Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа.
...
Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.
Горните редове са написани от поета Джон Дън, а Хемингуей ги използва за епиграф на едноименния си роман. Може би, въпреки обвиненията, че е прекалено удобен за експлоатация, онзи кадър с мъртвото сирийско момче, изхвърлено на брега от вълните, е връхлетял върху сетивата на някои местещи се по екрана очи със същото усещане, което Джон Дън е описал така добре - че всяка човешка смърт ни намалява. Не ще и дума - направим ли и автентичен опит да се запитаме дали убитият на границата бежанец е заслужавал да живее, няма да опрем нито до политически пристрастия, нито до чувство за национална сигурност, нито до безбройните аргументи, които изглеждат разумни в грубостта на фейсбук статус и неразумни в нежността на сърцето - застрелян е невъоръжен бягащ човек и важността на нашите разпри изглежда никаква пред перспективата на мъртвец.
Но аз се съмнявам в това. Съмнявам се, че в българския разговор за бежанската вълна изобщо фигурират мнения, породени от това мистично чувство, настояващо, че всеки път, когато някой умира, камбаната бие и за теб. Напротив: две фанатични групи, различни по поза и сходни по самочувствие, узурпират пространството.
Това са, разбира се, бесните националисти, и, прощавайте, но вие също, откачените либерали. Убитият бежанец е абсолютна фикс идея в главите на тези две групи. Те бдят над трупа му, угрижени не толкова за неговата смърт, колкото за добива си на удоволствие от демонстрацията на политическа позиция. Онова, което не демонстрират, е въображение.
Националистите - въображение за войната. Въображение за това близките ти да започнат да умират преждевременно. Къщите да се взривяват, улиците да горят. Животът да зависи от формула на вероятностите, на която един изкушен от хазарта човек веднага би заложил: скоро би трябвало да умреш. Време е даже, нещо си се застоял измежду живите. Въпреки че ти нямаш особени възражения, тъй като си погребал децата си и вече ти е все едно. В държави, в които под "план за бъдещето" се разбира "да се реализирам в кариерата и да създам семейство", вирее национализъм към страни, в които планът за бъдещето се изчерпва с надеждата да продължаваш да имаш план за бъдещето?
Неувреден човек не може да е съпричастен към тази група, но колко пък пречки има да проумее другата - тази на досадните либерали. Която няма елементарно въображение за друго - че може би, ако късно през нощта си на изперкалата граница, вместо рано сутрин с кафенце и бодри мисли във фейсбук, и може би, ако си един от тримата граничари, срещу които идват 53-има непознати души, а не си една от хилядите майки терези, кралици на социалните мрежи, и може би пък, може би!, ако си човек, на когото нервите са обтегнати от студ и страх от неизвестното, а не човек, напрегнат около въпроса къде да ходи в чужбина за Нова година (ами решете го вече, ей сега ще стане декември) - може би е добре да имаш въображение за нощта на стрелбата и да съобразиш всичко това, преди да пропищиш, че българите са убийци, уроди, нещастници и изобщо всякакви други, но не и като теб, ангел на доброто. В това, което българският либерален елит произвежда в момента, има нещо като терор на милосърдието- задължаваща, автоматична реторика, изпразнена от съдържание точно толкова, колкото лозунгите за саморазправа на националистите. Впрочем забележете: и едната, и другата група всъщност имат поразително сходен метод на борба. И двете ви заплашват със следното: "Ще те изключа от приятелите си във фейсбук!". Стига, бе. Това е просто фатално за мен.
А в това време камбаната е ударила два пъти - един път за убития бежанец и един път за граничаря, който - независимо дали мразите, или възхвалявате - ще носи вината си години наред. Почти никой обаче не я е чул: в българската махала се карат шумно, изнервени са напоследък, кой да се сети, че тя - камбаната на Джон Дън - бие и за тях.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
