Трябва ни работещо решение, което да спре рушенето на старите сгради
Ако влезем в безкраен дебат, ще загубим безценни архитектурни бижута, казва Красимир Велчев
- Абсолютната концентрация за издаване на разрешителни е меко казано неработеща
- Принципът на мълчаливото съгласие е ключът за борбата с корупцията,
- Как сега да възпитаваме поколенията, след като 25 г. изпуснахме всичко
Поправки в закона за културното наследство, които дават право на общините да разписват за реконструкцията на паметници на културата разделиха експерти, политици и граждански организации. Новите алинеи ще позволяват на общините да дават становища за реконструкцията на сградите - паметници на културата. А до сега това правеше само Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Сегашният закон ли е административен Франкенщайн или в момента се създава такъв? Потърсихме мнението на Красимир Велчев, един от основните вносители на законопроекта и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ.
- Г-н Велчев, влизат ли споровете за поправките в закона на културното наследство в модела на последните дискусии "Турско робство - съжителство - владичество"?
- Вижте, това са теми, от които определени хора винаги ще се възползват. Но ми се иска преди разговорът за опазване на културно-историческото наследство да се пусне като снежна топка в обществото, да се прецени сегашното състояние и нормативна база. И да се оцени дали то е адекватно или не. Законопроектът влезе за обсъждане в комисиите на парламента още през миналото лято. Съдържанието на поправките бе дискутирано не само от нас, депутатите, но и от редица експерти, представители на министерството на културата. Не бих искал да сме свидетели на една кампания, която за пореден път ще хвърли в насипен вид обвинения, без да се даде възможност да се намери решение на проблема. Впрочем, забелязвате ли как в по-лесно е да кажеш "съсипват се исторически паметници", вместо да дадеш предложение за работеща законодателна рамка. Лесно е да кажеш "депутатите са лобисти", но искрено се надявам противниците на промените да влязат в конструктивен дебат. А не някакви сдружения, които защитават интереса на 30-40 човека или интереса на Института за паметниците на културата, да обясняват как се слагала черта на история или култура.
- А слага ли се такава? Не е ли малко опасно общините да дават карт бланш за ремонт на местен паметник на културата?
- Нека да обясним каква е ситуацията в момента: 6-7 архитекти в цялата страна са упълномощени да дават разрешение за реконструкция, ремонт и възстановяване на паметници на културата. И подчертавам - става дума за обекти от световно, национално и местно значение. Нали си представяте, че само от един областен град има подадени над 500 молби за подобни действия. А в цялата страна са десетки хиляди. Как може само 6-7 човека да смогнат да дадат становище, което да се подпише от министъра? Сега ни казват - съкратихте бройките, бяхме 10 преди няколко години. Добре, и 10 да са. Затова и желанието ни е да прехвърлим част от ангажиментите им относно паметниците на културата от местно значение на общините. Тези 6-7 човека ли са по-добре запознати с проблемите на сградите в градовете в страната? Само ви давам пример, че в София има над 100 архитекти, които са на разположение на общината. Те знаят много добре как може да се ремонтира една сграда, какви са проблемите. Но трябва да се чака одобрението на въпросните 6-7 човека. Има драстични примери за това, как бъдещето на паметниците да залежава в папки с месеци и години. А знаете ли, че преди 20 -25 години умишлено някои хора са плащали да им се заведе сградата за паметник на културата, за да не плащат данъци.
Или случаи, в които хората живеят в сграда паметник - на културата, покривът почва да тече, но не могат една керемида да сменят, без да имат разрешение от този институт. Затова и питам тези 6-7 експерти чрез вашия вестник, колко молби на месец са в състояние да разгледат по същество. И от там да си направим извод - да оставим ли така положението или да намерим работещо решение, което да спре рушенето и занемаряването на старите сгради в българските градове.
При внасянето на законопроекта ми казаха - "поставихте пръст в раната". В следващия момент - "не, опасно е това нещо, защото може некомпетентни хора да съсипят паметниците на културата в България".
- А няма ли риск това "съсипване" да се случи? Не се ли създава административен Франкенщайн за културното наследство?
- А не е ли сегашният закон подобно творение? Ще ви дам чудовищен пример - сграда във Велико Търново, при това от национално значение, се срути, защото 6 години се чакаше за ремонт на покрива. И накрая сградата се срути от дъждовете и я загубихме като паметник на културата. Това е съсипване. Но най-важното е, че в момента не можеш да потърсиш от никого отговорност, но ако се разпредели ангажимента така, че в тази община конкретни хора ще отговарят за издаването на разрешение за ремонт, ще се потърси сметка защо не е направено. Да не говорим, че при сегашното състояние сроковете от 2 месеца за издаване на разрешително за ремонт изобщо не се спазва. Тази абсолютна концентрация за издаване на разрешителни е меко казано неработеща.
