Българите още бъркаме ЕС със Съветския съюз, казва Петър Стоянов
- Г-н Стоянов, след 2 месеца се навършват 20 години от победата Ви на президентските избори. Това е и последният категоричен успех на автентичното дясно в подобен вот. Какво си спомняте от онзи 3 ноември и последвалите времена на "Дондуков" 2?
- Бях много изморен и много щастлив. Изморен, защото предизборната кампания продължи повече от 10 месеца. Щастлив, защото това беше първата голяма победа на десните антикомунистически сили в България. Вярно е, че ние веднъж вече бяхме печелили избори и Филип Димитров стана премиер на страната, но нямахме абсолютно мнозинство, нито пък имахме време да управляваме България. Правителството падна след година. Така че вярата и надеждите на хората с десни убеждения по онова време бяха въплътени в президентските избори. Давах си сметка, че вотът е исторически и може да обърне тенденцията в страната. След промените от 1989 г. България остана почти единствената държава от бившия Източен блок, която не бе заявила категорично желание за реформи, нито пък за членство в НАТО и ЕС. Затова битката бе решаваща. В нощта след изборите на площада пред НДК дойдоха хиляди, радостта беше неописуема. И още тогава се почувствах длъжен да кажа на хората, че трудностите тепърва предстоят. Защото усещах високите очаквания, с които натоварваха нашата обща победа. След тези избори започнаха протестите, БСП бе принудена да се откаже от властта, следващите избори бяха спечелени с абсолютно мнозинство от СДС и Иван Костов състави новия кабинет.
- Вашата оценка за прехода - какво успяхме и какво не успяхме да постигнем като народ и държава?
- Много хора са разочаровани от прехода. Част от тях имат пълни основания. Не всички от моето поколение, които сега са между 60 и 70 години, успяха да се приспособят към новите условия. Пенсионерите живеят мизерно. Трябва обаче ясно да се каже, че това в най-малка степен се дължи на "демокрацията" и още по-малко - на членството на България в Европейския съюз. Независимо от носталгичните приказки за "доброто старо време", след 45 години комунизъм ние имахме технологично изостанала индустрия, разрушено колхозно селско стопанство, но най-големият проблем се оказа промененият манталитет на две поколения българи. Затова, ако днес кажеш, че имаме свобода, ти отговарят, да, но тогава кебапчето беше 15 стотинки. Противопоставянето на свободата да бъдеш човек на кебапчето от 15 стотинки от времето на комунизма парализира националните ни усилия за по-достоен и подреден живот.
- 9 години след влизането си в ЕС оставаме на опашката по доходи, икономически растеж и ръст на БВП. Какво не успяха да свършат политиците, за да живеят по-добре българите днес?
- Вярно е, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. Но забележете - най-бедна в ЕС. Тоест по-бедна от страни като Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксембург, Полша и т.н. Затова и станахме членове на ЕС - да се стремим да се доближим до стандартите на тези държави, с които днес се сравняваме. Колкото до политиците - не съм склонен да смятам, че причината за всички наши беди са българските политици. Нещо повече - мисля, че това внушение се прави непрекъснато и съзнателно от тези, които продължават да ловят риба в мътни води. Защото да обвиняваш за всичко политиците, означава да не се вглеждаме в грешките си като общество. Ще ми се да попитам, политиците ли са виновни за това, че се лъжем и крадем непрекъснато един другиго? Политиците ли са виновни, че хвърляме боклука си през прозорците, че караме пияни и т.н. Смисълът на промените е и в това - гражданите на България да придобият самочувствие на хора, от които нещо зависи. Точно обратното се случва - ние продължаваме да търсим новия вожд, сякаш не сме си доробували. Да, няма никакво съмнение, че политиците носят най-голямата част от отговорността.
