За 15 години 9 деца донесоха на България най-високия приз в математиката
Трябва да се смени стилът на преподаване и да се мине към проекти, казва акад. Петър Кендеров
- Акад. Кендеров, Ученическият институт по математика и информатика прави за математическите ни таланти нещо, което го няма в другите сфери. Как подбирате талантливите ученици, които участват в института?
- За степента на развитие на едно общество може да се съди не само по това какво е производството или колко силна е армията, а и по това дали то е осигурило възможност да се развиват заложбите на хората и да стигнат до степен, сравнима с най-добрите световни образци. В това отношение България може да ходи с вдигната глава, въпреки че напоследък нямаме много поводи да си вдигаме главите високо. Но можем да го направим, ако вземем предвид това, каква система е направило нашето общество за развитие на хората със заложби в областта на математиката, информатиката, природните науки. Десетилетия наред чрез различни състезания и олимпиади осигуряваме възможност на децата да развият и изявят способностите си. Това се прави в много страни. Чрез Ученическия институт обаче се постига нещо друго. Когато човек се явява на състезание, на него му дават да реши задачи, съставени от други хора. Тези задачи могат да са много качествени и да представляват предизвикателство, но все пак са измислени от хора. Докато онова, което позволява да се развият интердисциплинарни качества, настъпва, когато човек започне да се занимава с някакъв конкретен проблем, който изисква знания не само от една област. Тогава се появява чудото. Задачите, които идват не от човек, а са поставени от природата или от живота, са много богати на съдържание. И работейки по една такава задача, младият човек неусетно натрупва знания, които могат да си взаимодействат едно с друго. Не научава мъртви факти, а получава нещо, което върши работа. Това не е нещо ново - в Америка проектното образование съществува още от 19. век. И сега в българските училища също започва да се използва този подход. В Ученическия институт успяхме да направим една машина, която позволява да подберем децата със склонност към изследователска дейност, които искат да получат живи знания, годни за употреба. Те работят през годината по някаква тема, а ние им предоставяме форум, на който да представят резултатите си. Предоставяме възможност най-добрите специалисти в България да погледнат проектите им, да дадат писмени препоръки. Научават се и да представят това, което са направили. Това е изключително важна компетентност, защото може човек да има много неща в главата си, но ако не може да ги представи, те не вършат работа. Предоставяме три пъти годишно възможност тези деца да изявят какво са направили. Веднъж - на ученическа конференция през януари, на която представят проектите си. Втори път - в рамките на т. нар. ученическа секция на конференцията на Съюза на математиците в България през април. Третата възможност е лятната ни школа. В течение на три седмици те трябва да разработят проект под ръководството на ментор от самата школа. Последните две години ние привличаме като ментори бивши участници в Ученическия институт, които сега са в престижни университети - в Масачузетс, Харвард, Станфорд, Кеймбридж. Те носят нова за България тематика, която са усвоили в тези престижни университети. На каквито препятствия те са били подлагани там, сега ги представят пред нашите ученици. Така се получава една общност, в която тези, които са по-напред, помагат на идващите след тях. Това е нещо относително ново за нашата действителност. В американските университети така наречените алумни, тоест бившите възпитаници, играят много сериозна роля. Те са нещо като посланици на този университет.
- Тук все още това едва прохожда.
- Тук още нямаме тази култура, но на равнище Ученически институт го направихме. През годината много от нашите бивши възпитаници ръководят учениците ни онлайн от чужбина или от други места в страната. Имаме немалко случаи, когато още като ученици нашите възпитаници стават ментори на по-млади от тях и ръководят работата им по проект. Това дава много добри резултати. Ученическият институт предоставя още една възможност, която е много важна - свързани сме с най-добрия световен образец в тази област - в Америка има една организация, наричана Център за съвършенство в образованието, която всяка година организира шестседмична лятна школа в MIT. И благодарение на фондация "Св. св. Кирил и Методий" България вече от 20 и повече години има връзки с тях. Успяваме всяка година да пратим по две деца. Изборът им става чрез Ученическия институт. Ние имаме достъп с най-доброто в световен мащаб, което ни предпазва от изпадане в провинциализъм. Децата, които се връщат от тяхната лятна школа, предават какво са видели там - но не само знанията, а и атмосферата. Цялата математическа колегия гледа с благосклонност към Ученическия институт и помага с каквото може, а у нас подобно нещо не се случва много често.
