Академик Георги Марков е добре известен със своите нетрадиционни възгледи - не само за историята на България и света, но и за това, което се случва днес. Затова "Стандарт" го покани да сложи "на масата" всичко, което мисли.
- Академик Марков, какво става в България? Защо хората отново излязоха на улицата?
- Тези протести са много по-различни от зимните, когато имаше гладни хора. Сегашните се превърнаха в уличен спектакъл, на който всички се забавляват доста успешно. В настоящия политически театър ги няма гнева и отчаянието на самозапалилите се. Казват, че бунтът тук и сега е на средната класа. Само че не знам дали въобще я имаме.
- Нещо подобно виждаме в Турция и Бразилия...
- Това са проспериращи страни. Докато ние сме бедняците на Евросъюза. Проблемът е, че хората от протестите не знаят как да постигнат целите си. Те отричат абстрактно и абсолютно всичко - и управляващите, и политическата класа, и олигарсите. Добре, но кои се тези олигарси? Споменават се две-три имена. Кога са се появили, какви позиции заемат? Играе се и на русофобска вълна. Самият президент Плевнелиев говори за руската мафия, която била свързана с въпросните олигарси. Виждам и опити за реанимация на неща от началото на 90-те години. Възрастен човек бе извадил от мазето пожълтял плакат от първите митинги от 1989 г. с надпис "Долу БКП!" Не разбирам този опит да върнем времето.
- Няма ли този протест да реанимира старата десница?
- Не виждам как би могло да се случи. Всъщност това е нещо съвсем закономерно - партиите на прехода да изчезнат. Вижте какво стана с легендарната "Солидарност" и Лех Валенса в Полша. Историята не се повтаря.
- Значи трябва ново дясно?
- Определено. Старият СДС се разби на парчета. Всеки си направи партия - Иван Костов, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски. И е много трудно да се съберат.
- ГЕРБ не е ли достатъчно дясна партия?
- У нас още от началото на прехода се объркаха понятията ляво и дясно. Всички партии бяха създадени от перцата и крилцата на старата БКП. Тя даде кадри - включително и на ГЕРБ. Въпреки че и Бойко Борисов, и Цецка Цачева се отричат от някогашното си членство в БКП. Те са обременени хора. Цачева отказа минута мълчание в парламента, за да се почете паметта на Вапцаров. Явно тя не може да го възприеме като гениален поет. А депутати от ГЕРБ хвърляха в кошчето "Моторни песни" Томчето със стиховете на Вапцаров им беше подарено.
- Дясното у нас не беше автентично. Кои бяха десни - д-р Желев ли, Петко Симеонов ли?
- Единици бяха истинските наследници на дясното - примерно като Стефан Савов. И истинските изстрадали антикомунисти и мъченици на режима - като Илия Минев. Но бяха пренебрегнати и изолирани. А тези хора можеха да изградят приемственост, въпреки че 45 години тоталитаризъм бяха наистина много. Те прекъснаха традицията на политическия ни живот. Десните идеологии са винаги националистически - в най-добрия и консервативен смисъл на понятието.
- Отказът от национализъм ли довърши тогава СДС?
- Абсолютно. Сбъркана бе самата идеология на българското дясно. Волен Сидеров, който сега се изживява като ултранационалист, като главен редактор на "Демокрация" имаше рубрика под логото: "Национализмът е последното убежище на комунизма". А в целия останал бивш соцлагер комунизмът бе свален именно под националистически знамена. Така се получи парадоксът - дясното СДС яхна интернационализма и остави националистическата ниша свободна за БСП.
- Все пак имаше русофобски национализъм и в сините...
- Да, те възкресиха мита за Стамболов. Но го направиха само за да се оправдае смяната на големия брат Москва с новия - Вашингтон.
- Не можем ли без Голям брат?
- Винаги съм давал пример с цар Борис Трети. По време на Втората световна война той не скъсва отношенията със СССР. Не само че не изпраща редовна армия, но и не разрешава доброволци на Източния фронт. Немският посланик в София Бекерле описва един разговор с него. На въпроса "Какъв е вашият основен принцип във външната политика, царят започва с думите "Винаги с Германия...". По лицето на Бекерле цъфва доволна усмивка. Но царят го прекъсва: "... Не бързайте да се радвате, защото не ме изслушахте докрай:
"...и никога срещу Русия!"
Царят е разбирал, че Москва и Берлин са двете геополитически сили, които определят съдбата на Източна Европа.
- Това е идеалът на Бай Ганьо: "Да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците"...
- Алеко гениално е схванал, макар и като сатира, тази визия на част от политическия ни елит още от края на XIX век. Но за съжаление през двете световни войни Германия и Русия станаха противници и България попадна между шамарите. Слава Богу, днес отношенията им са съвсем други, което е добре за нас.
- Има ли все пак тази русофобия някакви исторически основания? Ето - навършиха се 100 години от Междусъюзническата война. Не е ли забила тогава Русия нож в гърба ни по израза не на друг, а на лидера на тесните социалисти Димитър Благоев?
- Тогава император Николай Втори дава урок на Фердинанд за цялата му наглост. За това, че трябва да знае мястото си на Балканите. Че не може да претендира за Цариград и да стои на два стола между Русия и Австро-Унгария.
- Значи е трябвало да следваме руската политика?