Но това не означава да не обръщаме критично внимание на грешките, които допускаме непрекъснато като общество и граждани. Често говорим за това, че сме религиозни, а не си задаваме въпроса, като имаме храмове, имаме свещеници, имаме свещоливници, имаме ли всъщност вяра в бога. Защото ако имахме вяра, щяхме да се отнасяме по друг начин към хората около нас. Често говорим за българското образование, критикуваме го или го хвалим в зависимост от броя на златните медали от математическите олимпиади, но не си задаваме въпроса възпитава ли младите хора в чувство на солидарност към по-слабия, към по-бедния, към по-възрастния. А това ни е най-необходимо, за да имаме солидарно общество със здрави темели.
- След два месеца отново ще гласуваме за президент. Как бихте коментирали предстоящата битка за "Дондуков" 2, след като две от четирите основни партии все още не са обявили своите кандидатури?
- Твърде много се забавиха кандидатите. На някои може да им се струва, че това е умел тактически ход, но в крайна сметка тази ситуация лишава българските избиратели от нещо много важно, а това е президентският дебат. Това не е само битка между кандидати, а разговор по ключови за нацията въпроси. Липсата на този дебат ограбва българските граждани. Важно е да се строят магистрали или огради по границата, но да се спазват принципите на демокрацията е не по-малко важно. Моята президентска кампания преди 20 г. започна 10 месеца преди изборите. Премина през предварителни избори, в които се включи и Желю Желев. Представете си - действащ президент склони да участва в предварителни избори, за да има национален дебат и обединената десница да излъчи своя общ кандидат. Срещнах се с десетки, може би стотици хиляди хора и дадох възможност да ми задават всички въпроси. И смятам, че моята легитимност като президент се дължеше до голяма степен и на този непосредствен контакт с българския народ.
- Какво точно работи българският президент? В обществото от години има усещане, че правомощията на държавния глава са формални, а институцията има по-скоро представителни функции?
- Идеята, че българският президент е само представителна фигура, за чието избиране не си струва да си губим времето в дълга предизборна кампания, е съвършено погрешна. Президентът има много специално място. Да не забравяме, че той е единственият мажоритарно избиран български политик. В моменти като сегашния, когато България и ЕС се сблъскват с тежки проблеми като бежанската криза, е хубаво политическата отговорност да се разпределя между повече институции. Хубаво е в този момент освен министър-председателя, който има реалната власт, новият президент да може да казва "не", когато се налага. Забележете - не президент, който търси конфронтация. Но президент, който може да отстоява собственото си мнение - това би било полезно и за министър-председателя и за страната. Разбира се, най-малко имаме нужда от президент, който поставя под съмнение смисъла на членството ни в НАТО и ЕС или дори който използва такава реторика в предизборната си кампания.
- Къде сбъркахме?
- Ние сякаш бъркаме Европейския съюз със Съветския съюз. Сметнахме, че, сменяйки една формула с друга, просто някой ще ни "дава" и ще се грижи за нас. Ето, това е основната парадигма, която трябва да се смени в българското национално съзнание. Европейският съюз ни дава рамка, перспективи и възможности. Останалото трябва да го постигаме сами.
- След няколко дни е 6 септември - празникът на Съединението и на Пловдив. Какво бихте казали на съгражданите си в навечерието на този ден?
- Ние, пловдивчани, с право се гордеем, че сме столицата на Съединението. Това безспорно е най-големият принос на Пловдив в осъществяването на българската национална кауза. На пловдивчани им отиваше да направят това Съединение, защото българското Възраждане в голяма степен започна в нашия град. И още нещо - през 1885-а Пловдив направи една невероятна жертва пред българския национален олтар. Провъзгласявайки Съединението, Пловдив се лиши от възможността да бъде повече столица, което по право му се полагаше. Към онзи момент Пловдив беше първият български град с най-добре развита икономика и духовен живот. Тук работеха Иван Вазов, Константин Величков, Йоаким Груев, Захари Стоянов, Хр. Г. Данов, братовчедите Гешови, Драган Манчов, д-р Странски. Всички те след Съединението потеглиха към София, която стана столица на обединена България. Затова ние, пловдивчани, трябва да бъдем много горди с акта на Съединението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
