Николай Василев е бил член на правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.
Последователно заема позициите на вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003 г.), министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.). От август 2009 г. Николай Василев е управляващ партньор в една от най-големите независими инвестиционни и асет мениджмънт компании у нас.
- Г-н Василев, имаме една добра новина, дори много добра - продажбата на българския дълг в края на седмицата. Той се изкупи за нула време, и то при най-добрата лихва, постигната за българска емисия въобще, казват експертите. Значи ли това, че инвеститорите възвръщат доверието си, или интересът просто е спекулативен?
- Отговорът ми има две страни. Първо, успехът е голям, тъй като наистина България успя да емитира дълг на нива, много по-ниски от тези на половината европейски държави, включително и някои много по-богати от нас страни. Това, което се случи, е отлично и отразява доброто фискално състояние на държавата. Но то не е от тази година, а за целия период от 1997 г. насам. Причината е, че от тогава България започна да се подобрява драстично и достигна най-добро състояние в 2008 г., когато целият свят беше в подем. Второ, не трябва обаче елементарно да се коментира, че това е най-ниската лихва, откакто България емитира външен дълг, защото световните пазари са много променени. В момента международните лихви са на исторически най-ниските си нива. Това е все едно да кажем, че ако през юни е 25 градуса, а през януари е било 20 градуса, сега е много топло, а през януари е било много студено. Преди години не е можело България да емитира дълг на 3%, защото тогава и Германия се е търгувала на много повече от 3 процента. Всичко е относително. Успех е, но не трябва да се смята бакалски - 3 е по-малко от 8.
- Как гледат инвеститорите на България в този момент, вие работите директно с тях и имате преки впечатления?
- В момента България има няколко сериозни краткосрочни проблема. Най-големият е политическата нестабилност, от доста време се чака правителството да приключи своята работа, а това не става. Но кабинет в такова агрегатно състояние очевидно няма нито волята, нито подкрепата да свърши нищо важно. Нито някакъв важен закон може да бъде прокаран, нито реформа, по-скоро всички са в изчаквателна позиция. В политиката и в бизнеса подобен вакуум е вреден.
- Каква е вашата оценка на досегашната едногодишна работа на правителството?
- Ако има някакви позитиви, те са в сферата на политики, които са запазени от миналото и не са развалени. Например валутният борд продължава да бъде стабилен, бюджетният дефицит не е катастрофален. Аз обаче съм привърженик на нулевия бюджетен дефицит. Публичният дълг не е експлодирал, но се е увеличил. Данъците не са повишени. Това са позитивните неща за мен. Оттам нататък пропуските са повече - никакви реформи, никакви смели стъпки през последната година. Популизъм и хаос в енергетиката. Нищо в здравеопазването, никакви интересни сделки, никакви чужди инвестиции.
- При това положение, при тази криза и изключителната политическа нестабилност във България твърде много е да искаме бюджетният дефицит да бъде нулев. Никъде в Европа през последните години не беше нулев, нали така?
- Не съм съгласен. Ще ви припомня ,че правителството на Костов преди цели седемнадесет години наследи много по-тежка икономическа ситуация. Положението от 2013 г. няма нищо общо с пълната катастрофа от 1997-а. Тогава средната заплата беше няколко долара, валутният курс беше в ракетна орбита, нищо не беше наред. Въпреки това през следващите 4 години на управлението на Костов държавата нямаше бюджетни дефицити, през някои години имаше малки излишъци. Тази политика беше продължена от следващите две правителства, които дори постигнаха големи излишъци. Ако не беше така, сега България щеше да бъде в редицата на други държави, които катастрофираха икономически.
- Как оценявате това, което се случва с банките в България?
- Според мен всички български банки са в доста по-добро състояние, отколкото повечето европейски банки. Ние може да сме по-малка държава, но по финансови показатели на банковата система сме едни от най-добрите, да не кажа най-добри. Имаме най-висока капиталова адекватност в цяла Европа, най-висока ликвидност и за наше щастие голямата част от банките, горе-долу две трети от банковите активи, са в съсобственост с големи европейски банки. В това отношение България има по-малко проблеми с банковата система, отколкото други държави. Според мен това, което се случва в последните дни, е плод единствено на слухове и на бавна реакция от страна на институциите. Но ето сега, днес (б.р. - вчера) е неделя, институциите ще вземат според мен в близките часове всички необходими мерки, за да може в началото на седмицата ситуацията да бъде овладяна и успокоена. Няма никаква математическа причина за притеснение по отношение на българските банки. И аз, и цялото ми семейство имаме сметки в ПИБ и нямаме никакви притеснения. Според мен бурята ще отмине след няколко дена.
