Още през 1948 г. е казано, че календарът трябва да се уеднакви, а това не е в програмата
Българската църква не прие най-оспорвания документ за разлика от руската, казва дядо Гавриил
В понеделник ще се проведе извънредно заседание на Светия синод на Вселенската патриаршия в Истанбул заради отказа на българската църква да вземе участие във Всеправославния събор на остров Крит. Архиереите ще разгледат и исканията на Московския патриарх в писмото до Вартоломей, както и проблема с Антиохийската патриаршия. Тя не иска да участва заради спор с Йерусалимската църква за Катар, който е довел до прекъсване на общението между двете Поместни църкви. Наскоро Светият синод на Московска патриаршия призова за обща извънредна среща до 10 юни, за да се обсъди създалата се заради българите ситуация.
Във вторник пък от Вселенската патриаршия разпространиха комюнике, в което канят всички поместни православни църкви да участват във Всеправославния събор, както са се подписали. Вселенската патриаршия призовава всички предстоятели "да се издигнат на висотата на обстоятелствата и да дойдат в Крит за Светия и Велик Събор", като им напомня за отговорността им пред единството на Православието.
Решението на Светия синод на Българската патриаршия да поиска отлагане на провеждането на Всеправославния събор и да не участва в него, ако форумът не бъде пренасрочен, коментира Ловчанският митрополит Гавриил.
- Важни теми са изключени от православния форум на остров Крит
- Членовете на комисии не са знаели, че приетите с компромис решения ще останат без промяна
- Искаме всички владици да гласуват, както е било винаги
- Ваше Високопреосвещенство, решението на Св. синод да не участва във Всеправославния събор, ако той не бъде отложен, бе обявено от някои като "радикално" и "некоректно", защото е могло да се вземе още преди една година, а не в последния момент. Така ли е наистина, след като изборът на темите за Събора стана през януари 2016 г., но едва преди две седмици се определи местоположението на участниците и наблюдателите и станаха известни другите подробности около Събора?
- Аз не бих казал, че е некоректно. Некоректно е друго - че нас ни канят на Събор, на който всичко е предрешено. Да, действително ние досега не бяхме решили да не ходим на Събора. Но има орязани въпроси, които би трябвало този Събор, който не се свиква толкова често, да ги реши допълнително. Например за календара. Може ли Православната църква да продължава да служи по два стила? Ако този въпрос не се реши сега, кога ще се реши? През 1948 г. на Предсъборно съвещание в Москва по въпроса за календара е казано, че всяка Поместна православна църква може да служи по новия или по стария стил (Пасхалието обаче трябва да е еднакво), но на следващия Всеправославен събор, когато бъде свикан, трябва стилът да се уеднакви. Ето, сега се свиква. Но кога ще се реши този въпрос? Не е нормално да бъдат два стила. После и друго: ние имаме решение по повод един от документите (макар че и в другите може да има забележки) - "Отношението на Православната църква с останалия християнски свят". Има много неща, които са абсолютно неправилни и неправославни. Ние можем да идем на Събора, но според приетия Регламент там няма да може да се извършат никакви поправки. Защото регламентът е такъв, че първо комисия трябва да реши дали това, което ние искаме, ще бъде поставено като въпрос за гласуване и дори да бъде прието, ако Съборът не го гласува с консенсус, значи не може да се промени. И какво означава това? Един документ е приет от комисиите, но комисиите не са Събор. Регламентът също е гласуван не от Събора, а от патриарсите, а те не са Събор. И в крайна сметка никаква поправка няма да може да се направи. Значи отиваме на един Събор, който е предрешен. А колко често се свикват събори? Столетия, а и хиляда години минават. Съборът трябва да реши наистина неща, които са важни за Православието.
И сега действително решихме, могли сме и по-рано да го решим, но то не беше лесно. Даже някои казват, че това е голямо мъжество - да се решим на такова нещо. Аз лично, когато отидох на заседание, не знаех, че можем да вземем такова решение. Но бях сигурен в едно - че трябва да поискаме отлагане, за да се доработят тези неща, та да има действително по-голям ефект. За мен един Събор трябва да може да си изработи регламента на заседание, да се гласува, както е навсякъде. Като се конституира ново Народно събрание, никой не им дава готов Правилник за работа, там си конституират правилата. Това трябва и Съборът да го реши. Сега това е решено от патриарсите. Но патриарсите все пак не са Съборът, той е много по-широко представителство.
Всичко е предварително определено. И затова решихме, че е добре Съборът да се отложи, за да могат въпросните неща да се регулират.
