Трябва да ревизират наредбите, за да изплатят надлимитната дейност
Лекарският съюз и НЗОК да решават кои дейности за кой пакет са, иска д-р Венцислав Грозев
Защо лекарският съюз (БЛС) поиска от премиера актуализация на бюджета на Касата? Докога няма да достигат парите на болниците? И как реформи като разделянето на пакета на НЗОК и въвеждането на здравна карта ще се отрази на пациентите? "Стандарт" потърси отговорите от председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев.
* Общински и университетски болници също надхвърлят бюджета си
* Догодина около 220-230 млн. лв. ще отидат за допълнителния пакет
* Идеята да се намали доплащането за лекарства е изключително добра
- Д-р Грозев, пратихте писмо на премиера Бойко Борисов, в което настоявате за актуализация на бюджета на касата, защо?
- Защото отново започваме да се движим в порочния кръг на изплащане на дейности в болничната дейност за настоящата година с пари от предходната. Това е дяволският кръг, в който се въртим няколко години, той застрашава все повече нормалното финансиране от страна на НЗОК като единствен осигурителен стълб. Не мога да разбера упоритостта на всички правителства до настоящия момент да продължават с тази практика, която не създава комфорт и за тях. Затова ние пледираме 2015 г. веднъж завинаги да се приключи на нула. Ако се актуализира бюджетът в рамките на 65 млн. лв. за болнична помощ, ще се успокои системата. Може тази дейност да бъде заплатена най-късно до края на първото тримесечие на 2016 г., за да има спокойствие и гаранция, че българските лекари ще се поставят в комфортни условия на работата.
- За каква актуализация настоявате като цяло, 65 млн. е само за болниците?
- Най-вероятно актуализацията на бюджета, за да приключи НЗОК годината на нула, трябва да бъде поне в рамките на 120 млн. лв. Точно толкова бяха дадени през март, за да се изплати дейност от 2014 г. И не мога да се съглася, че моите колеги - лекари и медицински сестри, са престъпници, защото нарушавали Закона за бюджета.
- Въпросът е има ли законово основание да се платят тези 65 млн. лв., защото МЗ твърди, че няма?
- Според 57-мо постановление от март 2015 г. - няма. Доколко то е удачна форма на поведение обаче, е ясно. На няколко пъти стават диспути, че има болници, които действат избирателно и формират този дефицит, аз мога да ви кажа данни от цялата страна, които показват друго. 18 общински болници имат 800 000 лв. надлимитна дейност - Айтос, Момчилград, Гълъбово, Тетевен, Тутракан, Гоце Делчев, Раковски и т.н. Пред мен е ситуацията с многопрофилната болница в моя роден град Плевен, където се дължат 250 000 лв. като надлимитни. В "Александровска" има неизплатена дейност от 1.9 млн. лв. до август месец.
- Какъв е полезният ход, след като постановлението не дава да се платят надлимитните средства?
- Да се ревизира постановлението, за да се даде законово основание за изплащане на тази дейност. Освен това, когато тръгваме да преговаряме условията за 2016 г. при гарантиран основен пакет, то лимити за дейността в неговите рамки не трябва да има.
- Лимитите как се отразиха на пациенти и медици?
- Пациентите не пострадаха, защото има надлимитна дейност, тоест не са били връщани. Може би някъде е можело да бъдат отложени, но в огромната си част не е било така. Лекарите обаче получиха по-малки заплати или по-ниски допълнителни материални стимулирания. Дори в болницата в Мездра например, където няма неизплатени средства, през август заплатите са намалени с 3%.
- Ще допуснете ли за 2016 г. да има лимити, защото за 2015 г. станаха със съгласието на БЛС?
- Така е, права сте, не мога да го отрека. Затова ще се борим срещу това, аргументацията ни е разумна и се надявам да срещне подкрепата от правителството. Надявам се в основния, гарантиран от Закона за здравното осигуряване пакет, да няма лимити. Няма как иначе да има логична връзка между гарантиран пакет и лимити.
- Гарантирането на основния пакет ще зависи от финансовия ресурс, не се ли притеснявате, че той може да се ореже и да се пренасочи към допълнителния, за да се гарантира финансовата стабилност на НЗОК?
- Ако държавата реши, че финансовата стабилност на касата може да бъде съпоставена със здравето на българския народ, то нека го направи, да видим дали е печелившо.
- Знаем колко е очакваната финансова рамка за бюджета на НЗОК за 2016 г., с около 80 млн. лв. над тазгодишната, каква част би трябвало да отиде за болнична помощ?
- Общо за разходната част на бюджета на НЗОК за следващата година може би реалният бюджет, гарантиращ стабилността на системата, ще е между 3.3-3.4 млрд. лв. Не сме направили точни сметки още колко трябва да отидат за болнична помощ, но няма да е по-малко от 1.5 млрд. лв., като около 220-230 млн. лв. ще са за допълнителния пакет на НЗОК.
