- Петко Каравелов първо обявява идеята за глупост, после казва: "Тая година в Тракия, догодина в Македония"
- Жената на Чардафон Велики надъхва четата и арестува Гаврил Кръстевич
Три документа променят България след Освобождението. И трите са написани с дясната ръка на областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Два от тях са добре известни и са останали до днес: ферманът за прогласяване на Българската екзархия и първият Екзархийски устав. Третият е унищожен преди да стигне получателя си - телеграма до Цариград, с която Кръстевич е трябвало да извести централната власт, че в Пловдив започва движение за съединението на провинцията с Княжество България и да изиска изпращането на войска за неговото потушаване. Макар че е бил длъжен да изпрати тази телеграма, Кръстевич я спира.
Благодарение на първите два документа днес имаме независима Българска православна църква. Благодарение на онази, непусната телеграма, днес празнуваме Деня на Съединението на България.
Симеон Радев разказва подробно в своите "Строители на съвременна България как Гаврил Кръстевич "пише" историята на Съединението: "На 9 часа вечерта (5 септември - б.р.) директорите се събраха на съвет под председателството на Кръстевича. В това заседание се взе решение да се изпрати едно телеграфическо съобщение до Портата, с което да се донесе, че в областта има силно вълнение против правителството и че местната власт (в случай на по-голямо усложнение) не щяла да бъде в състояние да запази реда и тишината. То било изпратено в телеграфната станция, но след 5 минути генерал-губернаторът Г. Кръстевич сам лично повикал ординареца веднага да отиде и да възвърне телеграмата, като казал: "Не трябва да се съобщава в Цариград. И аз съм българин: каквото стане, нека стане."
И става. Вторият и последен генерал-губернатор посреща утрото на 6 септември, свалянето си и отвеждането си в Голямо Конаре, днес град Съединение, където по-късно, вече спокоен и за живота си, и за по-нататъшната си съдба, убива времето с игра на табла, осигурена му от безспорно най-колоритната фигура на Съединението - Чардафон Велики. Именно габровецът Продан Тишков увлича с енергията си хората от Голямо Конаре и на своя глава обявява Съединението един ден по-рано.
Продан Тишков е роден през 1860 г. Наричат го Чердата, което означава стадо селски говеда. Но заради напетия му вид и комичния му опит за аристократични обноски, приятелите започват да го наричат "Фон Черда" - по аналогия с полско-немския аристократ Август фон Дригалски, който по онова време е началник на армията в областта.
Словосъчетанието обаче е неудобно за произнасяне и бързо се обръща в Чардафон. Към него по-късно Захарий Стоянов иронично добавя Велики, описвайки Продан като "смешник, пияница и патриот".
Акцията по Съединението по принцип е планирана за 15 септември. Но сърцето юнашко на Чардафон не трае. На 5 септември, когато префектът на Пловдив Петър Димитров пристига в Голямо Конаре, за да въдвори ред в селото, Чардафон го посреща с думите: "Господин префект, в името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!". И така ускорява акцията. Тя започва да се провежда още същата нощ, завършвайки на следващия ден. И в нея се откроява обаятелният образ на една жена - Недялка Шилева, остана в историята като Горноконарската Райна Княгиня.
Родена е на 27 август 1867 г. в родолюбивата възрожденска атмосфера на село Голямо Конаре. Родителите й Стоян и Чубра Шилеви се занимавали със земеделие. Недялка учи писмо и четмо при даскал Еню Бекирски - сподвижник на Васил Левски, след което продължава образованието си в девическата петокласна гимназия в Пловдив. Там нейна учителка е Екатерина Каравелова.
По време на събитията от 1885 г. Недялка е на 18 години. Нейният чичо Петър Шилев, учител в Голямо Конаре, е подпредседател на местния Таен революционен комитет, където основна роля има Продан Тишков. Чардафон Велики лудо се влюбва в Недялка и успява да плени сърцето й. Възлага на Недялка да ушие ресните на знамето. И поради липса на време - да изпише с блажни бои върху него няколко патриотични призива: "Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята", "Свободата не ще екзарх, иска Караджата", "Съединението прави силата".
На 5 септември 1885 г. следобед, след срещата с префекта, четниците се събират на селския площад и по решение на комитета обявяват Съединението. Под командването на Чардафон четата е готова да потегли за Пловдив. На Недялка е възложено да състави списък на четниците - 326. Свещениците Иван Генов и Тодор Райков освещават знамето и поръсват със светена вода четниците. Водачеството на четата е възложено на Чардафон Велики. Но Недялка моли и тя да бъде приета в четата с думите: "Където всички мрат, там и аз ще мра!"
