Повече от 40 години бардът изпълнява песните на Висоцки и работи в БНР
Точно преди 40 години Владимир Висоцки издава първата си дългосвиреща плоча. Записът е направен в София по настояване на Иван Славков. Дотогава бардът никога не е влизал в професионално студио и упорито отказвал да го направи. За да го убедят, декорират една от залите на БНР като кръчма. Успехът е невероятен. Винилът е разграбен за часове.
На 25 януари Владимир Висоцки щеше да навърши 77. На този ден е и празникът на БНР, което закръгля осем десетилетия.
Журналистът Николай Атанасов, който вече 40 години е зад микрофона, е един от най-върлите почитатели на великия руснак. На рождения ден на Висоцки в Учебния театър на НАТФИЗ Ники за седемнадесети път ще изнесе рецитал с песни от богатото наследство на талантливия композитор и певец.
- Господин Атанасов, неотдавна издадохте третия си албум с български песни "Хайде да се влюбим". Има ли смисъл това дело в днешното "пиратско" време"?
- Идеята е на бившия соло китарист на рок група "Карамел" Венци Станев. Парчетата са 11, като текстовете са по стихове на поетите Георги Константинов, Недялко Йорданов, Гриша Трифонов. Има и две невероятно красиви стихотворения от книгата на разследващия журналист Асен Йорданов.
Стара моя идея беше някога да изпея песен по най-популярната творба на Сергей Есенин "Ты меня не любишь не жалеешь". Е, направих го на български по уникалния превод на Недялко. И сега на въпроса: В България няма музикант, който да е забогатял от тиражи. Но когато имаш какво да кажеш на публиката, трябва да го сториш! Това е мисия! Чалгата у нас избуя, когато родни поп и рок звезди "замлъкнаха" в очакване на по-добро време.
- Наричат ви Българския Висоцки. Как приемате това прозвище?
- Пея песните на Володя от около 45 години и всеки път откривам и преоткривам разтърсващата сила на неговата поезия. Изпълнявам ги по различен начин, в зависимост от настроението, от реакцията на публиката. Раздавам се докрай, буквално се взривявам на сцената и няма как да бъде другояче.
- Какво е Висоцки за българите?
- След мой концерт в зала "България" зад кулисите дойде възрастен човек. Пътувал чак от Смолян в разгара на лютата януарска зима. Искал да види кой е този безумец, дръзнал да пее хитовете на любимия му Висоцки. Дошъл - ако трябва и да го накаже. В крайна сметка вместо екзекутор, мъжагата стана един от най-заклетите ми фенове.
Друг път трябваше да пея на руски бизнесмени от Санкт Петербург. Заведение в Боровец бе затворено само заради тези двадесетина човека. Започнах с руски романси, Булат Окуджава, Висоцки... Час пея, а никаква реакция. Все едно ме няма!
Бях бесен, но продължих. Накрая отклоних поканата да седна на тяхната маса. Съгласих се след много увещания. И чух: "Ядосвате се, че не ви аплодираме, но ви помислихме за буфосинхронист, който държи китарата, отваря си устата и пуска записи на Висоцки. Пълен плейбек". Това бе най-големият комплимент, който някога са ми правили.
Пял съм и пред украинска военна делегация. Пак нищо! Няма реакция, никакъв знак, че ме харесват. След час, че и повече, адютант на баш генерала, който седеше срещу мен, заобиколи дългата маса, извади банкнота от 50 000 лева - беше времето на голямата инфлация - и каза: Это от нашей компании... До изгрев слънце след всяка песен една банкнота потъваше в джоба ми. За пръв и последен път се почувствах милионер.
- Вече повече от четири десетилетия сте в радиото. Как се издържа толкова време?
- Започнах в "голямата бяла къща", както и до днес наричат сградата на БНР - бях второкурсник във Факултета по журналистика в СУ "Свети Климент Охридски". Беше 1971 година. Още първия ден буквално ме изстреляха на събитие, за което трябваше да предавам по телефона. Тогава разбрах какво значи да работиш за толкова динамична програма като "Хоризонт". Професор Веселин Димитров, тогава все още млад преподавател, ме свърза с Божана Димитрова. Тя водеше най-слушаното живо предаване "Разговор с вас". Цели четири часа радиошоу. Осем години имах шанса да бъда неин сътрудник. С времето набирах скорост, доказвах се, но не ме назначаваха.
Не бях партиен член, нямах и дебели връзки. Чак през 1986 година, след поредния конкурс, получих щатна работа. Пет години паралелно водих неделното ток шоу "Дарик наздравици", а Радосвет Радев издаде първия ми албум с руски песни "Мурка". Така започна и музикантската ми кариера.
През есента на 1998 г. стартирах с неделното ток шоу "Ники и приятели". Девет години то беше едно от най-слушаните и обичани предавания в "Хоризонт". И днес много слушатели си спомнят за него с топли чувства. Свалиха го от ефир с мотива, че било "износено". Имам съмнения за истинските причини, но няма да ги коментирам.
- Какво е да водиш предаване, когато всички спят. Кой слуша тогава?
- "Нощен хоризонт" е другата ми сбъдната мечта. В новия ми албум пея: "С една китара и почти без багаж, с една надежда синя в душата. Пресичам сънните градчета в нощта. Полунощ. И денят ми започва". Полунощ, радиото е притихнало, коридорите са празни. Само шепа хора: новинар, звукорежисьори и водещ забъркват радиомагията, на която са подвластни стотици хиляди слушатели по всички континенти. Преживявам това вече 17 години. Може би най-голямата аудитория на "Нощен хоризонт" извън страната е в Северна Америка, но са се обаждали и от Южна Африка, от Австралия, от екзотични острови и архипелази. Вярвам, че съм късметлия, защото превърнах моето тийнейджърско хоби - музиката - във втора професия. А голямата ми страст, радиожурналистиката, е работата, в която влагам толкова много любов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