- Много ли са младежите от Ученическия институт, които заминават да учат в чужбина?
- Годишно в Ученическия институт участват около 100 - 130 деца. Може би десетина отиват в чужбина. Но масата не отива. Има и друго - онези, които отиват, за разлика от другия вид емигранти, оттам ръководят следващото поколение. Чествахме 15-годишнина на института, те изпратиха оттам клипове, в които казват какво е направил институтът за тях. Направили сме нещо, с което можем да се гордеем. На лятната школа в Масачузетс отиват около 80 деца, от които три четвърти са американчета и 25-30 са чужденци. Ние изпращаме всяка година по двама души. Нищо, че таксата е 9000 долара на дете, те не биха приели участници, които няма да се справят и да издържат на напрежението. Там им четат лекции Нобелови лауреати, използват лабораториите на MIT. За тези деца после няма нищо странно или ново. За да се добереш дотам, трябва да демонстрираш, че децата, които пращаш, са качествени. Там всяка година се излъчват пет най-добри проекта от различни науки. Освен това имат и една друга класация на десет проекта за добро представяне на деца от неанглоезични страни. През тези 15 години ние имаме девет случая, когато наш ученик е бил в челната петица. Петър Гайдаров - момчето, за което често се говори, попадна и в двете класации. Имаме едно момиче - Калина Петрова, което също попадна едновременно и в петицата, и в десетката през 1912 година. В другото състезание - INTEL ISEF, в което напоследък България също се представя много добре, отново участват наши възпитаници. Като отидат трима души, се връщат с четири награди. А там са 1800 деца от целия свят. Райна Гаджева, Марин Шаламанов и Васил Василев, които получиха награди оттам, също са наши възпитаници. "Учимиците", както наричаме възпитаниците на Ученическия институт по математика и информатика поради съкращението УчИМИ, участват много успешно и в европейското състезание за млади учени EUCYS. Всичко това не се дължи на факта, че в България се раждат повече таланти. Няма такова нещо - на 100 души се раждат точно толкова таланти, колкото и в другите страни. Но нашето общество е разработило системата, чрез която младият човек, ако усети в себе си зрънце и иска да го развие, има кой да му помогне и може да достигне световно равнище. Част от тези ученици са публикували с наши колеги статии в престижни математически списания с импакт фактор. Резултатите в тези статии вече са цитирани многократно. Ученическият институт показва, че и българинът е способен на колективни усилия. Неотдавна проведохме интервю за избор на учениците, които ще бъдат в Масачузетс. И въпреки че всеки иска да попадне в тази челна двойка, те си помагаха един на друг. Всичко е насочено и към себепредставянето. В бъдещото общество това е една от ключовите компетентности - ти не можеш да бъдеш анонимен, трябва да представиш онова, което носиш у себе си, по най-добрия начин. Усетът за предприемачество също започва да става много важен - а когато работиш по проект, ти развиваш именно него.
Тук виждам една голяма разлика. В годините на социализма, от който се оттласнахме като от нещо лошо, имахме много големи успехи с проектната работа благодарение на така нареченото ТНТМ. После го изхвърлихме, защото идвало от Комсомола. Но то не идва от Комсомола, така е и в Америка. В началото на 20. век във всяко градче е имало панаир на науката, където хората са представяли своите изобретения. Неслучайно тогава Америка дръпва технологично. Така че прибързано сме отрекли ТНТМ като нещо ретроградно.
- В момента се променят учебните програми, според вас ще подобрят ли те нещо в образователната система?
- Мнозина си мислят, че като се променят учебните програми, ще се промени образованието. Всъщност не е от толкова голямо значение дали децата ще учат синусовата теорема преди Питагоровата или обратно. Това ще промени само учебниците. А трябва да бъде променен стилът на преподаване. Децата трябва да могат да научават новите неща през опита си и именно така ще ги запомнят трайно. Финландия дори няма учебни програми, а има великолепни образователни резултати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