На път за Пловдив към дружината на Продан се присъединяват над 200 души от Цалапица, предвождани от Иван Добричков, както и над 120 четници от Костиево, Карнофоля, Мързян, Царацово, водени от бай Иван Арабаджията.
Вечерта четата се разполага на бивак край Пловдив. Някой от четниците се стъписват и започват да съжаляват, че са тръгнали по такова опасно приключение. Тогава Недялка скача на крака и казва: "Не ви е срам, стари и мустакати мъже. Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-младата помежду ви!". Никой не възразява и четата потегля към Пловдив.
След арестуването на Гавраил Кръстевич майор Данаил Николаев предава пленника срещу разписка не на кого да е, а именно на храбрата Недялка Шилева, за да го отведе веднага в село Голямо Конаре и да не допуска никого до него.
След провъзгласяване на Съединението Недялка Шилева става народна учителка в родното Голямо Конаре и съпруга на Чардафон Велики. След това била учителка в училището "Маразлията" в Пловдив, а по-късно в училище "Св. Седмочисленици" в София.
Руският император Александър III е категорично против Съединението. Руските офицери в Източна Румелия обаче нямат никакво намерение да се противопоставят на волята на българския народ. Командирът на кавалерията, казашкият капитан Дубовски, който е посветен в конспирацията, предава командването на ескадрона си на фелдфебела българин с думите: "Нека той да прави, каквото знае". По същия начин реагира и капитан Фрайберг, командир на артилерията. А вечерта на 6 септември в руското консулство се организира банкет от руските офицери за техните български колеги. Шампанското се лее като вода, а подполковник Чичагов дава указания на българските офицери къде да се съсредоточат войските срещу ответен удар от Турция.
Може би най-малко известният около Съединението факт е, че в крайна сметка България е принудена да направи малък териториален компромис - връща Кърджали и района Тъмръш в Родопите на Османската империя. В Народното събрание депутатите обвиняват правителството в малодушие и пораженство. Край на дебата слага премиерът Петко Каравелов със знаменитата си фраза: "Господа, яйцето го изядохме ние, черупките останаха за другите!".
Днес е прието да се говори за необичайното за българите единодушие относно осъществяването и приемането на Съединението. Но това далеч не е така. Министър-председателят Петко Каравелов първоначално обявява самата идея за съединение за глупост. Не че е против. Но разсъждава не толкова като политик, знаещ руската позиция по въпроса, а по-скоро като главен счетоводител. "Не искам да прибавям румелийския борч към финансите на Княжеството!" - е основният му мотив. Затова и съзаклятниците, включително и княз Александър, го държат настрана от заверата. Така на 6 септември 1885 г. Каравелов е изненадан от станалото. Но пристигайки в Търново, той е посрещнат от многохилядна тълпа с викове: "Да живее Съединението! Да живее Каравелов!". Той веднага разбира, че не може да върви срещу народната воля и прави характерния за българските политици завой на 180 градуса, произнасяйки пламенна реч, в която накрая взривява тълпата с думите: "Тая година в Тракия, догодина в Македония!".
За разлика от него обаче патриархът на българската политика Драган Цанков остава непримирим противник на всичко, което не е съгласувано с Русия - и което може да укрепи властта на княз Александър Батенберг.
Британски дипломат е най-активният радетел
Дълбоко вкоренен в масовото съзнание на нашето общество е митът за традиционната българофобия сред управляващите британски кръгове. Но както е казал лорд Палмерстън, няма вечни врагове и приятели, а само вечни интереси. И ако през 70-те години на XIX век Лондон е защитавал яростно целостта на Османската империя, десетина години по-късно нещата се обръщат. Правителството на Нейно Величество Виктория разбира, че България не е "Задунайская губерния", а възкръснал народ, който в името на националните си идеали е готов да се опълчи срещу "Освободителката". Следователно, трябва да бъде подкрепен.
Затова и един британски дипломат се явява най-активният радетел на Съединението. Хенри Джонс, британски консул в Пловдив от 1883 до 1889 г., е типично по английски оригинална личност. Според Симеон Радев "подир обед той бе редовно пиян, но до пладне имаше необикновена дълбочина в идеите и в тоя полуден на трезвеност той пишеше до правителството си рапорти, които са образци на ясност и на документация... През всичкото време на румелийската криза той ободряваше националистите, повтаряйки им, че Русия е безсилна да им повреди и, че Турция няма да предприеме никаква военна намеса".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
