София. Неотдавна националният ни отбор по математика се върна с поредните призове от международната олимпиада в Колумбия. Един от ръководителите, на които учениците дължат приза, е проф. д. м. н. Николай Николов от Института по математика и информатика в БАН. Той е зам. председател на УС на Съюза на математиците в България и член на Изпълнителния съвет на фонд "Научни изследвания". Съветник е и на просветния министър проф. Анелия Клисарова по въпросите за науката и висшето образование. "Стандарт" го попита какви промени да чакаме в тази сфера, защо се нароиха толкова много професори и ще успеем ли да задържим младите таланти у нас.
- Проф. Николов, какви са първите промени, които трябва да бъдат направени в науката и висшето образование. Законът за академичното развитие например разбуни доста духове...
- Законът за развитие на академичния състав трябва да бъде или съществено променен, или пренаписан, защото очевидно не работи. Даже при вузове, за които се смяташе, че имат "полза" от този закон, започнаха да настъпват не особено лицеприятни събития. Не могат да плащат заплатите на нароилите се професори. Много хора се засилиха да пишат и дисертации за т. нар. "голям доктор", а в определени университети това се заплаща добре - 500-550 лева. За "малък" доктор е обикновено половината от сумата. В БАН за "голям доктор" лично аз от юни вземам 200 лева, а преди това бяха 100.
Вероятно Законът за развитие на академичния състав може да бъде лесно променен, като се добави само една глава. С нея да се създаде например Национална агенция за развитие на академичния състав. Хората, които искат да се хаибилитират, т.е. да станат доценти, първо да минават през нея и тя да им дава права за това. Благодарение на този документ, който получат, в следващите три или пет години да имат право да кандидатстват за съответната длъжност.
- Това не е ли усложняване на процедурата?
- Не, това съответства на изработване на единни национални критерии и стандарти. Те трябва да важат за всички учебни заведения. Има места, където доцент или професор се става твърде лесно.
- Вие имахте и идея за професори на "две нива".
- За завареното положение трябва да се помисли. А тези, които ще получат титлите си след промените в закона, могат да бъдат на две нива. От една страна, да остане вариантът вузовете да си избират съответния професор с по-малки права и изисквания. А който иска да стане национален професор, да бъде оценяван от спомената по-горе агенция. Освен това може
да се помисли и за някакво единно заплащане
на националните професори. Ако искаме да правим нещо в науката и висшето образование, трябва да изберем единен модел, който да следваме - било то френския, немския или някой друг. Не бива да правим промени на парче. Вече има 5-6 предложения за закон, които се въртят в интернет пространството. Всеки от тях поотделно не е лош, но трябва да се направи работна група, която да ги стикова. Лично моето мнение е, че ако се остави вариантът промените да бъдат обсъждани в цялата академична общност, едва ли ще се стигне до консенсус.
Законът не може да се хареса на всички, но целта на един закон не е тази. Аз даже гледах една анкета какво да се промени в сега действащия закон, в която имаше съгласие между вузовете само по един въпрос - да се избират рецензенти от национална листа. Но точно това може много трудно да бъде направено в момента. Съществуват някакви номенклатурни специалности, които са твърде общи - например само математика. Няма анализ, няма геометрия, няма алгебра. Излиза, че всеки математик може да отговаря за всичко, не могат да бъдат различени специалистите в по-тесните области. Това трябва да бъде обновено. По същия начин стои въпросът с избора на рецензенти и при фонд "Научни изследвания".
- Какво ще се случи във фонда, финансирането му в момента е спряно?
- Вероятно финансирането ще бъде възстановено от 1 септември.
- Значи дотогава ще приключи проверката на АДФИ?
- Да се надяваме. Самият министър знае, че сегашният Изпълнителен съвет на фонда не носи вина за неуредиците отпреди това. Видя се, че за предишната сесия Върховният административен съд вече се е произнесъл, че класирането на 22 проекта е било незаконосъобразно, защото са в сфери, които не са били сред приоритетните. Сигурно има и други. Но дори и по тези 22 проекта, за да си вземе държавата парите, предстои дълга процедура. Това, че са били незаконосъобразно класирани, не означава автоматично, че ще върнат парите.
