Николай Урумов тези дни изигра в "Сълза и смях" своя супер готин сър Джон във "Фалстаф и веселите уиндзорки" по Шекспир. Неговият герой е строен, закачлив, женкар и пияница. По едно време се появява като двойник на английската кралица. Скоро спектакълът влиза в афиша на столичната сцена. Големият актьор през последните години записа рекорд с три мегауспешни моноспектакъла - "Живот в кашони", "Лалугер" и "За секса, политиката и другите просташки неща". Обикаля с тях родината и Европа, получава награди в конкуренция с корифеи от Шекспировите трупи в Лондон. И се появява твърде избирателно по телевизиите.
- Ники, защо не приемаш роли в тв сериалите на така нареченото ново време. Този занаят ти е безкрайно ясен след колоритните ти роли в поредиците от по-ранните екранни творения на полуизмисления преход - "Клиника на третия етаж", "Дунав мост", "Патриархат", "Английският съсед".
- Трета година отказвам участие в сезонните саги. Мога да използвам и други квалификации, но ще се въздържа. Няма нито тема, нито персонаж, нито хонорар, които досега да са възбудили интереса ми. Не съм привлечен от сериалите, които се пишат в понеделник, произвеждат се във вторник и се излъчват в петък. Ако някой път случайно се изкуша и приема, във вторник ще задавам толкова много въпроси, че ще проваля показването в петък. Както казваше професор Крикор Азарян: "Да бъдеш или да имаш - това е въпросът!".
- С тези реплики като нищо ще влезеш в черния списък на продуцентите!
- А може би вече съм вътре.
- А ако те обвинят, че се правиш на голяма звезда, за да вдигнеш акциите си?
- Ами не мога да приема каквото и да е. Не съм навит да платя подобна цена. Още повече че никога не знаеш какво печелиш, когато губиш. И обратното, разбира се. По-добре да изчакам, но да знам защо го правя. Вече вървят някои от четирите сериала, на които отказах. Гледам някои от колегите как се мъчат в предложените им образи и нито за част от секундата не съжалявам за решението си. А и за мен повечето са "вече видени" персонажи. Те не ме предизвикват. Може би следващата оферта ще е по-вълнуваща.
- Някой ще ти опонира: Не ще в сапунките и екшъните, но ходи в "Шоуто на Канала" и при Слави Трифонов! Това също се приема като халтура.
- Гостувам там само когато съм свободен. Така сме се разбрали, защото имам представления из цялата страна. Играя в Народния, в Младежкия, в "199", в Армията. В "Шоуто на Канала" скечовете са различни, не съм ангажиран с постоянен типаж. Има свобода - участвам в създаването и редакциите. А е и важно да поддържам форма и тръпка пред камера. Това е занаят. Освен всичко друго Тончо, Жоро Торнев, Марта и всички от екипа са ми приятели. При Слави Трифонов е същата ситуация. И там участвам периодично. При тях цари невероятна атмосфера на веселба. Преди още да съм прочел текста на Иво Сиромахов и другите сценаристи, преди още да съм видял физиономиите на Виктор Калев или Мариян Бачев, вече знам, че за няколко часа здраво ще се забавляваме и ще изработим нещо качествено за публиката.
- Ти май си единственият, който общува с всички, хм, как да ги нарека - конкурентни предавания?
- Ако някой от онези, които снимат сезонните сериали, си мисли, че шоуто е по-ниска топка, дълбоко се лъже. Ужасно трудно е всяка вечер да си актуален, интересен, верен на зрелището. И "Шоуто на Канала" и Слави Трифонов го правят години наред. Оцелели са във времето. Не мога да кажа и една лоша дума за тях. Е, имат си фенове и критици. Не може всички да те харесват. И в това е провокацията.
- Да не би да отказваш и на чуждите продукции?
- Не. Имах малка роля във филма за Ванга.
- Защо българи не го направиха, а руснаци?
- Малката държава ще направи малък филм за голямата личност. Дано и за Петър Дънов не ни изпреварят.
