“Никак не ми харесва определението "легенда". Обичам легендите, ама не такива като мен. Добре съм, не мога да се оплача. Изкарах се в пенсия и се затрупах с работа. На мен годината на пандемия ми се отрази добре, отрезвяващо, защото принудително заминахме на село – внучката, племенниците... Но едва когато принудително останах там по-дълго време успях да усетя колко много съм изгубила. Аз съм човек, който обича селото, обича природата, обича ръчната работа, животните.", каза Нешка Робева в предаването "Нашият ден" по БНР.
"Не знам как са устроени хората, но аз съм особено странен човек. Тръгвам за нещо и всичко старо изчезва. Един път направих грешката да се върна назад. Това беше дълбока грешка, ужасна грешка, въпреки че Ванга ми предсказа – “Нешка дотук ще бъдеш треньор“. Аз се повлиях от това, че има предначертание, но имаш и свободен избор. На мен не ми се даде тази възможност, беше крах. И това още повече направи така, че да се отделя, да отида, да изляза. Казах си – “стига“, виждам, всички знаци показват, че трябва да се махна и се радвам, че се махнах. И вече всичко изчезна за мен.
Имам много малко контакти, не мога да направя генерални заключения, но идвайки в София и това, което усещам, което от време на време виждам и по телевизията. Всичко говори за една лудост. Особено при децата е много страшно – това затваряне, депресии, изнервеност...
Не зная кое е по-страшното – дали да те пипне този коронавирус и да си отидеш, защото някои ще си отидат, други ще останат, или да изпаднеш в една депресия и да я влачиш със себе си. Депресираните хора са непрекъснато недоволни, те са изплашени, ужасени, мислят за бъдещето. Не, не мисли за бъдещето в толкова далечно време, а мисли за всеки ден и всяка минута. Това някак ме шокира."
Ужасно консуматорско мислене. Удивлявам се от нежеланието на хората да работят. И от незнанието, че очаквайки само да получаваш, започваш постепенно да загиваш. Губиш енергията, смисъла на живота
"Има много недоизказани неща. Има много неща, за които човек трябва добре да премисли, преди да ги сподели. Защото се отдалечаваме във времето. Всичко това губи смисъл. Има смисъл да споделиш, ако се надяваш все още, че това може да повлияе положително на някого. Но това, което аз виждам – една арогантност, една упоритост, себичност. Който докопа власт или властчица дори, така се вкопчва в нея, той е незаменим, той е несменяемият.
Леля Ванга казваше, но не само тя, а и достатъчно мъдреци го казват – “Искате истината – можеш ли да понесеш страданието“.
Много пъти се опитвах да кажа истината. Аз я казвах, винаги получавах шамарите и продължавах.
“Отбелязвахме 20-годишнината на шоуто. Тази година на 12 декември в Зала 1 на НДК. Планирали сме го да направим едно последно шоу. Да кажем на хората – “Сбогом“. Това не значи, че няма да се чуваме, може и да се виждаме", каза Нешка Робева..
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
