- Най-драматичните промени в живота ни винаги са настъпвали през деветия месец на годината
Септември е, прелюбезни: птиците отлитат на юг да акат на главите и на други народи (единствените истински космополити са птиците!), а ние традиционно се вглеждаме в този най-палав месец в нашия живот. Съединения, Отечественофронтовски преврати, Независимост - все драматични промени в историческия ни живот са настъпвали през септември. Като добавим и американския 11 септември, който промени познатия свят завинаги, с право можем да го наречем драматичен месец. На 5 септември потъна и кораба "Илинден", ако все още си спомняте този мрачен празник на балканското нехайство...
Името на месеца идва от латинското septem/седем, което - съгласете се - е доста безлично. Докато нашите прадеди са го наричали роуин, или руен - жълточервен и богат, което много повече представя истинската му природа...
На 15 септември традиционно тръгваме на училище, а на 1-ви Хитлер напада Полша (какво ли не прави човек, само и само да не ходи на училище!). През септември, освен че залагаме джибрето за ракията, традиционно се подлагаме на големи народни въстания, които после се оказва, че нито са големи, нито са народни, а най-често са поръчани някъде извън територията на страната. Не искам да правя аналогия с днешните събития - искрено се надявам "Велико Народно Въстание - 2" да е кръстено така от организаторите си с необходимото чувство за хумор и самоирония. По-скоро да припомня - онова Велико Народно Въстание от септември 1944 година, което някои се опитват да продължават да честват едва ли не като воля на българския народ. До края на 50-те години го наричаха "въоръжено антифашистко въстание". До края на 80-те беше "начало на социалистическата революция в България", а след 1990-а беше принизено до "комунистически преврат", което също не е особено вярно. Все пак в новосъздаденото правителство на ОФ участват и земеделци, и звенари, и социалдемократи, че дори и радикалите на Стоян Костурков. Да не говорим, че в нощта на 8 срещу 9 септември в София практически не е участвал нито един партизанин в завземането на основните институции. Неколцина нелегални от Шопския отряд героично се крият по това време в квартал Банишора и се разшетват едва след 10 септември, когато е създадена т.нар. "Народна милиция"...
Едно и също събитие може да има много различни имена, но характерът му не се променя от това. В крайна сметка това "въстание" е началото на един доста мрачен период от историята и, независимо кой какви оценки има за него, не можем да отречем, че по-голямата част от елита на нацията по онова време е избит, прогонен, репресиран по всевъзможни начини. За дълго време управляващи в България стават колективната правота на индивидуалното невежество.
Но има едно име, което ще ви каже повече за времето след 9 септември от 10 учебника по история. Казва се Георг Хених. Непрежалимият Вики Пасков, който на 10 септември трябваше да е един весел, 71-годишен бохем, създаде "Балада за Георг Хених" като най-мощното лекарство срещу магията на тоталитарните общества - разбирането и прощаването. Много характерен похват на тоталитарно-магическите общества е да вярваш, че като промениш наименованието на едно явление, променяш и качествата му. Познавачите знаят, че това се нарича "индуктивна магия". Георг Хених е лютиер. Той познава истинският звук на нещата, който не се променя и не се влияе от политическите имена, с които ще го наричаме...
Друга великолепна книга, която по неподражаем комиксов начин пресъздава трепетите на народната душа около народното въстание на 9 септември, е "Сестри Палавееви" на Алек Попов. Споменавам тези заглавия, за да кажа, че надежда има. Добрите ни писатели намират верния тон, чрез който да се простят с драматичното минало. По-трудно е с настоящето...
Е, ето още един парадокс на неверния септември: месеца, през който честваме двата върха на собствените ни усилия за национална независимост и държавна самостоятелност: Съединението и Независимостта, всъщност е и месеца, през който най-често сме ставали жертва на подредени някъде извън територията ни игри. Още в пакта "Рибентроп-Молотов" Черноморието се определя като призната сфера на интересите на Русия, а - странно - последващите съюзници на Сталин от Антихитлеристката коалиция, приемат без възражения договореното между Сталин и Хитлер. Но все пак, длъжни сме да припомним най-важния урок от историята на неверния септември по българските земи: никакъв световен заговор не е успял да ни причини това, което сами сме си направили!
Разбираеми са големите надежди, които българите възлагаме на септември. Това е месеца, през който започваме да събираме плодовете на близо едногодишни усилия. Бегъл поглед към моментната обстановка показва, че традиционно ще берем съмнителни плодове. Извънредни избори, които най-вероятно ще бъдат един-два месеца преди редовните; поредния провал на идеята за последно Велико народно събрание; незначителни размествания в основните политически играчи. Това, придружено с поредното затваряне на Европа заради ковид-епидемията и нов кръг от икономическата стагнация. Хубаво би било да имаме днес фигури или идеи, около които да се обединим, ама нямаме. И това не е от днес. Преди почти 100 години в знаменитото "Септември ще бъде май" на Гео Милев се казва:
"Но днес ний
не вярваме вече в герои
- ни чужди, ни свои"
Е, аз все още имам мой герой - Георг Хених.
И самият Виктор Пасков, разбира се, който успя по неподражаем начин, в разгара на режима на Тодор Живков, да каже неща за т.нар. народна власт, които другите не смееха и да си помислят. Но, за да откриеш тези герои, трябва да четеш, а с поевтиняването на тоалетната хартия и мобилните устройства движещата сила на нацията съвсем престана да чете...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