- В какъв чешит се превъплъти последно в европейски филм?
- Бях д-р Зайдел - адвокатът на всички военнопрестъпници на процеса в Нюрнберг срещу хитлеристите. Скоро гледах "Далида" - играя баща й, когото великата певица и актриса губи, когато е на 12. Партнирах на Сабрина Ферили, която броят за новата София Лорен. А режисьор на лентата беше снахата на Луис Бунюел. Страхотен екип. От 70 роли в кариерата ми поне 30 са с европейци и американци. Така че знам как работят хората.
- Снимаш ли нещо в голямото кино в момента?
- Играя ректор на консерватория и главен диригент в "Ловци на звуци", новия филм на Петър Одаджиев по сценария на Леа Коен. Всичко се случва през 60-те години. Имаме прекрасни сцени с Деян Донков. За десети път сме заедно пред камерите и на сцената - още от "Три сестри" на Стоян Камбарев. Луд кеф е да си бачкаме и да се провокираме, много се забавляваме. Харесваме се и се обичаме.
- Сигурно и двамата сте гадняри - примерно като в "Изпепеляване", където тормозихте и изнасилвахте горката Параскева Джукелова?
- Не бих казал. Моят Шумов е по-скоро подвластен и манипулируем. Той е по-мекият, по-хлъзгавият, по-зависимият от двамата. Не сме толкова гадняри, колкото човеци, попаднали в нечий списък - доброволно или не. Но колкото си по-високо в йерархията, толкова повече зависиш от подобни схеми. Няма как да си ректор и главен диригент и да си правиш каквото си искаш - ей, просто така, да извъртиш някой и друг джем сешън. Особено в онези времена.
- А сега? Има ли разлика?
- Нямам поглед - нито политически, нито управленски. А и не искам да имам.
- Бил си ухажван от службите?
- Завърших ВИТИЗ на 10 ноември 1989 година. Нямаше време да ме вербуват.
- Те са безсмъртни, така че винаги имаш шанс!
- Явно не съм интересен обект. В академията упорито отказвах да заемам разни длъжности. Каниха ме да стана член на ВУЗ-овския комитет на Комсомола. Направих си отвод. Казах, че нямам качества на организатор и няма да се справя. Изгледаха ме със страхотно снизхождение. Но номерът мина лесно. После го дублирах. Въпросните момчета се хващаха бързо - нали бях дошъл от село. А на мен ми беше адски удобно - така се спасявах от интриги. Никога не съм бил функционер. Не ми е било в кръвта. Имах колеги, които станаха членове на БКП, за да регулират реализацията и облагите. Аз обаче се въздържах.
- Но още в първия ти филм "А сега накъде?" беше баш доносник?
- Това че никога съм бил задкулисен тип, не означава, че не съм наясно с тези хора. Те ни обкръжават и от ляво, и от дясно. Актьорите могат да ги използват на воля като прототипи.
- Хич ли не те интересува какво се случва примерно в парламента?
- Не! За какво ми е? Най-добре всеки да върши работата, за която е призван. Ако някой има идеи да променя и да се включи в развитието на държавата и обществото, окей. Но ако е артист, трудно ще успее. Нашата политика е на сцената и пред камерата. Не са много интелектуалците в изкуството, които са успели да наложат положителния си модел в родния социум. Не повече от двама-трима. Вежди Рашидов е изключение - голям творец, добър стратег, ловък мениджър. Прекрасно успява да изманипулира Симеон Дянков да даде повече пари за култура. Вежди направи немислимото - успя да привлече вниманието на правителството към проблемите в арт жанровете. Направи и много смели крачки в реформите. Преди него никой не посмя. Всеки искаше да го запомнят с "добро". А това е най-лошото. Сега Рашидов стимулира работещите, а не вегетиращите в театъра. След толкова години най-после нещо се случи.
- Как се справят вегетиращите?
