Красен Станчев, икономист
Фалитът на КТБ би трябвало да е неизбежен, защото това не е банка, а е политическа машина за привличане на пари. Беше възможно да има идеи за спасяването на КТБ, преди да стане ясно нейното състояние. След доклада на одиторските компании обаче няма никакви основания да се смята, че това е възможно. Оздравяване не може да има. Фалитът е най-евтиният и правилният вариант. Защото, ако има оздравяване и се направи това, което предлагат от Оманския фонд, или по някакъв друг начин се направи държавна банка, то тогава ефектите от това действие, свързани със създаване на стимули за всяка една друга банка да се държи по същия начин, ще доведе до криза, която може да бъде сравнена само с тази от 1996 - 1997 г. Вариантът за спасяване на КТБ от ЕПИК и държавата при равно участие 50 на 50 е пълна глупост. Моята фирма също от време на време има отрицателен капитал, но това не е основание да искам държавна подкрепа. Защото трета точка от проекторешението на временната комисия по бюджет и финанси в парламента гласи нещо подобно - отива Красен Станчев и казва, че много иска да му дадат пари, защото фирмата му има отрицателен капитал. Защо обаче това трябва да се направи за Станчев, а не за "Кремиковци" или за КТБ? И на какви основания - симпатии или политически приятелства? Ако този вариант се беше осъществил, то всеки, който има политически приятелства, в бъдеще може да иска нещо подобно. Следователно хората ще започнат да инвестират не толкова в бизнес и финансови услуги, а в политически приятелства. Това имаше предвид Цветан Василев, когато казваше, че бизнес планът на банката бил "перфектен". Да, такъв е, но от гледна точка на създаването на политическа машина за привличане на депозити на държавни предприятия. А как става това? Ръководствата на държавните предприятия са избрани от българските гласоподаватели и имат временни функции в управлението на държавни активи. Понеже са временни, рано или късно всяко едно политбюро се разпада и като се разпадне, се разпада и машината за привличане на депозити на държавни предприятия.
Ако нямаше държавни предприятия, нямаше да има изкушения
Не виждам големи проблеми от фалита на КТБ за икономиката и банковата ни система. Проблемите ще са много по-малки от тези, свързани с фалита на "Кремиковци". През 2007 г. там имаше 420 подизпълнители и 2 млрд. лв. дълг. При КТБ нямаме верижна реакция, доколкото кредитите са раздавани на свързани лица. Тя е изолирана от банковата ни система и икономиката, като изключим депозитите на няколко общини и дружества, което обаче е техен проблем, и то решим. Фалитът на КТБ няма да доведе до поскъпване на лихвите по кредитите и депозити, а напротив - те ще поевтинеят. Когато има фалит, то тогава довелите до него или подлъгалите се по собствена воля да участват в тази структура, носят своята отговорност. А щом има спасяване, то отговорността се размива и има спад в доверието, защото не е ясно как останалите банки ще започнат да се държат. Ако те започнат да се държат като КТБ, то това ще се отрази на цялата банкова система. Но КТБ е изолирана от банковата система поради начина й на управление и няма никакъв проблем. За кризата в банката е ясно чия е вината и тя е на надзора. Отговорността за случилото се в КТБ може да бъде само индивидуална и тя е на мажоритарния собственик, а политическа вина има цялото политбюро, участвало в тази машина. И хората сами трябва да си направят изводите за това и да ги накажат, ако искат.
Изключвам възможността ситуацията с КТБ да се повтори и с други банки
защото случаят е изолиран и потенциално лошите неща в родната банкова система са около 25% от нейните активи. Това са банките, които са българска собственост, управлявани като публични дружества. Така че не виждам никакви основания за спад в доверието към банковата ни система. Когато хората избират банката, в която да вложат парите си, трябва, първо, да се върнат към личния си опит от 1996 -1997 г., а след това да погледнат опита на проблемните банки от тази година, включително и КТБ. И да си направят изводите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
