Стъпването по трупове е национален спорт, казва Ники Кънчев
Неуморният Ники Кънчев отново ще дирижира "ВИП брадър" по Нова - от понеделник, 15 септември, когато удря и първият училищен звънец. Известният журналист е в супер свежа форма и готов за новите герои и техните подвизи. Този път шоуто ще бъде със соцтематика и това предизвика умиление в социалните мрежи. Липсва ли му нещо от живота преди 10 ноември 1989-а, как се е чувствал като студент в Москва и трудно ли е да бъдеш родител днес, го разпита "Стандарт".
- Ники, започвате на 15 септември - какво си спомняш от първия учебен ден?
- Никога няма да забравя онзи тържествен момент - слънцето още напичаше, ученици и учители бяха в приповдигнато настроение. Гора от цветя за класните, реч на директора, появата на училищното знаме, което по-късно и аз носех като знаменосец. Въобще имаше доза парадност, която сега ми липсва. И понеже тази седмица се навършиха 70 години от девети септември 1944 година и носталгията обхвана доста народ, ще кажа, че не съм за връщане на манифестациите. По-скоро съм за уважението и за жестовете към преподавателите.
- Какъв ученик беше?
- Доста примерен. Никога не са намалявали поведението ми. Но чак натегач - не. Обичах обаче да ходя на бригади, ритахме след часовете, правех и училищния стенвестник.
- Имаш ли любим учител, за когото си спомняш?
- Е, спомням си имената на почти всичките - и от основното училище, и от гимназията, че и от университета! Другарката Генчева ми беше класна от първи до 4 клас, после попаднах на група прекрасни даскали - класната ми по математика Йотова, по български - Янкуловска, чиято дъщеря Емилия срещнах съвсем скоро, Стоянов по физика... До един ги помня. Лелката от будката с баничките беше леля Балинка. Един от най-големите образи беше другарят Спасов от средните класове. Веднъж, за да ни демонстрира нагледно веригата, по която тече ток, ни накара нас, ербапите от последния чин - Румен Дудов, Митко Софията, Тошко Шаранков и моя милост - да станем и да се хванем за ръце. А той яко въртеше манивелата и произвеждаше ток. Всичко вървеше прекрасно, докато не хванах другия край на веригата и токът ни разтресе от главата до петите - така показахме на останалите физическо явление. Всяко зло за добро - оттогава обожавам музиката на "Ей Си /Ди Си".
- Как ти се очертава 15 септември - рано сутринта откриваш учебната година с дъщеря ти Мари София, а вечерта откриваш "Брадъра"?
- Всяка сутрин ще карам Мари София към училището й, а после правя обратен завой към Къщата. Да си родител е свещено задължение, останалото е на второ място. Но и не трябва да захвърляме всичко и да се вдетиняваме. Виждам и двата полюса в момента. Българинът е притиснат от ангажиментите и от кризата и това му пречи да е свестен и качествен родител. Някой ще каже: "А как да стане това, след като работи от сутрин до вечер?". И ще има право. Дано генът ни е по-силен от хилавата държава, в която битуваме в последните години.
- Този соц привкус на "брадъра" за какво напомня?
- За организацията на живота - преди и сега. Това са неизбежни паралели. През соца се чакаше на опашка за лека кола и за банани, но никога не се е чакало, за да запишеш детето си в детска градина. Но това, което никога няма да забравя, беше опашката за книги. Романите от "Световна класика" и "Галактика" свършваха по-бързо от топлия хляб. Сега писателите правят видео трейлъри, за да зарибят някой да си купи книгата им.
- Какво ти липсва от онези години?
- Първо какво не ми липсва и не искам да се връща - жителството, казармата, дънките "Панака", милиционерите, стригането на дългите коси и мустаци в районните управления, връзкарството, натегачеството, наколенките пред хората с власт и разни прекрасни други соцманиери. Обаче ми липсва духът за свобода, слушането нонстоп на западните радиостанции с надеждата да чуеш "Дийп пърпъл", "Пинк Флойд" и другите гиганти. Тогава досегът със западно списание беше като докосване до свещена книга.
- Дали преходът не е името на новата политическа система - кога и как ще приключи?