- Трудно им е. Трябва да се пренастроят. Няма я социалистическата уравновиловка. Зрителите и продадените им билети формират бюджета. А не "Дайте да дадем". Е, нужен е и критерий. Време е да се възродят истинските художествени съвети. Да има ниво. В Киноцентъра до 1985-а не можеше да се промъкне нито един скапан сценарий. Почти всичко, заснето дотогава, е запомнящо се и безкомпромисно. В театрите до 1990-а също нямаше как да се промушиш със слаба постановка. Тя не можеше да излезе просто така.
- Сега пък рискуваш да те нарекат хем консервативен, хем носталгичен към соца...
- Да ме нарекат както искат. Другото е подкрепа на посредствеността. Всеки играе и режисира, каквото реши. Разпасана масовост. Кой ще формира вкус и критерии? Битът е труден. Колкото повече искаш да си аполитичен, толкова повече политиката определя живота ти. Волю-неволю се отразява в него. Но не желая да бъда критик и коректив на властниците. Бих бил на група монополисти, които взимат аморални и ачовечни решения. Идеологията е далеч от мен.
- Какво е общото между секса и политиката?
- И на двете места има смъкнати гащи и надупени хора.
- На 17 декември във Военния театър ще изиграеш стотното представление на "Лалугер" - само за две години след премиерата. Как си обясняваш този феномен?
- Силата е в истинността. Много съм искрен с публиката. Моят герой е честен, добър, човечен, чист. Той говори и отразява проблемите на българина - тук и сега. Страда, защото любовта и верността между нас вече ги няма. Моралът и обичта са влезли в Червената книга на изчезващите видове.
- Пак ще те изловят в противоречие - твоите моноспектакли са изключително социални, пък уж гледаш да заобикаляш Народното събрание.
- Моноспектакъл се прави, когато имаш кауза и позиция. Героите ми в "Живот в кашони" и в "Лалугер" са жертви на политиката. Разкривам съдбите им. И не мога да остана безразличен. Аз съм техен адвокат. Но нито единият, нито другият ги виждам като депутати или като псевдобунтари, развяващи байраци на барикадата. Това не е моят модел. Никога няма да ме видите по митинги.
- Явно смяташ, че има цивилизовано решение на социалните спорове. Означава ли това, че си оптимист?
- Може би. Наскоро бях на пресконференция, посветена на споровете около синята и зелената зона. Уважавани от мен творци в гражданското движение "Днес" поизкривиха темата - бяха убедени, че трябва да се грабват сопи и пушки, да се вдига бунт. Това измества смисъла. Всички грешки на досегашните управления не могат да бъдат коригирани чрез революционност. Това е детската болест на седесарското и другото време, което отмина. Нищо не става с високопарни и красиви слова. Ефектно е да вдигаш бунт. Но той не води до никъде. Ама да сме гледали гърците! Откъде накъде? Те протестират срещу размера на дажбата, която им отпуска Европейският съюз.
- Как ще реагираш, ако дъщеря ти Далия-Никол каже: "Татко, ставам актриса и ти не можеш да ме спреш!".
- Засега нито я насърчавам, нито я разубеждавам. Тази година завършва гимназия и сама ще реши какво да прави. Но Далия нямаше четири години, когато общува с велик режисьор - Махалис Какоянис, който остава в историята със "Зорба Гъркът". Та маестрото снимаше тук "Вишнева градина" с Ванеса Редгрейв, сър Алън Бейтс, Ицко Финци. Избраха я, докато беснееше по катерушките в парка "Заимов". Бяха обявили кастинг и десетки амбициозни майки и баби бяха строили отрочетата си. Самият Какоянис видя отдалеч Далия и рече: "Доведете ми изцапаното момиченце от детската площадка". Най-смешно беше, когато тя разказваше истории от терена. Ицко Финци един път й казал: "Малките не пият кафе, защото ще си изцапат гащите с черно". Години по-късно успях да снимам с Алън Бейтс в "Спартак".
Албена АТАНАСОВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
