Голямата разлика с Румъния е, че там има осъдителни присъди за елита
Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията
- Г-н Безлов, доколко е уместно Румъния да бъде база за сравнение с България? Да, вярно е, че двете страни са подложени на механизъм, но все пак има и някои разлики?
- Колко е уместно не знам дали трябва да си задаваме този въпрос. Факт е, че сме в една група, всъщност бяхме единствените две страни, които бяха подложени на такъв мониторингов доклад. Знаем Хърватия, например, бе приета след България и Румъния, но не бе подложена на такъв мониторинг. Основният въпрос, който нас ни касае, е какви са последиците за нас и всъщност основният проблем, който седи, е какво трябва да направим, че този механизъм да отпадне за нас. Някои скептици казват, че този механизъм няма много смисъл, защото това, какво изпълняваме и какво не изпълняваме за тези може би осем, девет даже години, ние нямаме последици от това, което свърши или не свърши България, освен че един път или както беше преди два пъти годишно се публикуват някакви горе-долу известни неща.
- Защо обаче България не успява да постигне тези резултати, които Румъния постига? Само липса на политическа воля ли е?
- Основната разлика, която Румъния направи, бяха тези осъдителни присъди, които те демонстрираха. Осъдителни присъди на високи политически нива, на високи нива в съдебната система. България имаше много процеси, както си спомняме, много съдебни дела, в които фактически нямаме осъдителни присъди. Има проблем и при политическите елити, и при магистратите, за средните и ниски нива да не коментирам. У нас правим някакви закони, създаваме някакви институции и фактически нямаме последици.
- У нас вече бяха дадени заявки за реформи в прокуратурата, в МВР, в другите служби, които са свързани в борбата с корупцията, но ще се случат ли те в онзи вид, в който да бъдат ефективни, така както е в Румъния?
- Аз много пъти съм го казвал, че като няма промяна в съда и сред магистратите, съдии, според мен нищо няма да се случи. Докато съдът не престане да бави дела и съответно да оправдава тотално. Ако имаме не знам колко процента осъдителни присъди при всякакви такива социално слаби, при елитите имаме почти 100% оправдание. Имаме и няколко изключения. Докато нямаме осъдителни присъди за случаи, в които нещата са просто крещящо ясни, ще продължим да имаме тази ситуация. Част от големия проблем всъщност е, че вие имате първо една конституция, която ви налага ограничения, тоест ред неща не може да направите и вторият проблем е, че политическата класа няма желание да създаде такива институции, от които да има последици върху тях. Разбира се, има много критики спрямо Румъния за случващото се там, че това е един реванш на един елит спрямо друг, че всъщност много от тези присъди зад тях седят специалните служби на Румъния, които пускат едни случаи, а не пускат други и така нататък. Въпреки тези обвинения, на някакво такова политическо ниво, отстрани, високо, каквато е Европейската комисия, Румъния явно изглежда значително по-добра от България.
- Оптимист ли сте, че скоро може да бъде прието антикорупционното законодателство, за което много се говори и дали наистина ще даде този ефект?
- Много е трудно да се прецени какво ще се случи, знаете колко опита имаше тук за последните бих казал даже не 8-9 години, а например в средата на 2003-2004 година имаше такива опити за такива промени, които по една или друга причина се проваляха. Това, което обаче ще се превърне в тема, е, че ако Румъния действително отпадне от механизма, България ще бъде поставена в една доста унизителна позиция. Друг е проблемът, че аз, уви, се страхувам, че самата Еврокомисия много няма да има смисъл да наблюдава само една страна.
- Тоест предполагате, че ще отпадне по презумпция този мониторинг и при нас?
- Да, струва ми се, че нещо подобно ще се случи. Имайте предвид, че има много такива страни в Южна Европа, които подобно на нас се въртят в един омагьосан кръг като Гърция например. Дори в Италия, въпреки всичките операции "Чисти ръце" и така нататък. България и Румъния бяха избрани да бъдат в тази група на наблюдаването и да бъдат критикувани техните системи по правосъдие и правоохранителните им организации. В Източна Европа също има много проблеми, така че самата Еврокомисия също има съмнения доколко ефективни са тези мониторингови доклади. Някакви хора идват няколко пъти годишно, изслушват критици, защитници на системата, пишат някакъв текст, който е политически обтекаем, и с това се приключва.
- Какво трябва да очакваме във вътрешнополитически план да се случи в София?
- Не е ясно какво ще последва, защото ние пак се връщаме в началото. Този механизъм няма никакви практически последици върху страната. Какво ще приеме, какво няма да приеме, не води до нищо. Няма механизъм за награда или наказание, тоест какво от това, че ЕК ви напише дълъг, негативен доклад. "По-циничните", да ги наречем, политически елити започват да разбират, че темата за европейската критика не е от много голямо значение за техните последици, за тях като властващи.
- След като тази критика не е от значение, с какво тогава може да бъде заменен този механизъм?
- Ние постоянно очакваме някой да свърши работата вместо нас. Това е някакъв национален, културен фундамент, черта. Чакаме някой да свърши работата, да ни похвали, да ни накаже. Това е да очакваш някой отвън да дойде да ти свърши нещата, които трябва да направиш. Често пъти този отвън не знае спецификите и проблемите на страната и има някакви изисквания, които са безсмислени. Говорим за различни европейски стандарти, които са понякога комични, формалистични, бюрократични и така нататък. Да очакваш някой външен администратор да ти оправи съдебната система или системата за вътрешна сигурност, това за мен изглежда бих казал незряло.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