- Това е с около 100 млн. лв. по-малко от разхода на касата за болниците за 2014 г., няма ли да е малко?
- Да, затова казвам, че това ще е минимумът.
- Притеснява ли ви нещо в разделението на основния и допълнителния пакет, което се предлага с тези 6 пътеки изцяло в допълнителния и 65 и в двата?
- Не бих казал, по-скоро ни притесняват някои процедури, които се изнасят в извънболнична помощ, особено в ортопедията. Работата върху раменния пояс не е най-удачното решение да се изнесе в амбулаторния случай. Някак си "дървено желязо" не върви. Иначе разделянето на основен и допълнителен пакет не е проблем, има резон в него. Но БЛС ще иска да се спази договорното начало и заедно с НЗОК да определяме показателите, по които ще решава кои дейности за кой пакет са - тоест принципите за хоспитализация, дехоспиталзиация, нива на компетентност, искаме да договаряме ние. Вкарването им в наредба на МЗ ще изземе изконните ценности на договорния процес. Така ще се избегнат и новопоявили се "термини" като непосредствен прием, за които като лекари не сме чували. Има спешен и планов прием, другото буди усмивка в нас.
- Това разделяне на пакетите ще промени ли нещо за пациентите?
- Не бих казал - и сега има планов прием, който се осъществява след 10-15 дни, има заболявания, които могат да изчакат и 30 дни. Нашето здравеопазване е сред най-бързо достъпните. Моята херния я нося 5 г., мога да изчакам още 3 месеца за операция.
- Въпросът е доколко този допълнителен пакет няма да се използва, за да се наложат финансови ограничения на болниците. Какво ще стане, ако вместо 200 млн. лв. допълнителният пакет е 400 млн.?
- Затова ние настояваме да се запази договорният процес, а не да бъде вкаран в наредба. Защото, ако се допусне от правителството това да се случи, може да се доведе до здравословни рискове. Дори реформата да е с добър замисъл в някои части, не трябва да се забравя, че тя се изпълнява от лекари и сестри. Трябва да има комфорт за медиците.
- Знаете ли докъде е стигнало остойностяването?
- Не, не знам и защо наехме чуждестранна фирма, при това счетоводна, която да го прави. Тази отговорност носи министърът на здравеопазването, смятам, че българските среди разполагат с достатъчни експерти и капацитет.
- Здравната карта и промените в ЗЛЗ и ЗЗО ще дадат ли глътка въздух на системата и ще въведат ред?
- Надявам се.
- Картата има отношение и към възможностите за работа с НЗОК, как смятате, че ще се отрази селективното договаряне?
- Това буди притеснение, защото още не са готови критериите, по които ще се прави това договаряне с болниците. Тази липса на яснота ни притеснява, защото 2016 г. чука на врата ни. БЛС от другата седмица започва подготовка за преговорите по НРД.
- Опасявате ли се, че селективното договаряне може да се използва за затваряне на болници?
- Познавайки българската народопсихология, от която и аз съм част, както и възможностите на някои местни деребеи, определено да. Но се надявам, че това е само хипотетична възможност, която няма да се допусне.
- Готови ли са нашите болници да осигурят комплексност на услугата и да се сдружават?
- Немалка част от българските болници са готови да осигурят комплексна услуга, особено в онкологията и майчиното и детско здравеопазване. Тук включвам най-вече университетските ни центрове и областните болници. Но проблемът е при сдружаването, защото отново не знаем какви ще са критериите. За да кажем - да, ще доведе до добър край, трябва да знаем какви ще са изискванията. Както и обратното.
- Вършат ли работа четците, които се въведоха в болниците тази година?
- Да, в определена степен повишиха контрола върху отчетността. Макар че пак се намериха начини да се надхитрят.
- Има ли тогава смисъл от въвеждане на пръстови отпечатъци?
- Половината от експертите са "за", другата - против. Това е деликатен въпрос, който е юридически казус, ако се окаже, че отпечатъците са незаконно действие, не вярвам да се настоява на тях. Определено са малко екзотични като предложение.
- Kак гледате на новата мярка на МЗ да се ограничи доплащането за лекарства по каса до 50% от най-евтиното в група?
- Изключително позитивна реакция, която ще вкара нещата в ред и е в полза на пациента.
- От една страна, е така, но от друга, някои лекарства ще излязат от реимбурсация. Това няма ли да увеличи доплащането на 100% за конкретните марки?
- Ако някой иска конкретна марка, ще си бръкне в джоба и ще си плати. Но правителството в случая заедно с експертите си са преценили, че определени лекарства гарантират здравословния комфорт на хората. Ако някой има по-специални виждания, ще си доплати. Огромният процент от хората обаче няма да доплащат и това е добре.
- Бягат ли още медиците ни, промените ще ги задържат ли?
- Да, продължават да бягат, тенденцията за напускане на страната от млади хора е запазена, ако не и увеличена. Дай Боже, през 2016 г. поне да се стационира процесът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