За многото средства - ако наистина Съборът щеше да решава много сериозни въпроси, нека да идат тези средства там, но сега ние да отидем на един Събор, на който всичко е предрешено, и да дадем повече от половин милион лева за това. За Българската православна църква са много пари. Да ги дадем, но да знаем, че си струва мероприятието. Ние дори не знаем колко пари ще бъдат. Никой не ни казва колко окончателно ще бъдат, но ще са над половин милион.
- Но нали наши митрополити са участвали редовно на тези предсъборни събрания, на които са се обсъждали темите за разглеждане на Събора, както и самото съдържание на предсъборните документи? Защо тогава нашите митрополити не са се обявили против тези документи, а едва сега, когато документите са вече подписани?
- Защото този, който ръководеше заседанията на комисията, когато някой искаше промени, казваше: "Нямаме регламент за тези промени, на нас ни е казано в Синаксис на патриарсите да правим само малки корекции". Ако на тези комисии някой не се подпише, решенията пропадат. И те се подписват, но е имало надежда, че ще може тези неща да се преразгледат на Събора. Накрая се приема един Регламент от Синаксиса, който не позволява никакви корекции да станат на Събора.
Това, което с компромис е приемано в комисиите, в крайна сметка излиза, че на Събора не може да се промени. Това е нещо, което и членовете на комисиите не са знаели. Те са рекли - добре, да не се провали заседанието на една комисия, нали после ще има Събор. Да, ама излиза, че това, което е прието на комисиите, на Събора всъщност няма да може да се промени.
- А има ли политически оттенък в реакцията на Светия синод? Защото обвиняват Църквата, че служи на руски интереси.
- Защо лъжат? Защо не каза никой: Руската църква на Архиерейския събор, който беше в началото на февруари, прие всичките документи без забележки. Мисля, че само четирима души са били против. Българската църква на 22 април не прие единия от документите, най-оспорвания. Кого сме слушали тогава? Руската църква ли? Та ние щяхме да направим същото! Ние сме действали според нашата съвест. Нима може да се игнорира това нещо? Невярно е писаното, нарочно искат. И "Двери.бг" беше писал - руска политика. А защо не писа по-рано, че това, което приехме тогава, беше всъщност против, не беше в съгласие с руското решение? Как сме го приели тогава? Та това е много важно нещо! Ние сме против един документ, който всъщност за някои може да е много важен за Събора. Можем да кажем, че ние сега сме по-близки с гръцката позиция, защото Еладската църква също не го приема този документ. А Руската го приема, досега не е казала, че не го приема. Света Гора Атон - с нея сме също, тя също е против този документ. Грузинската църква е против този документ. Другите са го приели. С коя тогава църква сме ние?
- Появи се едно писмо на Руския патриарх до Вселенския...
- Публикуването на това писмо точно по този начин, с внушение за руско влияние за нашето решение, е нарочно. Писмото е само за разположението на делегациите, а нашата позиция има и много по-сериозни основания. За разположението на делегациите още на другия ден ни се обадиха от Вселенската патриаршия, че всичко вече е направено както трябва. Ако беше това причината, ние щяхме да идем на Събора, тъй като това нещо е оправено още на другия ден. Ние взехме решението на 1 юни и на втори се обадиха, главният секретар говори по телефона пред всички със секретаря на Вселенския патриарх. И той каза, че разположенията на делегациите вече са регулирани така, както е искала и Руската църква, и други църкви. Ако това беше причината, ние щяхме да отидем на Събора. Това беше за нас малката, второстепенната причина. Главни са първите две: че има много важни теми, които са изключени от разглеждане на Събора, и че ние отиваме на Събор, където нещата са предрешени, нямаме какво да решаваме там, тъй като промени не може да има. Представете си, че в Народното събрание гласуват с консенсус, какво ще приемат? Нищо. Винаги ще има някой, който ще е против - това ще блокира работата на Народното събрание. Ето, това е истината. Те не са глупави хора. Нека помислят и разберат, че това е истината.
- Какво губи и какво печели от неучастието на Събора нашата Църква?
- Не мога да ви кажа. Ние, ако печелим, печелим за цялото Православие. Ако се отложи Съборът - печелим, защото ще бъде подготвен по-добре: да влязат някои важни теми и да се промени регламентът - да може нещата да се решават също и на Събора, а не само от комисиите, а на Събора да не може нищо да се променя - какъв е този Събор тогава? И друго има - да могат всички владици да гласуват, не всяка църква да има само по един глас, а да е, както е било на всичките Събори. Не е имало такъв Събор досега, на който всяка Поместна църква да има само един глас. Всички, които участват, трябва да могат да си кажат мнението, когато искат - това е също според правилата на Съборите. Ето това искаме ние, нищо друго. Какво ще загубим - не знам. Но знам какво печелим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
