София. Инженер Никола Добрев е шеф на надзорния съвет на Комбината за цветни метали (КЦМ) край Пловдив и председател на Съвета на директорите на КЦМ 2000 АД. Вчера той бе награден с почетния знак на Химико-технологичния и металургичен университет - София (ХТМУ). Ректорът проф. Митко Георгиев отличи и Никола Треан (изпълнителен директор на "Аурубис" АД). Двете фирми са сред най-големите инвеститори във високи технологии у нас и партньори на университета. След тържествената церемония д-р Никола Добрев се съгласи на интервю за "Стандарт". Възпитаникът на ХТМУ е сочен за един от най-успешните индустриалци на българския преход. Специализира в Германия и започва научна дейност. Но съдбата му е отредила друга роля. През 1985 г. е назначен за директор на КЦМ "Димитър Благоев" край Пловдив. Участва в приватизацията на предприятието с работническо-мениджърското дружество "КЦМ 2000". Около 1000 имат дялове в комбината по линия на преференциалната приватизация. Основните собственици обаче са 6-7 души, а най-големият от тях е Никола Добрев. КЦМ е сред европейските лидери в производството на олово, цинк и сребро и единственият производител на златни кюлчета у нас.
- Г-н Добрев, при получаването на почетния знак ме впечатлиха вашите думи, че предстои реиндустриализация в Европа и в България. На какво се дължи тази ваша убеденост?
- Ние все повече ставаме зависими от другите пазари по отношение на базовите индустрии. Притежаваме технологии, които се генерират при нас, но ги продаваме в другите региони. Почваме да получаваме продукти от тях, без да имаме какво да предложим. Така в България се освобождава работна ръка, която трябва да намери своето приложение. Реиндустриализацията идва и ние не можем да избягаме. Това е факт, с който трябва да се съобразим и да намерим своята ниша, своето място в Европа. Химическите и металургичните технологии са големият шанс на България.
- Какво ви дава увереност, че отново няма да изпуснем "влака"?
- Изпускаме, защото залитаме към нещо далечно, което е химера. Просто нямаме базата. И на пазара се оказва, че не сме конкурентни. Но в базовите индустрии като химия, металургия, и то на първо място цветна, като обработка на метали, имаме основа, която ни прави конкурентни.
- Не трябва ли тогава тези индустрии да станат държавен приоритет?
- Чудесно е да има държавна политика, но най-вече фирмите трябва да се съобразяват с тези факти. Да инвестират както в хора, така и в техника и технологии. Пазарът на базовите индустрии е сериозен и добър.
- Предвиждате ли ренесанс на инженерното образование, което в последните 20 години отстъпва за сметка на търговското например?
- Абсолютно поддържам тезата, че инженерните специалности трябва да заемат своето място сред интелигентните хора на България. Инженерството е фундаментално и комплексно образование. То дава широк мироглед и конкретни професионални знания. Няма начин инженерството да не се възроди. Пък понеже съм възпитаник на ХТМУ, вярвам и съм убеден, че този университет има голямо бъдеще. Тези индустрии имат бъдеще и в България, и в Европа.
- Може би е отговорност на големите фирми като вашата да спрат изтичането на мозъци, на млади специалисти към Западна Европа и САЩ?
- Не може да си затваряме очите. Емигрират студенти, които получават хубаво образование. Ние трябва да сме честни, да оценим, че и на Запад има уклон в това отношение. Инженерното образование леко се потиска. Но те реагират бързо и ще обърнат нещата. Ние, фирмите, може да помагаме, но пазарът е основното, което ще върне младите момчета и момичета към инженерните специалности. Вярно, следването е по-тежко. Но така е по цял свят. Има и друго: лекциите на някое величие в Америка няма да свършат работа в нашата реалност.
- Вашата лична рецепта за успех като човек, участвал в приватизацията и спасил едно от големите държавни предприятия на България?
- Да не се стремим да работим по рецепти, а да намираме най-добрите решения в съответствие с това, което ни налагат животът и пазарът. Винаги постоянство и убеденост, че когато се стъпи на здрава база, успехът ще дойде. Да не строим кули на пясъчни основа.