- Идентични ли са случаите на ПИБ и КТБ, или са плод на различни ситуации?
- Според мен ситуациите са много подобни. Става дума не за математически и икономически проблем, а само за психология и настроения.
- Кой има интерес от това да срине две български банки?
- Никой.
- А защо се случва тогава?
- Според мен абсолютно никой, нито сегашните управляващи, нито бъдещите, нито конкуренцията евентуално от други икономически среди нямат интерес от подобно нещо. Това е нещо като "Дайте да подпалим селото от единия край, за да може нашата къща в другия край да изглежда по-добре", но това не работи така изобщо. Според мен българските институции имат много големи средства и възможности да стабилизират ситуацията за няколко часа. Няколко примера ще ви дам - фискалният резерв след вземането на нов дълг е около 9 млрд. лева, това е огромна сума. Второ - валутните резерви на БНБ са още по-големи. Те са много по-големи от цялата парична маса в обращение. Ако всички ние решим в понеделник да си обърнем левовете във валута, това би било едно безсмислено упражнение. Затова бих искал да ви уверя, че българският валутен курс е един от най-стабилните в света и държавата има огромни финансови възможности да реагира при тази ситуация. Това само доказва тезата ми, че едно правителство винаги трябва да спестява бели пари за черни дни, да намалява своите дългове. Защото ако в момента имахме по-голям дълг и по-малък резерв, нямаше да имаме възможност да реагираме. Държавата е като едно голямо семейство. Ако в едно семейство няма спестявания, а има огромен ипотечен и потребителски кредит, какво ще се случи при някаква извънредна ситуация - бедствие, здравословен проблем. Кой ще помогне на това семейство? Според мен никой. Ако семейството обаче има ниски дългове, големи резерви и здрава икономическа база, то ще се справи с всякакви трудности. Същото е и за държавата.
- Всички скочиха срещу политическото говорене - и банкерите, и бизнесът. Искат политиците да престанат да говорят. Може ли неадекватните, непрофесионални изказвания да утежнят обстановката?
- Според мен точно в такива моменти може да направим истинската разлика между държавниците и хората с късогледо политиканско мислене, което вижда само няколко часа напред. Има исторически моменти, когато не е време да се говори и да се действа само партийно. Сега е един от тези моменти. Съгласен съм с призивите през следващите дни и седмици политическите сили да подкрепят институциите и да работят заедно с тях, а не да ги саботират. Спокойствието и доверието са най-важното в този момент.
- Питам ви като гласоподавател - време ли е за избори и ще се оправят ли нещата след тези избори? Ще дойде ли политическа конфигурация, която да дръпне каруцата напред?
- Дали е време за избори? Според мен времето за избори дойде в момента, в който управляващите партии казаха, че вече нямат доверие на кабинета. В такива случаи колкото по-бързо настъпи развръзката, толкова по-добре. Останалото е една безсмислена агония, от която няма да се роди нищо добро. Чакането в момента не помага на никого и темите, които обсъждаме, са доказателство за това. По отношение на бъдещото управление - винаги съм бил привърженик на еднопартийното управление, по възможност. Аз съм участвал в две коалиционни управления и още тогава казвах, че завиждам на правителствата по света, които са еднопартийни. Там обикновено партийният лидер е начело на държавата. Който спечели изборите, е начело. Той е получил доверието на мнозинството от гражданите и е ясно, че носи голямата отговорност и взима решенията. Манджите в стил тюрлюгювеч не са ми любими.
- Да, обаче се очертава абсолютен тюрлюгювеч специално в един бъдещ парламент.
- Не съм сигурен, не знам резултатите от бъдещите избори. Харесвам избирателни системи, които раждат стабилни правителства. Българската избирателна система е в единия край на възможния спектър, т. е. ние сме най-крайно пропорционалната система в света. Докато по отношение на мажоритарния избор има много нюанси, там са половината държави в света. За България е добре да има силно и смело правителство, което няма да се страхува да направи болезнени реформи. Както животът за пореден път ни показва, популизмът и нищо неправенето в никакъв случай не помагат на някого да бъде преизбран. Меркел обаче управлява трети мандат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
