- Силен вятър издухал черновата на най-важния за младата държава документ
- Заради нея политикът е готов дори с оставката си като премиер
Историческите легенди около това как именитият български държавник Александър Малинов написва Манифеста на независимостта във влака София-Русе по пътя към Търново са повече от романтични. Според официалната версия по време на престоя на трена в с. Две могили премиерът Малинов нахвърлял най-важния за младата държава документ на коляно, при това на най-обикновена хартия.
Друга обаче внася допълнителен съспенс, разказвайки, че точно когато ръкописът бил почти готов, внезапно излязъл силен вятър, станало течение и листовете се разхвърчали извън купето на влака. Височайшата делегацията министри и царедворци от столицата хукнала да ги събира и така
Манифестът бил спасен
Каквито и да са детайлите от онази паметна привечер преди 22 септември 1908 г., Малинов остава държавникът, преборил се за Независимостта на България.Публичната слава остава за Фердинанд, който прочитайки манифеста в църквата "Св. 40 мъченици" в старопрестолния град се превръща от княз в цар. Но истината е, че до последния момент Лисицата, както историческото време нарича дипломатическата му лукавост, не взема категорична позиция. Макар България да е голямата любов до края на живота му, той не може да си го позволи.Затова без упоритостта на Малинов манифестът, след който страната ни става равноправна на останалите европейски държави, никога не би се състоял. Това е лична кауза на политика. Като ръководител на българската делегация на Хагската конференция за мирно уреждане на международните конфликти и ограничаване на въоръженията, проведена между 15 юни и 18 октомври 1907 г., той се опитва да представи България като независима суверенна държава, но среща яростната съпротива на турските представители."Казах на Княза, че ще трябва най-после да се тури край на отношенията между нас и Турция, в каквито ни е поставил Берлинският конгрес, че е дошло крайно време да помислим сериозно за провъзгласяването на независимостта на България", пише в спомените си Малинов.
Идеята изобщо не е чужда на Фердинанд
защото ограниченията на Берлинския договор, според който България е васално княжество, пречат на владетеля да разгърне амбициите си. А и на практика Берлинският договор не се спазва от самото му начало. На България е забранено да има редовна армия и военен флот. Но въпреки това те са създадени още през 1879 г. Сключените търговски договори по времето на Стефан Стамболов и Константин Стоилов пък са крещящо нарушение на финансовите клаузи на Берлинския договор. През 1899 г. България сяда на първата в историята конференция за разоръжаване в Хага като де факто суверенна държава, а през 1902 г. Стефан С. Бобчев представя страната ни при учредяването на Интерпарламентарния съюз.Странното е, че въпреки огромната заслуга на Александър Малинов за провъзгласяване на българската независимост, животът и делото на един от най-достойните ни държавници години наред остават подценявани и неглижирани. Въпреки че демократът е бил пет пъти министър-председател и променя политическата история на страната ни.Роден е в Пандъкли, Бесарабия през 1867 г. Учи в гимназия в Болград.
Следва право в Киев
където успешно се дипломира през 1891 г.След завръщането си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив (1898), показвайки блестящи юридически познания. Именно Малинов поема тежката задача да бъде прокурор в процеса срещу убийците на Стефан Стамболов. Пак той осъжда министрите от кабинета на Тодор Иванчов за злоупотреби с държавни средства. А като адвокат защитава арестувания за антивоенна дейност лидер на БЗНС Александър Стамболийски, чиято жертва става в последствие.Постепенно Малинов се сближава с ръководителите на Демократическата партия, става неин член и бързо се утвърждава сред най-видните дейци на партията. Неслучайно, когато лидерът на Демократическата партия Петко Каравелов умира (1903 г.), за негов наследник е избран именно Александър Малинов.Виждайки потенциала на Малинов, Фердинанд му предлага премиерския пост още през 1903 г., но политикът отказва. Това е времето, в което той иска да укрепи Демократическата партия. И успява. Затова, когато идва втората оферта на княза - през 1908 г., Малинов приема. Оглавява правителството на Демократическата партия и се посвещава изцяло на извоюването на Независимостта. Геополитическите обстоятелства са благоприятни. През лятото е извършена Младотурската революция, Австро-Унгария се кани да анексира Босна и Херцеговина.Фердинанд не пречи, но и не помага особено. Под предлог, че се колебае отива във Виена, където се среща с император Франц-Йосиф и двамата уговарят съвместни действия.
Усетил колебанията на монарха
Александър Маринов започва да го обстрелва с шифровани телеграми, с които настоява владетелят да се върне незабавно в България. Не се отказва и пише всеки ден, нищо че не получава отговор. Накрая Малинов дори взема категоричното решение да подаде оставка, но все пак решава да изчака отговора на Фердинанд. Той идва на 20 септември, по-скоро не като лично решение напук на великите сили, а като джакпот от световните събития. Босна и Херцеговина са анексирани и това позволява решителността на монарха. Той бие телеграма да го чакат в Русе. Там князът иска съвет от Малинов как да бъде обявена независимостта и когато чува, че това може да стане с един манифест избира Търново за провъзгласяването, възлагайки на Малинов да напише текста. Така в трена, на почивката при с. Две могили, премиерът пише на коляно историческия текст. Под него се подписват всички министри от кабинета, както и княз Фердинанд. Днес на гара Две могили има плоча, която връща спомена към историческата вечер.В последствие е направен официалният препис на Манифеста. Художественото оформление извършва живописецът проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, Манифестът е скрепен с осем кръгли восъчни печата и е положен в сребърно ложе. Те представляват отделните министерства. Ценният документ се съхранява в
богато орнаментиран сребърен тубус
положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобургготската династия, дарствен надпис и елементи за украса.Оттук нататък политическата и държавническа кариера на Малинов търпи ред обрати. Още три пъти е министър-председател. До онзи момент, в който съдбата отново го среща със Стамболийски. По време на земеделския режим Малинов ръководи опозиционния Конституционен блок. И се противопоставя на БЗНС и създадената от земеделците Оранжева гвардия. Челният сблъсък е на 17 септември 1922 г., когато Конституционният блок прави митинг в Търново. А дружбашите насрочват на същото място събор на производителите на цвекло. Оранжевата гвардия причаква политиците от блока на гара Долни Дъбник и ги арестува. Така Малинов попада за близо година в шуменския затвор.Амнистията идва с падането на режима на БЗНС. Малинов е освободен и възстановява Демократическата партия. А след деветоюнския преврат през 1923 г. участва в създаването на Демократическия сговор. Година по-късно обаче се появяват идейни различия между него и "сговористите" и той преминава в опозиция.Малинов е основната фигура при създаването на Народния блок, който печели изборите за XXIII ОНС през 1931 г. Така за пети път той поема премиерския пост. Но годините му вече са много, умората също. И това е причината той да подаде оставка, оставайки лидер на Демократическата партия, а по-късно и председател на XXIII ОНС.На 20 март през 1938 г., докато изнася реч на сцената на "Модерен театър" в София, Александър Малинов
се олюлява и пада в ръцете на Никола Мушанов
Неколцина лекари се спускат, за да му помогнат, но е късно. Големият държавник си е отишъл.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
