Да пребиваш безпомощен 3-годишен не е просто агресия, а психотизъм, казва Иван Игов
- Г-н Игов, случаят с пребитото 3-годишно дете от двама тийнейджъри извади на преден план няколко проблема - както с агресията, така и темата за отговорното родителство. За вас като психолог кое е най-притеснителното в този случай?
- Много се надявам този случай да е изолиран и това да е причината да има такава обществена гласност. Всичко е притеснително - още като се започне от факта, че един родител оставя детето си на хора, които не познава. Смущаващ е фактът, че с него остават двама души, едва навършили пълнолетие, за които едва ли може да се каже, че знаят как се възпитава едно дете. Както и фактът, че хората в блока са видели, че това дете не излиза навън, че в дома му влизат някакви чужди хора, и не са уведомили никого. Много смущаващ е и фактът, че в държавата има десетки хиляди деца, които живеят и се отглеждат без родители, тъй като те са някъде на гурбет.
Това се случва от години и никой не обръща внимание
Много се надявам този случай не просто да мине в медиите и между хората като поредната драматична история, а да предизвика обществена полемика, в резултат на която да бъдат направени няколко значими промени, за които хората, които се занимават с училище, с обществени услуги, настояват от години.
- Какви промени трябва да има?
- Много ми се иска, когато коментираме този случай, да го коментираме в малко по-глобален план. Разбира се, това, което е станало, е ужасяващо, но нека тази драма да предизвика промяна, която наистина е належаща. Има райони в страната, където десетки деца се отглеждат сами, защото родителите са на гурбет. Преди около месец бях в Брезник и колегите в училището там казаха, че около 50% от децата всъщност се отглеждат без родители. Когато има проблем в училище, те не знаят към кого да се обърнат. Няма регламентация, първо, какво означава дългосрочен отказ от родителска грижа. Колко дълго е това време - една, две седмици, месец, 45 дни, както е в конкретния случай при тази жена, която е ходила да свири на круизи? Второ, не е задължителна системата за настойничество. Казано е "родител или настойник", но не е ясно какъв се явява този настойник, как се упълномощава той. В нормалните страни има абсолютно задължение, ако родителят дори за няколко дни остави детето си някъде, човекът, който го гледа, да се явява настойник и да е упълномощен по съответната процедура. Тази процедура трябва да бъде проследена от социалните служби, за да е ясно дали човекът, на когото е оставено това дете, има възможностите, знанията, уменията да бъде настойник. У нас просто хвърлят детето на някоя баба, която не може да гледа себе си, на някой далечен роднина, който я отиде да му обърне внимание, я не. И го оставят да се оправя само, като смятат, че ако изпращат пари, всичко е наред. Няма установена процедура какво става в случаи като този, когато става дума за самотна майка, която няма роднини. У нас смятат, че ако около детето има някакъв възрастен, това е ОК. Но
този възрастен може да е социопат
както в случая с тези хлапета, които аз не знам как по друг начин да нарека. Много се надявам този път тези промени да се случат. Те могат да станат много бързо и лесно с изменения в няколко закона - вероятно тези, които касаят правата на децата, законите за социалните дейности и Семейния кодекс. Даже днес (б. р. вчера) си говорихме сутринта с председателката на Асоциация "Родители" Цвета Брестничка, че всъщност това е най-голямата дупка. И тази дупка ще предизвика след себе си точно такива процедури.
- Всъщност много родители у нас са поставени в подобна безизходица - да оставят детето на някого, за да спечелят пари за издръжката му.