- Явно живеем в по-уникално време, отколкото самите ни си представяме. Първо се питахме като Тенгиз Абуладзе в "Покаяние" дали "този път води към храма и за какво ни е, ако не води натам", после почнахме да строим магистрали към капитализма, а сега се намираме в средата на нищото. Пред очите ни се сринаха идеологии, заговори се за социализъм в Скандинавието, обществени практики в Щатите и в Германия - като отношението към хората с проблеми - ни звучат като комунизъм. Ние очаквахме светлото бъдеще, то обаче се случи на други. Такава ще е нашата иронична орис. На повтарячи и гледащи отстрани голямата игра. Балканско реге...
- Някога ти правеше музикални вестници -"Меридиан рок шоу" и "Рокбулвард" - имаше ли в тях бунт към системата?
- Чак бунт едва ли. Няма защо да се изкарваме герои със задна дата. Бяхме блокирани в системата, никой не можеше да мръдне - освен децата на висшия партиен ешелон или на дипломатите и кореспондентите на вестниците из западните страни. И задънени в системата ние поне искахме да се занимаваме с хобито си - музиката. Затова и правех тези вестници, пишех за българските и световните изпълнители, след промените започнах и в радиостанциите. По едно време мислех, че цялото това занимание е било самотно - преливане от пусто в празно. Но след години доста млади хора ми признаваха при случайни срещи, че статиите ми, предаванията ми, музиката, която съм представял е повлияла, да не кажа - променила е светогледа им, формирала ги е като характери.
- Как успяваше да ходиш на концерти на големи банди тогава?
- Големият ми музикален поход естествено започна, след като паднаха бариерите. Веднага започнахме да се организираме в посока Будапеща, където за около 5 години - от 1990 до 1995-а - изгледах всичко живо от ранга на "Ролинг стоунс" и "Пинк Флойд". Разбира се, гледал съм "Щурците" някъде в началото на 70-те в Банкя - с "пърпаляшки уклон" - и Ботьо Панов, светла му памет, беше на цигулката. След концерта бяхме организирали купон в дома на Цецо Бонев, наш съученик, като през деня събрахме стотинки и купихме салам и кашкавал за сандвичи. Киро и Пеци ни огледаха и любезно отклониха нетрадиционната покана. Като студенти, пак по соца, пък замъкнахме легендарната "Тангра" след техен концерт във Видин на бригадирски купон в село Капитановци. Стана мазало...
- Какво ще кажеш за "Бон Джоуви" в София?
- Точното наименование на бандата вече май е "Джон Бон Джоуви бенд". Без Ричи Самбора голяма част от магията на групата се изпари. През 80-те те бяха повече от богове...
- А кои звезди на СССР си интервюирал? Има ли разлика в манталитета между съветските, руските и западните знаменитости?
- О, виждал съм се с почти всички социалистически легенди от съветския и вече руския шоубизнес - Алла Борисовна Пугачова, Филип Бедросович Киркоров, Жана Агузарова от група "Браво", Андрей Макаревич... Всичките ги познавам лично. Гордея се обаче с приятелството си, което поддържаме и сега активно с Юрий Шевчук от "ДДТ". Супер талантлив е и като композитор, и като поет. Наричат го новия Висоцки. Боно от "Ю ту" го покани на сцената да пеят заедно, когато ирландците за първи път отидоха в Москва. Съветските и българските звезди доста си приличат. Мислят леко на дребно, не виждат перспективите, не се доверяват почти на никой, ако пък се доверят на някой, той ги лъже и мами - и така до победата. Руснаците обаче се оправят бързо заради мащабите на техния шоубизнес и това, че руският език продължава активно да се говори из бившите страни на Съветския съюз. За Киркоров не е никакъв проблем да направи концерт в Талин, да речем, защото в Естония има 800 000 естонци и 400 000 руснаци, които ще му напълнят залата. Докато неговият музикален събрат Георги Христов не може да разчита на 400 000 българи в Солун или в Нови Сад.
- Ти си московски възпитаник, промени ли се през годините отношението ти към Русия?
- Отидох да уча в Москва на 23 - бях почти завършен като характер и ценности. Така че не съм прихванал нещо фундаментално и изначално в Съветския съюз. Там имаше хубави неща - от космополитния дух на града до гостоприемството. Шегувам се, че ладите и жигулитата бяха "извънземни коли", но руската култура наистина беше грамадна. Актьорите им - недостижими - и когато се наливат с водка, и когато блестят на сцената. За "Юнона и Авос" 10 години нямаше билети. Срещнах се обаче и руската нестабилност - днес едно, утре друго, с прословутата руско/съветска бюрокрация, за която е писал още Чехов - за това как дребен чиновник може да направи с теб, каквото си поиска.
