нивите. Така за 2012 г. усвояването е 54 млн., а за 2013 - над 268 млн. лв. Но сме още далеч от усвояването на общия бюджет на мярката, който е 800 млн. лв.
- Значи, от една страна, едногодишните договори улесняват усвояването на европейските пари, но от друга - заради тях може да се наложи фермерите да връщат усвоеното? Какво решение предлагате вие на този проблем?
- Трябва да се удължи от една на пет години срокът на споразуменията за ползване на земя, които се сключват между самите фермерите. Това е член 37 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Ще внесем това предложение в Министерството на земеделието и храните, както и при председателя на Комисията по земеделие в Народното събрание Светла Бъчварова. Надяваме се на партньорство и те да обърнат внимание на този наш апел. Безспорен факт е, че този въпрос стои от много дълго време и не е решен, което означава, че има някакъв проблем. Според нас има неглижиране на проблема от страна на държавата. А той отваря врата за корупционни практики.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
