Вулкани ще изригнат в "Арена Армеец" на 30 юни, обещава пред "Стандарт" ексцентричният артист
Насилието по света ме плаши, казва Роб Халфорд, фронтменът на "Джудас прийст"
Класиците на хеви метъла "Джудас прийст" идват отново у нас, за да забият парчета от 17-тия си студиен албум Redeemer of Souls. Роб Халфорд, легендарният фронтмен на британската банда, твърди, че новият диск се връща към класическия саунд на Прийст. Големият купон е на 30 юни в "Арена Армеец", като преди Джудас ще излязат немските машини "Хелоуин". Групите идват по покана на "София мюзик ентърпрайсис". Ето какво сподели Роб Халфорд специално пред "Стандарт".
- Мистър Халфорд, навремето започнах да слушам музика с "Джудас прийст" и "Туистед систър" - а сега говоря с един от идолите ми...
- О, това са толкова мили думи! Оценявам ги.
- Бил сте в България и преди - какво си спомняте, какво ви впечатли?
- Красива, красива страна. Столицата ви София има много интересен характер, култура. Силни спомени имам от двете гостувания при Слави Трифонов - забележителен е като телевизионен водещ. Ние сме като близнаци с него - и двамата сме с голи глави. Тогава си говорихме да направим обща песен. Дори се опитах да го навия да си пусне брадичка. Харесва ми у вас - и ми е приятно, че пак ще се върна при българските фенове и отново ще се свържа с тях чрез музиката. Обещавам, че ще направим страхотно шоу - задължително е всички да дойдат! Даже и да не сте почитатели на хеви музиката, елате, защото, като чуете какво сме подготвили, ще се преобразите. Ще ви превърнем в истински metalhead.
- Какво сте ни подготвили за 30 юни?
- Имаме стотици песни, от които да избираме, но трябва да изпеем тези, които принадлежат на феновете - някои от по-старите като Breaking the law. Ще има вулкани, светлинни ефекти, ще ви впечатляваме от начало до край, ще бъде интересно. Гаранция.
- Какво мислите за рок музиката?
- Някои казват, че рокът е хубав. Други, че е кофти. Трети, че е жив. Четвърти - че е мъртъв. Какво ли не! Аз смятам, че рокът трябва да се слуша, за да си съставиш свое мнение. Когато започнахме нашата кариера, нямаше толкова банди. А сега има много. И за мен това е страхотно нещо, толкова разнообразие. Рокът е музика, която се развива постоянно. Тя е вълнуваща, много цветна. Има стотици талантливи групи - някои вече са утвърдени, други се развиват. Затова рокът има бъдеще - съществуват много възможности за правене на тази музика. И друго: това вече не е само мъжки свят. Колко момичета грабват микрофоните и китарите!
- Лесно ли се става известен днес в шоубизнеса?
- Е, всеки се опитва да стане звезда. Кой ли не се качва с видео в youtube? Някои хора са известни просто защото са известни! Но човек трябва да вижда нещата в перспектива.
Станеш ли звезда, трябва още повече да се трудиш
За да задържиш статуквото. "Джудас прийст" си извоюва славата заради музиката, която правим. Много работим. Няма друг начин - трябва да се посветиш изцяло, да си сериозен. И всичко това се изплаща от страхотните фенове, които ни подкрепят. Наградата за целия ни труд е любовта на публиката.
- Разкажете интересна история от сцената...
- Бях се натровил много лошо с храна, бях много болен. Беше ужасно. Не мислех, че ще мога да се кача на сцената и да правя шоу. Но когато чуеш от гримьорната си как феновете скандират и крещят името ти и колкото повече наближава часът за излизане пред тях, няма никакво значение как се чувстваш. Просто се превръщаш в друг човек. Изпълваш се с енергия. Адреналинът се покачва. И това ти помага да правиш всичко, каквото си поискаш.
- Как поддържате гласа си във форма?
