Най-важното е хората да получат стимул да внасят в системата, казва Десислава Николова
Десислава Николова е главен икономист в Института за пазарна икономика. Преди да се присъедини към екипа на ИПИ, е работила като макроикономически анализатор в отдел "Инвестиционно банкиране" на Райфайзенбанк, България, съветник по икономически въпроси и въпроси на Европейския съюз към британското посолство в София, старши анализатор и редактор към Интернет Секюритис, дъщерна компания на Euromoney, София, България.
- Госпожо Николова, пенсионната реформа доведе до разнобой в кабинета. Социалният министър Ивайло Калфин е за вдигането на осигурителните вноски за пенсии и за безработица, а финансовият му колега Владислав Горанов и бизнесът са против. Нужно ли е да се предприеме тази мярка?
- От ИПИ неведнъж сме коментирали периодично появяващите се идеи за вдигане на осигурителните вноски и сме категорично против това с няколко основни аргумента. Най-напред трябва да се отчитат балансите в пенсионната система. От тяхна гледна точка вдигането на осигурителните вноски с какъвто и да е процентен пункт по никакъв начин няма да промени картината в ДОО. Това ще бъде само капка в морето, което представлява огромният дефицит в НОИ. През 2013 г. платените пенсии са 7,8 млрд. лв., а платените осигуровки от работодатели и работници са малко над 3 млрд. лв. Реално дефицитът в държавната пенсионна система е 60% от приходите. Затова каквото и вдигане на осигуровките да се приеме, то няма да промени картината. Груба сметка, при която се отчитат работещите в трета категория труд и родени след 1999 г., показва, че един процент вдигане на осигуровките повишава приходите в системата с около 180 млн. лв. Ясно се вижда как нищо не може да се промени при дефицит от почти 5 млрд. лв. Защото с вдигането на осигурителните вноски можем да си набавим най-много 300-500 млн. лв., които са нищо на фона на огромната дупка в НОИ, която расте непрекъснато. Вероятно е дори в края на периода, в който ще се вдигат осигурителните вноски, ние да сме в същата ситуация, защото разходите в системата непрекъснато растат, а входящият поток намалява. Освен това увеличението на осигуровките автоматично и много бързо стимулира бягството в сивата икономика. Това е неизбежно предвид високия размер на осигурителните вноски в България. Вероятно покачването на осигурителната тежест с близо 4-5% през следващите 10-12 г. ще ни изправи пред същата ситуация като в момента, а може приходите в пенсионната система да са дори по-малко.
- След като вдигането на осигурителните вноски е "капка в морето", защо отново се обсъжда тази мярка?
- Защото няма воля за по-сериозни реформи в пенсионния модел. Тъй като сериозна реформа означава сегашният модел да се замени с финансово устойчив. Това се случва сега в Западна Европа. Там се увеличава делът на т.нар. втори стълб - на личните пенсионни сметки, които могат да бъдат във фондове, банки или друг тип дружества. При нашата разходо-покривна система няма спестовен момент, всички текущи приходи се харчат, за да се платят пенсиите за сегашните пенсионери.
- Какво трябва да се предприеме?
- Фундаменталната промяна на пенсионния модел трябва да залегне върху създаването на правилните стимули да се внася в системата. Всеки бяга от пенсионната система, защото пенсиите са ниски и има слаба връзка между това, което се внася, и полученото впоследствие. Правилните стимули биха дошли от лични сметки, за да може всеки да знае колко внася и колко ще получи като пенсия. Това е пътят, по който вървят повечето европейски държави. Те заменят банкрутиралия разходо-покривен модел с устойчивия модел на личните пенсионни сметки, при който държавата дава пенсии само на социално слабите, хората с увреждания и маргиналните групи. За съжаление ние вървим в обратна посока и се мъчим да спасяваме банкрутирал модел.
- Според финансовия министър Горанов, ако държавата успее да си прибере дължимото, няма да се налага вдигането на осигурителните вноски. Възможно ли е това да стане?
- Стимулите са най-важни. Сега хората нямат стимул да се осигуряват на реалните си заплати особено ако са високи, защото виждат неадекватните пенсии и бедстващите ни пенсионери. В бъдеще пенсиите ще стават още по-малки като процент от дохода, който сме получавали, преди да се пенсионираме. Няма друг път освен този, при който хората да имат много по-големи лични партиди и постепенно да се увеличава делът във втория стълб за сметка на първия при временно покриване на този дефицит от данъци.
