Има много сериозни очаквания да се случи нещо и в същото време хората не виждат края на процеса, в който ще има резултат от очакванията им. Поне аз си мисля, че това са основните причини, които доведоха нашето общество до това, което се случва в последните няколко месеца. На първо място това е начинът, по който функционира политическата ни система. Тази форма на непряка демокрация, която разрешава именно непобедилият, вторият, третият, четвъртият да може да управлява като победилия. Това е усещане за несправедливост, което не може да бъде достатъчно ясно изговорено и възприето от много голяма част от избирателите. Освен това проблемът, който беше насложен от всички възможни правителства по време на прехода, трябва да е убеждението, че наистина между хората навън и хората във властта има абсолютно разделителна линия, която не може да бъде преодоляна. Това ще бъде тема, която политиците и обществото ще трябва оттук нататък да дебатират и да изговорят.
На практика непредставените партии не успяха да съберат подкрепа. Те имаха едно самочувствие за себе си, но реалността излезе съвсем друга. И в момента излиза, че нещо, което се изговаря, че е, дето се казва, неприличноа се харесва.
Първите две партии все още продължават да бъдат първи две, независимо дали са първа, втора. Говорим за БСП и ГЕРБ. Това означава, че играта в момента отново е в техни ръце.
Всички ситуации могат да бъдат спасени през референдум. Защото през референдума човекът участва, бива политически ангажиран, осъзнава смисъла на гласа си като гражданин, че той има власт и по някакъв начин може да контролира ситуацията, и не се достига до кризи.
Фактически всичко е по някакъв начин процес, той стартира, има пик и върви към заглъхване. Процесът да излезеш на улицата и да изразиш цялата тази емоция, която те е водела, много хора са там искрено, не са само просто подготвени. Има и подготвени, но и много искрено присъстващи. И искащи да кажат, че така не може да продължи в България.
Но си мисля има ли решение, в което всички да се чувстват победители. На пръв поглед изглежда, че няма. На втори поглед обаче ми се струва, че би могло да спечели и обикновената конвенционална политика, и партиите, могат да спечелят и гражданите. И това минава през промяна в системата. Избори, запазване на системата за 4% бариера, но преди това промени, свързани със засилване на пряката демокрация в системата, която функционира в момента, отново казвам за референдумите и за преференциалните форми на гласуване, които също бяха пренебрегнати от последното Народно събрание, и след това осъзнаване на гражданите за смисъла на това да бъдат по-малко партии в парламента, в съчетание с функционирането на референдумите, е нещо, което може да ни каже на нас, да, ние, хората навън, успяхме да победим и да направим системата да функционира по-справедливо и да ни чува, а в същото време политиците да продължат да крачат в системата на конвенционализма.
(Пред ТВ7)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