- Наясно съм какво мога да правя и какво не бива да си позволявам. Много си почивам. Не пуша. Не пия. Гласът е част от тялото ми, тялото е част от духа ми, а той е част от душата ми. Искам да си го пазя в най-хубавата възможна кондиция, за да мога да съм на сцената.
- Вярвате ли в Бог?
- Абсолютно - да!
- Усещал ли сте да ви измъква от напечена ситуация?
- О, да, много пъти. Когато размишляваш за живота, трябва да осъзнаваш, че
има някой специален, който е много силен
и прави всичко да работи, да функционира - това е Бог. Моля се и разговарям с него по 2-3 пъти на ден и той е част от всеки мой миг. Така се чувствам свързан с Него. И това ми носи невероятно количество мир. Много е красиво, когато минаваш през трудна ситуация, да имаш някого, с когото да си говориш и да се чувстваш едно цяло.
- Какво ви прави щастлив?
- Всичко! Това, че си говоря сега с теб, ме прави щастлив. Да бъда с бандата, да сме на път, да бъда с почитателите ни, със семейството си... Има толкова неща, заради които да се усмихваме и да сме доволни. Просто трябва да го правим. Сега ситуацията по цял свят не е много розова. Човечеството минава през трудни периоди. Виждаме какви ужасни конфликти има на различни точки от земното кълбо. Но трябва да се опитаме да реагираме по по-позитивен начин, защото светът може да бъде хубаво местенце. Не всичко е лесно, съгласен съм - но ако си щастлив и усмихнат, ако имаш положителна нагласа, ще се чувстваш по-удовлетворен. Щастието не е материално нещо. Да живееш в замък или да имаш всичко. Щастието е да бъда здрав, да бъда с близките си и с приятелите си.
- Колко татуировки имате?
- Нямам идея! Не ги броя. Те просто са продължение на моята индивидуалност, на моята личност.
- Коя ви е любимата?
- Обичам драконите и митологията. Повечето са на подобна тематика.
- Какво ще кажете за социалните медии като Туитър и Фейсбук?
- Току-що започнах да ползвам Инстаграм и виждам как феновете разглеждат мои снимки, детайли от живота ми. Вълнуващо е, когато си в банда и имаш възможността, да публикуваш съобщения и да усещаш обратната връзка. Така се чувстваме свързани с почитателите ни.
- Как живеете и кой сте всъщност?
- В действителност живея много простичък и обикновен живот. Аз съм като всички останали. Обичам да презареждам батериите си, да релаксирам, да правя нормалните неща. Да
очаквам бъдещето с детинско нетърпение
Важно е да имаш баланс в дните си.
- Как ще коментирате насилието?
- Нищо не би могло да се сравни със земетресение. Нищо не би могло да се сравни с война. Трябва да се завърнем към природата и да живеем в по-духовен смисъл, на по-духовно равнище. Няма нищо по-ужасно от това да отнемат живота ти. Трябва да се бориш и да защитаваш - живота си, семейството си, родината си. Да действаш така, че да се случат правилните неща.
Отличителни белези:
- Висок: 1,84 м
- Гола глава
- Черна козя брадичка
- Татуси от главата до петите
- Авиаторски очила
- Запазена марка му е титлата Metal God
- 12 кг тежат кожените му дрехи, рокерии, стоманени шипове, с които излиза за шоу
- Има навика да нахлува с "Харлей Дейвидсън" на сцената
- Известен е с мощния си глас, който разполага с голям вокален диапазон, с пискливите си крясъци и силно вибрато. Заедно с Рони Джеймс Дио и Брус Дикинсън са пионерите на оперния стил в хеви музиката. Халфорд признава, че се е влияел от Джанис Джоплин, Робърт Плант, Дейвид Бауи, Фреди Меркюри, Йън Гилън.