- Русия е освободителка, но следва стриктно своята политика на Балканите, чиято крайна цел са Цариград и Проливите. В Санкт Петербург много добре знаят, че ако застанат зад българските претенции, ще отблъснат Гърция, Румъния и Сърбия като съюзници в предстоящата голяма война. А в нея опасният враг вече не е разлагащата се Османска империя, а именно Виена и Берлин. Казано на футболен език, Междусъюзническата война е мач, завършил с резултат 3:1 в полза на Русия и на Антантата. Но фаталната грешка си е наша. Сега може да се тръшкаме, но формално ние сме агресорите. Първи атакуваме сръбските и черногорски войски при Брегалница. И ни наказват жестоко.
- Въобще Великите сили нас много не ни обичат и не ни вярват, защото бързо сменяме съюзниците си...
- Факт. И в двете войни Белград например избра лагера на победителите. А през Студената Югославия бе удобен буфер между НАТО и Варшавския договор. След падането на Стената тя вече не интересуваше никого. И се разпадна като всяка изкуствено създадена държава. Колегите ми там сега обвиняват в духа на тяхното традиционно германофобство Берлин за краха на "юговината". Същото важи и за Гърция, чиито диктатор Метаксас, обявен за "фашист" от Коминтерна през 1940 г., каза "не" на баш фашиста Мусолини.
- Напоследък в цял свят никнат като гъби различни дружества, които пресъздават исторически сражения...
- Наистина има засилен интерес към историята. У нас учениците, особено от елитните гимназии, се вълнуват от миналато. Но всичко това трябва да се преподава по друг начин.
- Как?
- Историята е жертва на дидактизъм и зубрене. Трябва да се внимава с интернет и уикипедията. Справочните факти са събирани от доброволци, които често правят фактически грешки. Учебниците сега ги пишат университетски учени. Mea culpa - моята вина е, че и аз съм участвал в подобни екипи. Учителите трябва да бъдат автори, а академичната общност само да ги консултира. И самият стил трябва да бъде друг. Историята трябва да се представя като процес, да се наблегне на анализа. Нека децата сами се опитат да стигнат до изводите. Разбира се, необходими са любопитки, анекдотични ситуации, абсурди. Да има дженк или това, което се нарича черен хумор. Само така може да се изгради историческо мислене. Нека историята като наука се очовечи.
- Не е ли време да видим в този човешки аспект, дори отрицателните герои от миналато?
- Наистина трябва да анализираме от друг ъгъл главните действащи лица във Втората световна война. Сега пиша книга с работно заглавие "Истинската история на Втората световна война".
- Какво ще има в нея?
- Победените през 1945-а народи и държави още страдат от комплекса за вина. Преди 30 години отидох на специализация в тогавашната Западна Германия и се сблъсках с него. И двете идеологии го набиваха. Само дето руснаците употребяваха термина "хитлерофашисти", а западняците - по-краткото "нацисти". Цялата достолепна история на Германия, нейният цивилизационен принос към човечеството бе зачеркнат заради 12-те години власт на Хитлер. Няма оправдание за нацизма. Но военни престъпления са вършени и от другата страна на фронта.
- Известният афоризъм гласи, че военопрестъпници имат само победените народи?
- През 1955-а легендарният британски фелдмаршал Монтгомери дава пресконференция по повод 10 години от края на войната и Нюрнбергския процес. На финала немски журналист се осмелява да го провокира: "Вие също извършихте престъпления!". Монти избухва: "Да, но вие загубихте войната! Вън!" Никой не съди победителите.
- Какво е имал предвид немският колега?
- Безмилостната бомбардировка над германските градове, а и над страните, съюзници на Райха. Ковънтри и Кьолн са еднакви символи на варварското отношение към цивилното население. Какво е виновна София? Българските ВВС не са бомбардирали Лондон, нали! До Хитлер на подсъдимата скамейка на историята трябва да бъде сложен Чърчил, а до Сталин - Рузвелт.
- Звучи доста дръзко...
- Защо? Рузвелт налага тезата за безусловна капитулация, а не Сталин. Това кара германци и японци да се бият докрай. Виновен е и за ужаса при Пърл Харбър. Какво значение има смъртта на 3000 американски моряци и войници? Нали така се запушва устата на изолационистите и пацифистите в Конгреса? Да не говорим за изпратените в концлагери японци, някои от които са били трето поколение американски граждани, които нямат нищо общо с имперските амбиции на Токио. А какво да кажем за етническото прочистване в Полша и Чехословакия? Над 13 милиона германци са изхвърлени от там през 1945 г. - за 48 часа с по един куфар. От тях по пътя се губят над 2 милиона! А от 5 милиона германски войници, предали се на съюзниците, един милион измират от глад и епидемии. Неслучайно Берлускони откри паметник на жертвите на съюзническите бомбардировки в Рим.
- Съюзниците са имали основание за всичко това?
- Да, но мащабът на възмездието не е реципрочен. А и нали демократите не бива да се държат като нацистите?!
- Вашата книга наистина ще предизвика доста нервни реакции...
- Вероятно тя ще излезе на английски, но задължително на немски език. Аз съм "германофил" - не в баналния за българския политически речник смисъл, а в културно-цивилизационен. На колегите в Германия все още не им е удобно да напишат много от тези неща, които мога да си позволя като негерманец.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
