- Половин вековен юбилей ни напомни, че зад незавидното настояще се крие славно минало
- Мястото, където Живков падна от власт, за да останат завинаги артефактите от историята ни
Най-голямата ни съкровищница - Националният историческия музей, отпразнува 50 години, за да ни напомни, че зад незавидното ни настояще се крие славно минало.
Музеят, който започна работа през далечната 1973 година в една тясна стая, днес съхранява паметта за повече от 650 000 артефакти от 7 исторически периода.
Честването бе на 10 май в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова,заместник-министъра на културата доц. д-р Пламен Славов и директорът на музея доц. Бони Петрунова.
"Благодарим ви от сърце, че ви има и разнасяте славата на България по целия свят!", написа Йотова до мястото, в което преходът дойде.
В Залата на съдбата бе свален Тодор Живков, а 50 години по-късно безценният артефакт на НИМ - Панагюрското съкровище, заблестя в Британския музей, точно в момента, когато бе сложена короната на новия крал на Великобритания. Припомняйки за пореден път на света пред кого са се кланяли в античността и кой е отпивал от ритона на славата.
- Началото
НИМ има три рождени дати - когато е излязъл документът за създаването, когато е обявен официално и когато е бил открит. Той е създаден с Разпореждане ╒ 90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. със задачата да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава.
- Първият директор
През юни 1974 г. за директор е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко след това започват назначенията и на първите служители на музея. Настанени са в малка стая в Градската библиотека, която по това време се помещава на ул. "Гурко" №1.
- Огромната Съдебна палата
За кратко НИМ се мести в сградата на бившето руско посолство - на ул. "Московска", а от 1983 година музеят вече е в Съдебната палата, на бул. "Витоша" 2. Първата основна задача е представителната музейна експозиция в чест на 1300-тата годишнина от основаването на българската държава. Площта, върху която експозицията е разположена, е 14000 кв. м, а хронологичният й обхват е разширен от 7000 г. пр. Хр. до 1878 година.
- Решението на Костов
Новият дом на музея, който е и настоящ, става възможен благодарение на решение на правителството на Иван Костов от 15 април 1998 г., Това е "Дом ╒ 1? в Бояна, с доста по-скромна застроена площ - 3300 кв. м, намиращ се в комплекса "Бояна". Две години трае окончателното преместване. Новата постоянна експозиция бе открита тържествено на 29 юни 2000 г.
- Първата награда
След редица посещения в редица европейски музейни институции, на 25-ата официална церемония по връчване на годишните награди на Европейския музеен форум, идва и голямото признание. На 11 май 2002 г. в Люксембург, белгийската кралица Фабиола, патрон на форума, връчва първата специална награда на НИМ.
- Знаковата зала
Ако днес важните политически решения управляващите се взимат на жълтите павета, по комунистическо време това ставаше в полите на Витоша. Свалянето на Тодор Живков от власт се случи в една от най-скъпите за времето си зали - в резиденция "Бояна", строена от автора на проекта на НДК - арх. Александър Баров.
- Свалянето на Живков
"Позволете ми от името на ЦК на политбюро и лично от свое име да изкажа благодарност на другаря Тодор Живков за неговата дългогодишна и вярна служба начело на партията и революцията. Изпращайки другаря Тодор Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност", казва на 10 ноември 1989 година Петър Младенов, окйто по онова време е външен министър.
- Луксозният мокет
В Голямата пленарна зала на ЦК на БКП, днес част от НИМ, историята затваря една страница, за да отвори друга - на прехода. Зад масивните дървени врати все още са запазени луксозният за времето си мокет, плюшените столове, ефектните лампи и скъпата озвучителна уредба. Трибуната, от която Тодор Живков слиза от управлението на държавата, е непокътната. Липсва само гербът с петолъчката.
- Българските филми
Макар залата да е в почти автентичния си вид, днес се използва за съвсем различни цели. НИМ я дава под наем на различни организации и институции за провеждане на конгреси и срещи. Вече има и киносалон, в който се прожестират български филми.В НИМ се намира и най-голямата колекция от филмови костюми, предадена от Киноцентъра в Бояна.
- Колекцията от икони
Една от най-големите колекция от български икони през вековете се пази в историческия музей. Най-ценните от тях бяха показана преди 5 години в Третяковската галерия, а в новия каталог могат да бъдат открити уникални изображения на светците.
- Преклонението
Стотици президенти и премиери са се прехласвали по съкровищата от НИМ, които са гостували в над 200 държави. Милиони посетиха изложенията и за траките, и за Първото българско царство в Лувъра. Един от най-незабравимите моменти на гордост беше визитата на китайския премиер през 2018-та година, когато се поклони пред Панагюрското съкровище и призна, че никога не е виждал подобна красота.
- Църквата в Добърско
Всеизвестно е, че в активите на НИМ са включени и Боянската църква, и манастира в Земен. По-малко известен факт обаче е, че в тази група е и знаковата църква в с. Добърско с иконата, на която Исус е изобразен със скафандър. Спорът между църквата и Министерство на културата за радост не успя да намали интереса към уникалния храм в близост до Банско.
- Часовникът на Яне Сандански
Над 200 стенни, настолни, джобни и ръчни часовници се пазят в историческия музей, някои от тях богато инкрустирани със скъпоценни камъни. Часовниците принадлежат както на видни политици, общественици и военни, така и на обикновени граждани. Там е занесен златниат джобен часовник на опълченеца Иван Бобевски, подарен му от император Николай тт по случай 30-та годишнина от Руско-турската освободителна война, на граф Игнатиев, подарен на музея от неговия внук. Там е и часовникът на Яне Сандански, подарен му от мис Елена Стоун.
