София. Здравеопазването е в погром, алармира преди дни министър д-р Таня Андреева. И се зае, заедно с управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова и шефовете на най-големите болници, да изготви екшън план, който да изведе сектора от "комата". Кои спешни мерки ще съживят здравната ни система? "Стандарт" започна дискусия в събота, давайки думата първо на д-р Цветан Райчинов, шеф на БЛС. Днес ви предлагаме идеите на двама лекари и бивши министри на здравеопазването - проф. Радослав Гайдарски и д-р Стефан Константинов.
Трябват ясни критерии, иначе ще се харчи без мярка
Проф. Радослав Гайдарски
Съгласен съм с мнението на здравния министър Таня Андреева, че здравеопазването в момента е в погром. Някои болници наистина са в погром. Какво значи да ти се полагат 10 - 20 млн. лв., а здравното заведение да харчи 40 - 50 млн. Аз такива болници бих ги дал на прокурор. Само ако те са разходвали разумно, нека парите им да се дадат. Като министър така постъпих. Болници бяха харчили много пари и се разбра, че са управлявани от непочтени хора. И сега има такива случаи. Ето, ВМА иска 30 млн. за погасяване на задълженията си. Дори и моят приятел военният министър Ангел Найденов настоява тези пари да й бъдат дадени. Аз съм категорично против, защото за мен това е безумие. Не може на една болница да се дадат 30 млн., а на останалите 5 - 8 млн., а на Спешната помощ - нищо. С тези 30 милиона, които иска да ги получи ВМА, могат да се подпомогнат 30 клиники в страната.
Болниците трябва да получават пари по строго определени критерии. Но не здравната каса да казва с кои болници ще работи, с кои - не, както се предлага. Това би противоречало на конституцията. Трябва да се сключва договор с болниците, които отговарят на изискванията. Касата не може да прави подбор. Що се отнася до предложението клиничните пътеки да се плащат по-скъпо на университетските болници, това също не е разумно. По-логично е да се плаща повече на тези болници, които извършват по-сложни операции. Това правят не само университетските, а и някои от останалите, в които има добри лекари и добра апаратура. И да не става въпрос за повече пари изобщо, а за оценка на пътеката. Сега за лечение от няколко минути може да се получат 4000 - 5000 лв. Същите пари се дават и за сложна операция от по много часове, която в чужбина струва 40 000- 50 000 евро. Затова лекарите бягат от сложни операции, не искат да специализират. При това положение ще стигнем до там, че у нас няма да има кой да прави тези операции и хората ще трябва да плащат много пари, за да им бъдат направени в чужбина.
Много клиники, хилаво здраве
Д-р Стефан Константинов
Напускайки поста на министър, казах, че точно във финансирането на болничната помощ е заложена бомбата с часовников механизъм за системата. Сегашната криза и дефицитът в бюджета на НЗОК доказват, че съм бил прав. При така конструираната система разходите непрекъснато ще се увеличават, без това да е свързано с подобряване на качеството. Ясно стана, че нарастващият брой болници в определени региони на страната нито направиха българите по-здрави, нито медицинският персонал по-доволен, нито финансистите по-спокойни. Броят на болниците е един от реалните ни проблеми. Вместо да бъде решен из основи - било със силна регулация или с пазарни механизми на база дългосрочна стратегия, днес ни се подхвърлят претоплени идеи с дъх на мухъл. Доста повърхностно изглежда предложението в няколко региона в страната да се въведе забрана един лекар да работи в повече от една болница. Само да припомня, че НЗОК след милионите похарчени левове на българските граждани за информационна система би трябвало да знае много добре кой къде работи и по колко договора се отчита. Абсолютно нищо не пречи и сега касата да приложи правилото едни лекар - един договор, стига реално да го иска. Твърде наивно е обаче да се мисли, че създавайки изкуствен дефицит на кадри, ще намалим разходите за болнична помощ. Ако приемем, че на лекарите в София се откаже втори договор, а такъв се разреши за лекарите в Благоевград например, първото, което ще се случи, е, че масово ще започнат да се продават дипломи и лекари от Благоевград да се водят фиктивно на договор в София.
Този феномен се видя ясно при налагане на медицинските стандарти, с които беше направен опит да се преструктурира болничната помощ. Оставам настрана чисто правните въпроси, които ще се породят от нееднаквото третиране на лекарите. Друга претоплена идея, която откровено мога да нарека глупава, е да се въведе коефициент на цените на клиничните пътеки в зависимост от вида болница. Не може една и съща манипулация, операция, лечение да се плаща различно в различните заведения или краища на България. Точно обратното - касата трябва да се стреми едно и също лечение да го плаща по най-ниската цена, постигана от болница. Това ще е реалният стимул за ефективност. Големите болници трябва да получават повече пари не защото просто са такива и имат много персонал, а защото в тях се лекуват най-тежките случаи. И опираме до фундаменталния въпрос - клиничните пътеки не могат да направят разграничение между тежки и леки случаи, между едно или повече заболявания. Вместо глупави идеи за коефициенти бързо да бягаме от клиничните пътеки и сериозно да се върви към въвеждане на диагностично свързани групи (ДСГ) - те ще осигурят прозрачното и справедливо разпределение на средствата между болниците. Очертаващият се дефицит от 130 милиона лева трябва да бъде покрит и ако управляващите не вземат правилните решения, да са готови следващата година да очакват още по-голяма сума. Но едва ли ще имат смелостта за подобни действия. Да не говорим, че здравеопазването далеч не се ограничава само с болничната сфера и че промените в него трябва да се извършват синхронно във всичките му компоненти. А за такова нещо няма и намек към момента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