- Обсъжда се възможността хората да преместват вноските си за втора пенсия от частните фондове към общественото осигуряване или Сребърния гаранционен фонд, както и връщането им обратно в капиталовата схема, ако хората пожелаят. Как гледате на тази идея?
- Ако наистина искаме да дадем избор, то нека се помисли за предоставяне на възможност на хората да се осигуряват изцяло в НОИ с цялата си вноска, а не с 5% или в частен фонд. Но ако не искаме да затворим вратата пред тези, които са избрали НОИ, а после променят решението си, то институтът трябва да заработи като пенсионен фонд. Иначе няма как хората да изтеглят парите си впоследствие, тъй като там няма партиди и парите веднага се харчат. НОИ в такъв случай ще стане държавен пенсионен фонд. От ИПИ сме против въвеждането на мярката в сегашния вариант - всички новопостъпващи да имат срок за избор и после автоматично да бъдат прехвърляни към НОИ. Защото това е частична национализация на вноските за пенсия. Освен това няма как да има път назад от влизането в НОИ обратно към частните фондове, а трябва да се даде възможност за движение и в двете посоки.
- Обмисля се драстично вдигане на максималния осигурителен праг до 8-10 работни заплати, какъв ще е ефектът от приемането на тази мярка?
- Ясно се виждат вече негативните ефекти. Служителите масово напускат фирмите, в които работят и правят собствени фирми, като продават консултантски услуги на бившия си работодател, за да не се осигуряват върху този максимален доход. Измислят се варианти, за да не се плаща и колкото повече расте пазарът, толкова повече ще са тези явления.
- С плавното вдигане на възрастта за пенсиониране през 2037 г. ще се изравни възрастта за мъжете и жените до 65 г. Трябва ли това да се случи по-рано?
- Въпросът с пенсионната възраст е многолик. От една страна, в България сме с най-ниска възраст за пенсиониране. Но проблем най-вече са инвалидните пенсии, които позволяват на огромна маса от хора да се пенсионират рано и да получават и работна заплата, и пенсия.
Това е пробойна, която трябва да се запуши. Но колкото повече се вдига възрастта за пенсиониране, толкова повече се разширява тази пробойна. Постоянното увеличаване на възрастта е възможност за свиване на дефицита на НОИ, но в развитите страни обвързват това увеличение с продължителността на живота на населението. Ако продължителността нараства с 2 г., вдигаме пенсионната възраст с 5 г. У нас значително нарасна продължителността на живот през последните години, а възрастта за пенсиониране - не. Трябва да се приеме автоматичен механизъм с обективни индикатори за постепенно увеличаване и изравняване на възрастта за пенсиониране на двата пола.
- Сред мерките са работещите в първа категория труд да работят с 5 г. повече до пенсия, а тези във втора - 3 години, как ви се струва това?
- Другаде няма такива категории и е много трудно да се обясни какво представляват те на чужденец. Има огромна разлика между работещите в МВР и в администрацията там, например. Най-добре в дългосрочен план да се премахнат категориите, а преходът към това изисква да се дефинира ясно кои са рисковите професии в т. нар. силови ведомства. Освен това тези служители често остават на пазара на труда след пенсионирането си. Тези 3 или 5 години, които се обмислят, са само началото на необходимите сериозни промени в тази насока.
- Здравният министър Петър Москов се обяви за разпускане на ТЕЛК-овете. Това ще реши ли проблема с увеличаващия се брой на инвалидните пенсии или напротив - ще го задълбочи?
- Никой не знае, но е факт, че огромната пробойна при инвалидните пенсии са именно ТЕЛК-овете. Защото при тях се случва корупцията и големите злоупотреби. На регионално ниво пък изобщо няма контрол. Трябва инвалидите да не се оценяват на база на загубена работоспособност, а на база на остатъчна работоспособност по т. нар. модел на положителната оценка. В Западна Европа масово се прилага този модел и хората с остатъчна работоспособност се насочват към бюрата по труда, за да им се намери работа, която могат да вършат.
- Какъв трябва да е моделът на пенсионната система откъм приходната част?
- Постепенно трябва да се закрие фонд "Пенсии", защото ДОО в този му вид трябва да се замени с капиталовия стълб. Дългосрочно устойчивият модел е работещият да внася в лична сметка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
