На какви езици говори кабинетът и улицата? Ще чуе ли властта гласа на народа? "Стандарт" разговаря по наболелите проблеми в държавата с евродепутата Надежда Нейнски.
- Г-жо Нейнски, в нощта срещу сряда имаше кървави сблъсъци пред парламента между полиция и протестиращи. Какъв знак е това?
- Когато отсъстват аргументите, на помощ идват палките. 42 дни властта се държи все едно нищо не се случва по улиците на София. Назначават зам.-министри, областни управители, актуализират бюджета, с всички средства консумират властта. На улиците обаче е другата България - която продължава да вярва, че страната ни може да бъде по-добро място за децата ни. България на правила, на морал, на принципи. Тези две Българии говорят на различни езици. Затова и не се чуват. Делят ги не просто полицейските щитове, а пропастта на управленското бездушие.
- Над 300 души у нас се оплакаха на Вивиан Рединг като на Господ. Как си обяснявате факта, че един европейски политик намери време и желание да се срещне с българите, а вече 42 дни никой от управляващите не отива да говори с протестиращите?
- Вивиан Рединг е пример за това как мисли Европа. Въпросите в Европа се решават с диалог. Умението да се общува е един от най-големите дефицити в съвременното българско общество. Ако ние постоянно само говорим за това, в Европа отдавна го правят. Те се интересуват и какво е Европа за хората в различните държави. За Германия например Европа е солидарност. Питам се какво е Европа за България. Дали е ценности или просто само фондове? Дали е модел на общество, система от правила или просто онова митично нещо, което ще ни реши проблемите. Ясно е, че точно с такова очакване натоварваме Европейския съюз.
- Защо продължаваме да го правим?
- Защото се отчаяхме, че във вътрешнополитическия живот ще намерим достатъчно енергия за промяна. Затова и много от хората, включително онези, които днес са на улицата, не гласуват. Но през Вивиан Рединг Европа отново ни напомни истината - отговорността за това какво се случва или не се случва в България, е наша. Трябва чрез Избирателния закон да гарантираме, че в институциите ще бъдат избирани само хора, които не са зависими от други интереси, освен обществените. Очевидно това все още не се случва.
- Вие бяхте ли на протестите?
- Много пъти, особено в последните дни. Разговарях откровено с много хора. На площада са онези, които искат перспектива, не просто хляб. Да искаш перспектива, да си поставяш морални цели е духовно стремление, което трябва да бъде уважавано. Гражданското общество, хората на улицата няма как да посочат пътя. Те само дават енергията, казват кое не приемат. От тази енергия трябва да изкристализират лидери, които да посочат пътя. Затова отговорността върху политиците в България в момента е огромна. Особено върху десните политици.
- За първи път двама посланици - на Германия и Франция, излязоха с обща позиция, в която призоваха България да се раздели с олигархичния модел и да чуе гражданското общество. Какъв сигнал е това - прекрачване на границата, както каза Кристиян Вигенин, намеса във вътрешните работи, както обяви Татяна Буруджиева, или позиция на Европа?
- В едно семейство няма прекрачване на границите и няма намеса във вътрешните работи. Трябва да започнем да гледаме на Европа като на нашето семейство, в което всеки проблем, особено ценностен, се отразява на всички. Процесите в България влияят в момента върху цяла Европа.
- По какъв начин?
- Пред очите им в една европейска държава се рушат основите на демокрацията. На власт са партии, които не спечелиха изборите, опозицията не е в парламента, премиер е човек, зад когото не е ясно кой стои, а законите се приемат с едва една трета от състава на Народното събрание. Институциите са делегитимирани, а отчаяните хора са на улицата, без да имат инструменти да повлияят на случващото се. Това е зараза, която заплашва цяла Европа, дискредитира демокрацията като възможен инструмент за решаване на проблемите на хората.
- Как ще коментирате сценария, че след приемането на Сърбия в Европейския съюз България на практика може да стане излишна за ЕС?
- С комплекса ни за малоценност. С постоянно внушаваното ни усещане, че не сме достойни. Най-големият враг на България бихме могли да си бъдем самите ние и това, което правим. Още веднъж повтарям - Европа дава възможности, но не решава проблеми.
- За първи път в България се случва и нещо друго - няма опозиция. След бойкота на ГЕРБ в ролята на опозиция влезе улицата. Как си го обяснявате?
- За мен поведението на ГЕРБ е безотговорно. Слушам аргументите им и не ги приемам. Хората, дали вота си за тях, очакват при създалата се ситуация те да бъдат категорична и аргументирана опозиция. Не да абдикират. Хората на улицата няма как да заменят отсъствието на легитимна опозиция. Най-малкото, защото нямат възможности за законодателни инициативи.
- Всички усещат отсъствието на десница. Какъв урок получиха десните с отпадането си от парламента?
