Килограмите умножени по 4 дават нужното количество течности за ден
Важни са точните антибиотик и дозировка, казва урологът доц. Марин Георгиев
Зачестяват ли урологичните инфекции и какво включва съвременното им лечение? Каква е терапията при хронични и при резистентни на антибиотици уроинфекции? Какво можем да предприемем превантивно, за да се предпазим от развитието на бактерии в пикочоотделителната система? „Стандарт" попита уролога доц. д-р Марин Георгиев, началник направление Еднодневна урология, лазер терапия и екстракорпоралната литотрипсия на пикочните камъни (ЕЛПК) в Клиниката по урология на УМБАЛ "Александровска". Той е доцент в Катедрата по урология на МУ-София, председател на Българската асоциация по минимално-инвазивна урология и председател на Българското Урологично Дружество. Доц. Георгиев е специализирал в катедрите по урология на университета Кеймбридж, както и в Корнел, Ню Йорк и и Залцбург, Австрия. Преминал е обучения по лапароскопска урология в Германия и във Франция, както и курс по робот асистирана урология в Страсбург.
-Доц. Георгиев, какво представляват урологичните инфекции?
-Уроинфекциите представляват замърсяване на урината с бактерии. Може да е с бактерии, които се развиват в анаеробна среда, лишена от кислород или комбинирани – с бактерии, които са грам положителни, и грам отрицателни, включително може да има и гъбички в урината. Може би звучи странно за широката публика, но урината е една от най-чистите течности в организма. Тя е стерилна, ако няма замърсяване с микроорганизми и болестен процес. Дори навремето, в зората на съвременната медицина, са препоръчвали да се пие урина при някои заболявания. Защото има богат солеви състав. Още тогава явно лекарите са имали интиутивното усещане, че урината е чиста течност.
-Расте ли честотата на уроинфекциите през лятото?
- Уроинфекциите като цяло зачестяват и то по-често при дамите заради анатомичната особеност на женската полова система и отделителната система в частта на пикочния канал и пикочния мехур. Пикочният канал при жените е много по-къс спрямо този при мъжете и е по-широк. Затова в него може да попаднат бактерии от външната среда. Мъжката уретра е 20 см, и бактериите много по-трудно може да проникнат до пикочния им мехур. Пътят на проникване на бактериите най-често е асцендентен, тоест възходящ и при жените, и при мъжете – от пикочния канал до пикочния мехур до бъбреците. При проникване в пикочния канал говорим за уретрит, в пикочния мехур – цистит, а при засягане на бъбреците – за пиелонефрит. Другият път е като израз на общо заболяване като вирусна инфекция например. Особено при пациенти, които са имали и ли пък често боледуват от уроинфекции, една общовирусна инфекция сваля имунитета и освен главоболие, висока температура, кихане, кашляне,
може да засегне бъбреците и пикочния мехур
Това става най-често заради намаления общ имунитет. Но и при хроничните инфекции, които се появяват често, повече от 2 пъти годишно. При тях може да има намален локален имунитет – този на уретрата, пикочния мехур, бъбреците. По лигавицата на тези органи има защитни механизми, които при попадането на бактерии не им позволяват да се захванат и да се развият. Но при намален общ и локален имунитет тези бактерии може да се заселят лесно. Създават се благоприятни условия. Има т.нар. латентни форми (дремещи, спящи), при които бактериите не са в голямо количество, което да предизвика симптоматика, но именно при понижен имунитет броят им може да се увеличи, да станат патогенни и да предизвикат характерните симптоми за инфекцията.
-Какви са те?
- Често или болезнено уриниране, парене при уриниране, кръв в урината. Може дори да се стигне до спиране на урината или т.нар. ретенция заради силната болка и парене, които пациентите изпитват и свиват сфинктера на уретрата, пазейки се от болката. Така се получава допълнителна болка и се получава порочния кръг – болка – още по-голяма болка. Симптомите най-често са свързани с нарастване броя на бактериите.
-Какъв е броят на бактериите при уроинфекция?
- За наличие на уроинфекция се счита, че трябва да има бактерии в количество 10 на пета степен в един милилитър урина.
- Защо тези инфекции не са безобидни?
-Да, те не са никак безобидни. Първо, защото може да хронифицират. За хронични се считат тези инфекции, които се появяват не по-малко от 2 пъти годишно, но може да са на 3 месеца, дори всеки месец. Хронифицирането им вече е свързано с доста трудно излекуване. Налага се пиенето на антибиотици или химиотерапевтици дълго време в малки дози. Приемът може да е 2, 3, 5, 6 месеца, т.нар. субпресионна терапия, която подтиска развитието на бактериите с различен цикъл. Например при нормален антибиотичен курс от 10 дни инфекцията се излекува, но после се връща отново. Това са т.нар. рекурентни инфекции. Затова се правят дълги курсове на лечение, за да може когато бактериите се върнат, те да се срещнат веднага с антибиотика, който продължаваме да взимаме. Продължителният антибиотичен прием обаче е свързан със странични ефекти като натоварване на черния дроб и други органи и системи. Затова всяка новопоявила се остра инфекция трябва да бъде излекувана до край и то по правилата.
- Какви са правилата?