- Разкажи някоя знаменателна случка от студентските години?
- Видях от два метра поета битник Алън Гинсбърг - с рунтава неподдържана брада, с живи, стрелкащи очи. Сравняват го с Уилям Бъроуз и Джак Керуак.
- Дал си гласа си за анимационния сериал "Българ" - на кой герой? Предстои премиера на първия български 3D филм на Неделчо Богданов.
- Преди време Неделчо, когото не познавах, ми се обади по телефона, разказа ми идеята и ме покани за изиграя себе си в "Българ". Сериалът имаше само една- две серии и беше известен единствено в интернет и по студентски фестивали за анимация. Когато бях млад журналист и обикалях редакциите с надеждата да пусна някое материалче тук или там, няколко човека от бранша са ми подали ръка, които и досега обичам. Оттогава имам принцип - да не отказвам на млади журналисти и творци. Не съм поискал и стотинка хонорар от Неделчо. Дори опитах да му помогна с популяризирането на филма, но първите две водещи частни телевизии не проявиха далновидност. Сега му стискам палци да успее и с игралния филм. Много му се зарадвах на Неделчо, когато го видях сред 40-те млади български иноватори в конкурса на Дарик радио "40 до 40" - за хората в тая страна, които ще движат нещата след десетина години....
- В супер форма си, как я постигна?
- Намалих драстично хапването. По-рано като на всеки истински мъж, който не пуши, много ми се ядеше. Апетитът тичаше след мен и почти винаги ме гепваше. Тази битка беше тежка. Но се взех в ръце. Сега обаче се чува версията, че съм тежко болен от диабет и не знам още от какво си... Ще разочаровам клюкарите: напълно здрав съм!
- Слава Богу! Преминава ли суетата с годините? Дали човек ставайки все по-известен, става и все по-суетен - или пропорцията е обратна?
- Ако суета е да изглеждаш окей с чиста риза и дънки, аз съм "за". Разбира се, контенето не е по моята част, но не мога и да изляза раздърпан и мърляв. Да изглеждаш добре е важно и за самочувствието - твоето и на тези, които са ти се доверили.
- Какъв родител си - фанатик с план за дъщеря си или демократ, който ще я остави да се ползва от пълната свобода, с която много пъти си се хвалил и ти?
- Е, тук ме хвана на тясно. Ще видим. Засега взимаме решенията с майка й. Държим да сме строги, но справедливи. Естествено, като приплаче за нещо или почне да се тръшка, и аз клякам, но еднократно. Опасно е това да се превърне в нейно оръжие. Планът е един-единствен - да получи качествено образование. Това е огромното задължение на нас, възрастните - да го осигурим на децата си, от литература и математика до физическата култура. Иначе я оставям да е свободна поне по 2 часа на ден, да играе каквото й се играе.
- Би ли влязъл някой ден в политиката?
- Има по-печени от мен мъже и жени за това. Лошото е, че с действията и бездействията си политиците фокусираха върху себе си цялата вина за прехода и безпреходното време. На нас, останалите, ни е много по-удобно да има друг виновен. Не оправдавам политиците, но не ги и съдя. Малко от тях мислят мащабно. Малко от тях имат сериозно лоби зад гърба си - от големи компании, от международни личности, дори от партии на съседни страни. Стратегията на повечето политици е не "какво аз ще направя за България", а "изберете нас, защото другите не направиха еди-какво си". Стъпването по трупове и още повече по авторитети е национален спорт.
- Как коментираш ситуацията, свързана с природните бедствия?
- Ще излезе, че разбирам от всичко. Но преди 5 години в един от благотворителните сезони на "Стани богат" игра тогавашният министър на бедствията Емел Етем. Тя предупреди, че прогнозите сочат много дъждовни години от 2012-та до 2014-та. Продължаваме да живеем като по алпийска писта, пускаме се, удряме се в бабуната или в полузаровеното борче и продължаваме надолу. До следващото. Нямаме система, няма ги етажите на държавата. Няма контрол в нито едно отношение или ако го има, той се използва да прецакаме някой или да го натопим. Я ми кажете защо политик трябва да управлява Министерството на вътрешните работи? Защо партиите трябва да стоят там отгоре? Абсурд и унижение за печените ченгета и полицаи. Нима няма качествени хора при тях, та трябва да им пращаме шапка отгоре?
- Какво имаш в слушалките си?
- Слушам активно новия албум на "Ю ту"- "Songs Of Innocence".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
