Всяко пленарно заседание започва и завършва със звука та пленарния звънец. Той е един от символите на Народното събрание. Но какъв е бил първият звънец и как се ражда идеята за него? Историята разказа пред Нова тв Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Всичко започва преди 142 години във Велико Търново, когато се провеждат първите заседания на първото събрание след Освобождението.
„Звънецът не е бил предвиден като атрибут на събранието. Но още през втория, третия ден дебатите се разгорещили до такава степен, че председателят Антим Първи не е могъл да въдвори ред”, разказва Църов. Цялата история на звънеца е документирана в музей „Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново, където се пази и самият звънец.
Антим Първи пратил разсилния да намери звънец. И той от близкото турско училище. Така училищният звънец става парламентарен. Първият парламентарен звънец у нас е произведен преди три века - през 1742 година.
„На него има текст на фарси (персийски), който дава поетичен вариант. Този, който го е изработил, казва: „Прости, Боже, мен – раба земен, за моите грехове. И ти, който четеш това – моли се за моите грехове”. Въобще, много поетично и интересно. Хубав е, с интересни украси. Истинско произведение на бижутерското изкуство”, смята Църов.
След преместването на Народното събрание от Велико Търново в София функцията на звънеца е друга. „Той е прибран в читалище „Надежда”. Използван е в различни постановки и така до 1985 г., когато е създаден Музей „Възраждане и Учредително събрание”, обясни Църов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