- Точно така. Разбира се, най-лесно е да се каже "Да си вземат децата и да заминават, където ще ходят". Но тук възниква друг много голям проблем. Европейската асоциация на психолозите, които работят в областта на образованието, преди няколко месеца извади едни шокиращи данни, че между 300 000 и 350 000 деца в ЕС отпадат от образователните системи точно заради движение на родителите от една държава в друга. Децата на тези гастарбайтери, които се хващат на сезонна работа или "на черно", реално не могат да бъдат обхванати от образователната система на съответните държави. От друга страна, най-несинхронизираната част в ЕС е именно образованието. Системите са толкова различни, че при преминаването на детето от една система в друга, ако няма кой да му обърне специално внимание, отпада от училище. Така че и този вариант гастарбайтерите да водят децата със себе си, също не е най-добрият. Вероятно има други начини, но ние задължително трябва да оправим нашата система. Крайно време е и за нещо друго - МОН от години обещава и още не е направило система за регистрация на децата на училищна възраст. Даже и в България, когато едно дете се отпише от училище и отиде в друго, процедурата уж я има, но се заобикаля хиляди пъти и много деца просто престават да ходят на училище. А в ХХI век да направиш такава база данни е просто елементарно. Важно е да се проследява не само движението на децата, но и дали то има обучителни, поведенчески проблеми.
Вторият много голям проблем, който наистина ме смущава, е това, че ние сякаш сме се отчуждили от другите деца. Има една поговорка, че за да отгледаш едно дете, ти трябва цяло село. Така е било в миналото, и дори сега в малките градове и села възпитанието на децата се смята за общо дело. Ако видиш, че едно дете прави нещо нередно, се намесваш. Докато в големия град при отчуждението между хората, дори когато това дете живее зад съседната врата, ти не обръщаш внимание. Слушах интервюто на домоуправителката в блока, в който е станала трагедията с тригодишното момченце. И тя казва "да" - знаели, че майката пътува, че оставя детето на чужди хора, но те досега се били грижели за него. Да, вярно било, че не са го виждали напоследък, ама никой не обърнал внимание. Тази отчужденост от другия, тази липса на загриженост води до подобни последици и
тук вината вече е обществена
защото няма как законът да контролира тези неща. Ще ви разкажа един друг случай отпреди няколко месеца - в самия център на София до Халите мъж с явно упоено дете в ръцете се опитва да проси. На съседния ъгъл има полицай. Минавам оттам и казвам "Господин полицай, наблизо се случва еди-какво си. Моля ви, обадете се където трябва, потърсете социалните служби, погрижете се за детето". Връщам се след около 20 минути - сценката е същата. А полицаят казва "Ама аз съм пътен полицай, това не е моя работа". След като аз като гражданин виждам как хората, които са задължени да се намесят, не го правят, разбирате колко е трудно самият аз да се намеся в това нещо. Това безхаберие, този нихилизъм към децата ни се връща. Връща ни се тъпкано и сега му е времето да се усетим. Сега му е времето тези 11 служби, като започнеш от училището, минеш през общината и стигнеш до държавата, които вземат пари за децата и тяхното развитие, да направят нещо. Не аз като психолог, който е крайната инстанция, при която децата идват след преживени травми, да се занимавам с това.
- Ако това дете оцелее, каква травма ще му бъде нанесена, ще помни ли това, което му се е случвало на тригодишна възраст? Трябва ли да работи с психолог?
- Индивидуално е при всеки човек. Да, разбира се, психолог трябва да работи с него. Хората трябва да са наясно, че ранното детство е много критично за развитието на детето. Особено липсата на обич, липсата на близост. Представете си какво е преживяло това дете през последните дни.
- Поведението на тези двама тийнейджъри типична агресия ли е, или е нещо, което вече излиза извън нейните рамки?
- За мен излиза от границите на детската агресия. Да пребиваш безпомощно същество е, най-меко казано, тежка форма на психотизъм.
И в най-добре изградените общества има хора, които са социопати или психопати. Затова навсякъде законодателството за деца е изключително строго. Неслучайно четем например за случаи в Америка, където ако два часа си оставил детето си без надзор и то е под определена възраст, могат да ти го вземат социалните служби и да го приведат в дом или да му намерят приемни родители. Това у нас звучи като химера. В края на краищата това трябва да направим - да съхраним децата си. Колкото и ние да сме зле, да се чувстваме недостатъчно реализирани, или бедни, или нещастни, ние трябва да съхраним децата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