- Камата на Левски
Запазени са в Националния исторически музей повече от 2000 броя балканско, източно, европейско и американско огнестрелно, както и хладно оръжие от XVIII, XIX и първата половина на XX век, както и обезвредени боеприпаси. Запазени са различните модификации на пушките и карабините "Крнка", "Бердана", "Манлихер" и "Маузер", пистолетите "Люгер", "Щаер", "Браунинг", "Берета", картечниците "Максим-Шпандау", "Шварцлозе", "Брен", "MG-34", "Дектарьов", картечните пистолети "MP-41" и "Шпагин".Там е и камата на Васил Левски, парадната сабя на Михаил Такев и офицерският нож на ген. Иван Луков.
- Златна монета от Сюлейман
Тя е само един от над 60 000 разнообразни паметници - монети, банкноти, печати, тежести за теглене, везни в НИМ. Монетите, сечени и циркулирали през различни исторически епохи, илюстрират някои от основните характеристики на обществено-политическите формации, съществували от векове по днешните български земи.
- Котвите на Божидар Димитров
Един от най-емблематичните шефове на НИМ си остава проф. Божидар Димитров, обогатил много колекции, но една - най-осезаемо. Това са първите паметници, свързани е древното корабоплаване по Западното Черноморие - котви и щокове. Благодарение на него НИМ става най-богатата в света подобна колекция на музей, който не е разположен на морския бряг - броят им е 167.
Най-древните от тях са от III - I хил. пр. Хр, каменни, с два или три отвора, които са доказателство за древното корабоплаване по тракийското крайбрежие на Черно море.
- Траките преди финикийците
Експонатите потвърждават и едни от най-ранните писмени сведения за корабоплаване в древността - т.н. Таласократия (XI в. пр. Хр.). Доказва се, че траките са владеели моретата много преди египтяни, финикийци и други морски народи. Особено впечатляваща е и каменната котва с надпис "Исус Христос победител".
- Колекциите на Цветан Василев
След като Цветан Василев избяга в Сърбия, а КТБ фалира, над хиляда монети, повчето от 24-ратово злато, бяха предадени на Националния исторически музей. Сред най-ценните придобивки на банкера са осем монети от най-престижната серия в света. Тя включва жълтици с ликовете на императорите Наполеон III и Франц Йосиф, римски солид от 310 г, руска монета с номинация 37,5 рубли от 1902 г. Сред най-скъпите пък е "Двоен орел" от 1933 г. Уникална е и колекцията му от картини, съхранявана във фалиралия трезор.
- Ритонът на Божков
НИМ пази и иззетите при претърсванията на офисите на Васил Божков след като той бе обявен за издирване. Прокуратурата обяви, че са събрали 6778 ценни предмета. Публикувани бяха десетки снимки и видеозаписи, като на повечето се акцентираше на ритоните. Божков пък твърдеше, че един от тях е пуснат за продажба.
- Най-ценните артефакти
Те са стотици, но най-силно изпъкват: Най-старото обработено злато от Варненския некропол, златното Панагюрско съкровище и Татарската плячка от Калиакра, открита през лятото на 2018, която съдържа гърне с близо 1000 златни артефакта от края на 14-ти век. В НИМ е и уникалното съкровище от Борово.
- Подносите на Батенберг
Ценни предмети, притежание на Александър т Батенберг, държавата откупи преди години на аукцион във Виена и вече могат да бъдат видени от ценителите в НИМ. Масленият му портрет е изложен в Националната галерия, а в НИМ трите му подноса. Те са с гравирано посвещение на български език "На българския княз Александър I" от жителите на Русе, Ловеч и Берковското окръжие. Единият от подносите е позлатен, е на другите два е изобразен изправен български лъв, символизиращ възраждането.
- Неизвестното съкровище
Отскоро се показва и "Сребърното съкровище от с. Йонково" (III век пр.Хр.). То е съставено от изключително редки, антични предмети от стъкло. Сред тях е уникалната, запазена по чудо векове наред, цялостна фигурка на птичка (V-III век пр. Хр.). Тя е украсявала по всяка вероятност знатен аристократичен дом.
- Тракийското въоръжение
Разказът за тракийското въоръжение в НИМ е допълнен и с непоказвана кнемида (наколенници) от IV век пр. Хр. от Хаджидимово, Гоцеделчевско и върхове на копия, ножове и др. Пред широката публика се представят и теракотите от Мулетарово (III-II век пр. Хр.).
- Странните предмети
Един от тях е огромна солница, която си има още две дружки в колекцията на музея. Според специалисти това е вторият в света музей след Британския, който притежава повече от една подобна. Те са били навремето част от комплекти за подправки, наричани в римския свят "пиператории".
- Колоните на Омуртаг
Колкото и да се опитваме да говорим за колоната на Омуртаг в единствено число, посещениятав НИМ ни карат да променим това. От експозицията за Първото българско царство става ясна изключителната настойчивост, с която хан Омуртаг е произвеждал колони с каменни надписи. Само в НИМ има поне още 6 колони, някои от които съдържат и инвентарни списъци на оръжие.
- Спомените от Балканската война
Националния исторически музей показа невиждани рисунки на Харалампи Тачев, който е автор на герба на София още от 1990 г, както и картини на военния художник Лазар Йорданов.
Изложени са и лични предмети на част от участниците в Балканската война, като тези на генерал Никифор Никифоров, който е военен министър по през 1912-1913г., както и на генерал Радко Димитриев, командващ на трета армия.
Може да се види и халба, дарена за музея от дома на Андрей Ляпчев, известен български политик, участващ във военните действия тогава, а Изложбата "Разкази за войната" ще е отворена за посетители до края на май.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