Говори се, че фондът може да бъде трансформиран във фонд за научни изследвания и иновации, но според мен той трябва да стане за фундаментални научни изследвания. Защото, ако иновациите и фундаменталната наука се обединят в едно, за второто едва ли ще останат пари. В Япония например 10 на сто от всички пари за наука се дават, за да могат учените да следват своето "любопитство". Това означава, че работата им може съвършено да не е свързана с практиката и дори със съвременните тенденции в чистата наука. Разбира се, трябва да се финансират такива учени, които могат да следват своето "любопитство", тоест, вече утвърдени и доказани имена. Но доказването на един учен, особено в областта на фундаменталната наука, не става в България. Науката е една в целия свят.
- Това няма ли да засегне младите?
- Младите учени получават отделно финансиране, има конкурси за тях. Макар че е вярно, че заплатите им са много ниски, те започват с едни унизителни доходи. Един мой
бъдещ докторант започна с минималната работна заплата
в института, а след 6 месеца тя стана 415 лева. От друга страна, в края на септември при мен ще идва полска докторантка, която ще получава 950 евро стипендия. Можем да помислим как да привлечем част от българите, които са завършили добри университети, на позиции с по-добро заплащане. Дали например да не "облечем" в съдържание позицията "постдокторант"?
Ако се върнем на фонда, финансирането, което дава той, е твърде мизерно и се чудя защо стават такива големи скандали при толкова малко пари. Но може би те стават именно защото парите са твърде малко. При заплатите в БАН аз разбирам колегите, които толкова се вълнуват от тези проекти. Вузовете на много места имат вътрешноуниверситетско финансиране на проекти, докато в БАН такова няма. Може би не е лошо и в БАН да има възможност за допълнително финансиране на най-активните учени. В момента тези хора няма откъде да вземат пари, дори за да пътуват на конференции в чужбина или даже по действащи двустранни спогодби и проекти.
- Министър Клисарова предложи финансирането на вузовете да става на базата на рейтинга им и особено на реализацията на студентите?
- Аз намирам идеята на проф. Клисарова за много правилна, но трябва да се уточни какво означава реализация. При един математик например тя може да не бъде в сферата на чистата математика или на фундаменталната наука. Но ако той бъде назначен като анализатор във хедж фонд например, това означава ли, че не работи по специалността си? Нали именно знанията, които е придобил по време на следването по математика, не само му помагат, а са и решаващи за тази работа.
- Ще спре ли финансирането на брой приети студенти?
- Все още не знам, но лично моето мнение е, че броят на приетите студенти трябва да бъде отчитан по-малко. Относителният дял на сегашната система на финансиране на университетите трябва да намалява. Споменатата от мен агенция може да съдейства и за подобряване на рейтинговата система.
- Очаквате ли като резултат специалности и университети да се самозакрият?
- Очаквам оптимизиране на броя на университетите, което да доведе до по-качествено образование. Виждам го обаче по-скоро като някакъв вид окрупняване. Закриване на ВУЗ може да стане само с акт на парламента. Но ако финансирането се направи според една рейтингова система,
окрупняването ще стане естествен процес
В момента очевидно има изкуствени специалности, но има и такива, които не са атрактивни, а са жизнено важни за нацията. Министър Клисарова неслучайно каза, че трябва да обърнем внимание на "застрашените" специалности и по някакъв начин да ги подпомагаме. Това са математика, физика, химия. Безпокоя се силно за фундаменталните специалности, защото вече не достигат асистенти, младите не искат да работят това. Министър Клисарова предлага в тези специалности да има преференциални стипендии. Аз мисля, че може да се стигне и по-нататък - примерно студентите в "застрашените" специалности да бъдат освобождавани от семестриални такси поне първите два семестъра. Разбира се, отдръпването от чистата наука е световна тенденция, но по-развитите държави могат да си внесат специалисти, да речем, от Китай.
- А очертават ли се качествени кадри при нас? Вие сте ръководител на националния ни отбор по математика, имате поглед и върху подрастващите.
- В отбора най-ясно се вижда тази тенденция за слизане надолу. Все пак ние продължаваме да имаме достатъчно голям капацитет в областта на извънкласната математика, която не се съсредоточава само в състезанията, а и в разработване на научни проекти например. Ето в момента например в лятната школа на Масачузетския технологичен институт имаме двама младежи, който представят България твърде добре - сред първите пет там е Румен Данговски, тръгнал от Ученическия институт по математика и информатика. Отначало Румен работи под мое ръководство, след това при акад. Веселин Дренски и вече стигна до нивото да работи сам, макар още да е ученик. Но и това е младеж, който най-вероятно ще се реализира навън.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