- Бяха доста смутни времена, помним какви "приватизатори" имаше. Как успяхте да спасите КЦМ от разграбване?
- С вътрешна мотивация и философия, че една тухла от това предприятие няма да излезе, а колкото се може повече тухли ще градим. Креативност и честност. Пред себе си на първо място.
- Имаше ли натиск от недобросъвестни кандидати да вземат бизнеса?
- Нима допускате, че нямаше? Имаше натиск, но оцелях с изкуство. Не може да се опише с думи. Трябва всеки момент да си готов за действие.
- Прочетох ваш спомен, че в онези времена не е имало откъде да вземете пари за спасяване на КЦМ. Кой ви протегна ръка?
- Едни търговски партньори от Запада. После трудно се откачихме от тях.
- Сега пък проблемът, пак според вас, е друг - в банките има много пари, но те не работят?
- Няма хубави проекти, това е причината. И тази седмица бях на среща с банки. Това казват - дайте проекти. Но липсват хубави такива. А защо? Защото няма секторна политика. Например в тази област работят тези и тези фирми и ние няма да им пречим. Не казвам - да помагаме. Просто да не пречим. И когато тези фирми дойдат при нас и поискат съдействие от бюрократичен, напълно нормален и законов характер, тогава няма да им пречим, а ще ги насочим: така направете, за да може да решите проблема не за половин година, а за два месеца. Ние губим конкуренция, губим предимство. Започваме проект две години преди други държави, но го завършваме след тях. Всеки гледа да ти сложи прът. Това е някаква деформация, нашенска.
- Какви са най-важните проекти на КЦМ?
- Трябва да приключим инвестиция от 100 млн. евро в края на тази година или максимум в началото на следващата. Става въпрос за нов завод за производство на олово. Това е радикално нова технология на XXI век, такава няма в Европа. Високоенергийно ефективна, щадяща околната среда и с отлични условия на труд. Още утре (б. ред. днес) имаме събиране със специалисти за нови два проекта, продължавайки линията на оловото и цинка, диверсифицирайки тяхното производство до сплави, до редки съпътстващи метали. Те няма да са за по-малко от 70-80 милиона евро.
- И банките са готови да ви ги дадат?
- Ами като им представя проекта, като видят.
- Може би заради личния ви авторитет?
- Не и когато се касае за 100 милиона евро. Личният авторитет може да помогне, но не може да го реши.
- Интересно е как се отърсва вечер от напрежението човек, който през деня е защитавал проект за 100 милиона евро?
- Първо, гледам да се наспя хубаво. Успявам и всичко ми става ясно (б.а. смее се). Трябва да е разчетено това, което правиш, защо го правиш, къде ще го реализираш. Става въпрос за добре подреден пазарен механизъм, който трябва да владееш. Подредиш ли го, нещата стават ясни - става или не.
- В КЦМ-Пловдив работят 2000 души, не ви ли минава през ума, че ако направите грешка, може да оставите тези хора на улицата.
- Опасно е. Това са 2000 души, които имат и семейства. Значи 8000 човешки съдби. И в мините имаме към 1500 души. Но човек живее постоянно с рисковете.
- Какви спомени нахлуха във вас, влизайки за награждаването в зала "Асен Златаров"? Сигурно за някой тежък изпит?
- Сетих се за нещо друго, доста интересно. Сега, в XXI век, инвестицията трябва да е и енергийноефективна, и екологична, и съобразена с човешкия ресурс. Комплексна. Аз се сещам за едно събиране в тази зала, професорът неорганик Дико Иванов беше поканил Георги Павлов - много известна личност, министър на химията и металургията. На срещата присъствахме ние, студентите, преподаватели. И тогава се говореше за опазване на природната среда. Проф. Иванов и министърът влязоха в много интересен спор. Изхождайки от държавните си позиции, Георги Павлов говореше малко по-рязко. Но чисто професионално Дико Иванов го атакуваше. Накрая министърът каза една приказка, която винаги ще помня: "Абе, Дико, в една градина не може да има и китки, и фитки". Фитка е пуйка. Искаше да каже, че все нещо ще пострада: китките или фитките. Днес това звучи като виц. В една градина трябва да има и китки, и фитки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