- На тези избори традиционната десница за пореден път не се вслуша в гласа на избирателите си за единство и изпробва три формули на разделение - широка коалиция, каквато направи СДС с присъдружни партии, малка коалиция - ДСБ с БДФ, и така наречената гражданска платформа на Меглена Кунева. И трите модела не получиха достатъчна обществена подкрепа. Хората си дадоха сметка, че раздробеното дясно няма да е адекватна и категорична опозиция, която да защитава интересите им. И наказаха традиционната десница. Дадоха знак, че биха гласували само за единна, добре структурирана, но и с ясна физиономия модерна десница.
- 23-годишният преход показа, че дясното у нас не може да живее в коалиция. Въпреки това опитите продължават - в ход е създаването на Реформаторския блок. Има ли условия за превръщането му в силна десница?
- Да, ако инициира публично дебата какво е дясното, ако стъпи на ясни принципи и не се страхува да отговори на всички въпроси. Включително на най-неудобните. Когато говорим за необходимостта от диалог в държавата, този диалог е също толкова необходим и на десницата. И то не толкова диалог за миналото, с който уморихме всички, а за дясното в настоящата кризисна ситуация, за десните отговори на политическите проблеми и за десните решения. Не приемам тезата, че днес не е важно кой е ляв и кой е десен. Да, битката с олигархията е неотложният проблем, защото, както каза и Вивиан Рединг, олигархията е най-големият враг на демокрацията. Но в демократичното общество прогресът се ражда от сблъсъка на десни и леви идеи за решение на проблемите. И традиционната десница трябва да лидира този процес.
За мен голямото предизвикателство е създаването на модерна и адекватна на настоящия момент десница. Десница, която истински да влияе на процесите в България, а не просто и единствено да артикулира верни послания. Десните хора се умориха през годините да дават гласа си за различни формации и коалиции, които имат пренебрежима тежест в реалния политически живот на страната.
- При преговорите за Реформаторския блок предложихте ли сливане вместо коалиция?
- Да, предлагаме го. На практика в уставите на всяка една дясна формация има предвидена юридическа възможност за подобно сливане. Процесът може да се извърши в рамките на три месеца. Освен юридически това е и политически възможно. Хората по места се познават, през годините са работили заедно, избирали са заедно кметове, общински съветници, депутати, евродепутати. Вярно, имали са и конфликти, но те са смислени хора и са направили своя анализ през годините. Преосмислили са много неща. Поставят си големи цели. Единната партия според нас дава реална близост, общо говорене, общи структури, общи механизми за взимане на решения, общи цели, общи надежди. Така всеки ще излезе от своя партиен окоп и ще видим, че всъщност сме армия.
- Защо това не се случва според Вас?
- Не чувам политически аргументи и това ме кара да мисля, че единствената причина е привързаност към статуквото. Говорят за запазване на партийната идентичност, за запазване на легитимацията, но хората всъщност ги делегитимираха на изборите. Изборните резултати на традиционната десница варират от 1,5% до 3,5%. Извинете, но това е в рамките на статистическата грешка. Очевидно е, че трябва да минем през смело решение, което да покаже на хората, че уроците са научени и имаме мотивация да се променим.
- Защо участвате в Реформаторския блок?
- Защото сме съгласни, че трябва да се реформира статуквото в държавата. Защото искаме да изпълним тези думи с конкретно съдържание - да посочим конкретни реформи в конкретни сектори, но трябва да започнем първо от себе си. Когато говорим за физиономията на Реформаторския блок, трябва да признаем, че в него има партии и личности с различна политическа история. През годините те са взимали в отделните ситуации различни политически решения. Големият въпросът е могат ли в бъдеще да взимат единни решения? И най-важното - как ще гарантираме това на хората?
- Защо дебатът за дясното изключва ГЕРБ?
- Защото през своето управление тази партия даде безброй много примери за недемократични практики. Защото си позволи да злоупотребява с власт, да неглижира демократичните институции и да използва откровена полицейщина срещу хората и бизнеса. От тяхното управление остана тъмна сянка. Тази политика трябва да бъде преосмислена. Не е достатъчно само да казваш, че си член на ЕНП.
Преди да говорим за дебат в дясното, ГЕРБ трябва да отговори на няколко важни политически въпроса: Каква беше политическата причина, поради която отказаха през 2009 г. да съставят стабилно мнозинство с партиите от традиционната десница, а избра мълчаливата подкрепа на "Атака"? Защо не проведоха официални, публични преговори със Синята коалиция за бъдещето на страната? Защо после обявиха война на сините кметове? Защо разбиха Синята коалиция? На практика ГЕРБ сами се изолираха и сами изгориха мостовете. Новото доверие минава през отговор на тези въпроси. Всичко друго ще остави привкус за обикновено съглашателство.
- Виждате ли бъдеще в новата дясна формация, която правят отцепниците от ГЕРБ?
- Не. Изпитвам огромно недоверие към хора, които напускат кораба тогава, когато той тръгне да потъва.
- А СДС има ли място в Реформаторския блок?
- Няма отговор на този въпрос, преди да се проведе дебатът за профила на Реформаторския блок и за целите, които той си поставя извън най-общата формулировка "за битката с мафията".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