- Винаги, когато има възможност, трябва да се пуска микробиологично изследване, за да се изолира причинителя. Когато направим това, ние получаваме антибиограма, която се изследва в лабораторна среда. Щом изолираме съответния бактерии, ние директно го свързваме с различните групи антибиотици и получаваме информация кои антибиотици действат. Изглежда просто, но не е. „Значи този антибиотик действа, ще си го взема него и няма да ходя на лекар", си казват някои пациенти. Може да действат 10 антибиотика, но за всеки конкретен случай трябва да се подбере този, който прониква най-добре в истинските условия – да се резорбира бързо и добре, да проникне в кръвта и оттам – в съответния орган. При простатит, който много често може да е свързан с възпаление на пикочните пътища, може да действат много антибиотици, но най-добре проникват хинолоните и триметопримите. При бременните се счита за най-безопасно да се дават цефалоспорини, за да не се увреди плодът. Добре е да се има предвид и антибиотичната резистентност. Безразборното изписване на антибиотици само по антибиограма води до резистентност. Поради честата си среща с антибиотиците микроорганизмите започват да си изработват защитна реакция. Затова
антибиотиците започват да не действат
Затова е важно да се подберат точният антибиотик, точната дозировка и продължителността на лечението. При хронични инфекции няма да подейства курс от 5-10 дни с антибиотици. Напротив, така само ще подхраним бактериите.
- Какви са усложненията при нелекувани или неправилно лекувани уроинфекции?
- Понякога настъпват усложнения, които налагат лечение в болница с венозна апликация на антибиотици. Усложненията най-често са свързани с наличие на тежка нелекувана или неправилно лекувана инфекция. При тях бактериите вече може да поникват в кръвта и се получава бактериемия и дори сепсис, което е животозастрашаващо състояние. Всеки симптом – парене, болки при уриниране и в кръста, гадене, повръщане, втрисане, висока температура, са голяма червена лампа, която сигнализира, че вече има вероятност инфекцията да се разпространява в кръвта и трябва да се лекува в болнични условия.
- Какъв е подходът за лечение при резистентност към всякакви антибиотици?
- Има изключително редки случаи, при които резистентността е към всички антибиотици. Това не са остри инфекции, а многократно лекувани, с някакъв причинител като гной в бъбрека или абцес. Много често камъните в бъбреците също са свързани с пиелонефрит. Тогава трябва активно да се търси огнището на инфекцията и то да бъде ликвидирано. За да може после да се приложи лечение. Понякога не е лесно да се локализира огнището и тогава правим консилиум с колегите от микробиологичната лаборатория и от фармакотерапията. Обикновено правим тройна комбинация от антибиотици, за които се счита, че независимо, че поотделно не действат, заедно ще подействат. Може да се направи и имуномодулация, за да се повишат общият и локалният имунитет. Ако пациентът дойде с вече висока температура, с болки и парене, повръщане, ние нямаме време за микробиологично изследване, което отнема минимум 2 дни. Тогава сме задължени да започнем емпирична антибиотична терапия с антибиотик, който се счита, че най-често повлиява по-голямата част от причинителите и следим клиничната картина. След като овладеем острото състояние, можем да потвърдим дали са останали бактерии с микробиологично изследване.
-Може ли инфекцията да протече безсимптомно?
- Да, има група инфекции, които се наричат „безсимптомни бактериоурии". Те се срещат предимно при по-възрастни пациенти. При тях не се налага лечение. Когато няма системни прояви на инфекцията, се счита, че е носителство. Важно обаче пациентът да е под активно наблюдение, което означава минимум една ехография на пикочно-отделителната система на всеки 6 месеца. Опитът показва, че тези инфекции, независимо от приема на антибиотици, се връщат. Пациентът получава неоправдано много антибиотици през годините и се отказва от приема им, защото няма оплаквания.
- Какво включва превенцията на урологичните инфекции?
- Минимум 1,5 – 2 л диуреза на денонощие. Водният режим трябва да е такъв, че човек за 24 часа да може да отдели тава количество урина. Европейската и американската урологични асоциации препоръчват твърдо 2 л диуреза на денонощие. Ако млада дама тежи 50 кг, тя трябва да изпие 2 литра течности за денонощие, за да отдели 1,5 литра диуреза. Формулата за количеството течности, което трябва да изпиете за 24 часа, е телесното тегло, умножено по 4. Урината трябва да е разредена, защото когато е такава, ние „отнемаме храната" на бактериите и те не могат да се развиват. Бактериите живеят и се развиват в гъста и застояла урина. Разредена урина означава тя да не е тъмно жълто-оранжева, а да е почти прозрачна. Важна, естествено е и личната хигиена. Особено за жените
риск крият обществените места
Неслучайно дори в морето се изследва „коли-титър". Водата може да изглежда кристално чиста,но е важно каква е концентрацията на коли бактерии в нея. Същото важи и за водата в басейните, която е най-честият причинител на Ешерихия коли. Урологичните и гинекологичните манипулации също крият риск. Уретралният катетър след 48-я час от поставянето му вече е свързан с натрупването на бактерии. В никакъв случай не трябва да се прибягва към самолечение, защото има тънкости, които няма как да се знаят и научат от интернет при антибиотичната терапия. Самонаблюдението също има голямо значение. Четейки тази статия, болният може да се замисли, че има парене, повръщане, често уриниране, температура, която може да е от бъбреците и да не чака до последния момент, за да потърси помощ. Това опира до информираността и здравната култура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