Роден е на 25 август 1951 г. Астрален близнак е с други рокаджии - басиста на "Кис" Джийн Симънс и китариста на "Деф лепърд" Вивиан Кембъл. Израснал е в Уолсол Ч градче в северозападен Бирмингам, Англия. Пял е в много групи - Athens Wood, Lord Lucifer, Abraxas, Thark и Hiroshima.
През 1973 г. един от основателите на "Джудас прийст", Йън Хил, се срещал със Сю -асестрата на Роб. Тя предложила брат й да стане вокал на групата. Сю и Йън даже са женени в периода 1976-1984 г., така че Хил и Роб стават роднини.
Халфорд, бивш киномениджър, се присъединил към бандата, а взел и барабаниста на Hiroshima Джон Хинч. През август 1974 г. групата дебютира със сингъла Rocka Rolla, месец след който излиза и едноименният албум. И така започват да пишат история...
През 1980 г. "Джудас прийст" издават един от най-успешните албуми в жанра - British Steel. За цялата си кариера са продали повече от 30 милиона албума в целия свят. По време на турнето Painkiller Халфорд напуска групата. Това е обявено официално на 4 юли 1991 г. През 2003 г. се връща.
Признанието
Роб Халфорд направи сензационно признание в интервю по MTV през 1998 и хвърли в първоначален смут мнозина. Той се изпусна и каза: "Добре, говорейки като гей мъж...", а водещият изпусна листовете си от изненада. Макар да е било грешка на езика, Роб признава, че му е олекнало и това е било най-хубавото нещо, което е направил за себе си. Чудел се защо не го е сторил по-рано. "Бях се хванал в капана на този налудничав страх, че ако кажа истината, ще се самоунищожа. Че никой вече няма да иска да погледне на мен като на хеви метъл вокал. Още по-тежко ми беше да не съсипя "Джудас прийст" - толкова държах на всички. Но това не попречи на бандата ни на йота - нито продажбите спаднаха, нито концертите бяха по-малко посещавани. Безусловната любов те приема такъв, какъвто си и това беше благословията, която имах от феновете", откровен е той.
Размисли и страсти
- За хита им Breaking the Law от шедьовъра British Steel (1980) Роб казва, че е опит за метъл-отговор на "зимата на недоволството" и възхода на Маргарет Тачър.
- "Не сме се преситили, не сме станали циници, обичаме това, което правим, имаме отлични отношения помежду си и метълът продължава да се лее".
- Може да свири на китара, бас, хармоника, кийборди, хармоника и барабани.
- Фен е на Майкъл Бубле. "Като стана на 70, ще ме намерите в някое заведение във Вегас и ще пея точно като него. Ще пия и пуша отново, което не съм правил от 30 години, и ще се облягам на бара".
- Казва, че има два вида музика - хеви метъл и боклука, който пускат по радиото и MTV.
"Моят iPod е винаги с мен, където и да отида. Вътре имам всичко, което ми трябва -Бетовен, Бах, Моцарт, Чайковски, Вивалди, Вагнер, "Слейър", "Имперър", "Сабат", "Куин", "Туул", "Пантера". Още мога да изброявам. Аз съм хамелеон, стане ли въпрос за музика - всякакви стилове могат да докосват сетивата ми.
- Сега живее във Феникс, Аризона, има жилища в Сан Диего, Амстердам, както и в родния Уолсол.
- В интервю пред Motor Trend Роб разкрива, че притежава различни класически автомобили като "Астън Мартин DBS" от 1970 г., "Шевролет Корвет", "Меркюри Кугър", макар да не е имал шофьорска книжка до 38 години - чак тогава е изкарал курсовете. Сега най-често се вози с "Кадилак DTS" от 2006 г.
- Докато е криел сексуалността си, Роб често изпадал в депресия и това водело до злоупотреба с алкохол и наркотици. Той обаче е чист след престоя си в клиника, където постъпва заради свръхдоза на 6 януари 1986 г. Макар да е възпитан в християнски ценности от дете, чак тогава той проумява смисъла на това да бъдеш спасен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