А на моменти дори и опасна за сградите - паметници. И ако влезем в безкраен дебат "за" и "против" децентрализацията в тази сфера, след 30 години ще сме загубили архитектурни бижута.
Разбиването на монопола и използването на капацитета на изтъкнати специалисти по места и утвърдени имена, които в разумни срокове да издават необходимите документи. не на последно място сегашните поправки ще предложат двустепенна система на контрол, защото министерството на културата ще запази своята роля чрез инспектората си. И у нас ще бъде приложен модела на работа като в Италия, Холандия и други европейски държави, от които можем да черпим опит.
- Предлагате и включването на "мълчаливото съгласие" срещу бездействието на администрацията. Няма ли да развържете ръцете за своеволия с визията на паметниците?
- Инструментът на мълчаливото съгласие е един от механизмите за справянето с корупцията. Нека моите опоненти ме оспорят, но в момента неиздаването на разрешение с години помага за разрушаването на тези паметници. Заплашени сме от ЮНЕСКО да изключат Несебър като паметник на културата.
Защо? Защото там в годините са се подавали молби за ремонти, никой не е реагирал и собствениците са почнали да си правят някакви промени в къщите. И отново няма вина на никого. А какво би станало, ако се въведе принципа на мълчаливото съгласие? Нашето първоначално предложение е в общините да има комисии от поне 3-ма експерти, които да дават бързи становища. Не по-малко от трима, защото корупцията в тази сфера пак няма да може да я ограничим. С приемането на закона ще уточним точната бройка на специалистите, но когато в една община има една комисия, която се занимава с тези молби и се пропусне срока за издаване на разрешително за ремонт и въобще се забавят документи, тогава вече метната власт в лицето на Общинския съвет, кмета, зам.-кмета на културата, ще кажат "вижте, какво, не е издадено разрешително и този инвеститор или гражданин е започнал да си ремонтира покрива, нали? Трябва становище - положително или отрицателно. Това е ключът за борбата с корупцията, защото ако има срок, той няма да стои и да чака някой да му се помоли да даде решение. Това е и една от мерките, които би накарала администрацията - и държавната и общинската - да заработи.
Някой трябва да започне и да прави промените. Ще дам още един пример -навремето, преди 4 години в Габрово, в центъра на града е църква - паметник на културата. И свещеникът помоли за лична среща, отидох на място. Човекът ми показа как се рушат стенописи заради течащ покрив. Беше август и той ми каза, че чака разрешение вече 10 месеца да поправи покрива. Не да го видоизмени, забележете, не става дума да смени визията на църквата, а за смяна на едни счупени керемиди. Тогава отново Вежди Рашидов бе министър на културата, обадих му се, помолих го по телефона за съдействие.
- Отворихте бърза писта за ремонта на черквата?
- Ако три месеца е бързо, да. Три месеца по-късно след намеса на министър се разрешава ремонт при сегашното законодателство. Сегашното положение е такова, че вече е нетърпимо. От 20-30 години има сгради в цялата страна, които стоят като след земетресение. Не е ли по-добре да се утвърди един проект и инвеститор, който да възроди красотата на дадена сграда. Но да ми говори някой, че със законопроекта ще съсипем българската памет - това е абсолютно лицемерие. Надявам се сега, след като законът е приет на първо четене и се отвори дебата, всеки сам да си направи извод за това, което говоря в момента. Кой, какво защитава и защо го защитава. Крайно време е да се работи повече с аргументи, а не да се провокират изкуствени скандали.
- Така ли се случи и с лондонската среща на премиера Борисов с българите там?
- Как вие коментирате някои от протестите в София - като инсценирани, платени постановки. Сигурно и там има нещо такова. Нямам друго обяснение освен, че се заплаща на група хора да правят провокации. За мен това е провокация - нищо друго. За съжаление в България има една стара приказка - корумпираният вика преборете се с корупцията. А имаше един политик, от него съм чувал - "Що е то далавера? Всяка договорка, в която аз не участвам". Един мислител е казал "за да възпиташ едно дете, първо трябва да възпиташ дядо му". Как искаме сега да възпитаваме поколенията, след като 25 години изпуснахме и образование, и култура - всичко. Всички тези манипулации се правят за пари.
- Като споменахте "дядо", премиерът вече има първо внуче, какво му пожелахте?
- Пожелах му този момент, който сега го изживява, да се повтори няколко пъти. Дъщеря му е прекрасно дете, прекрасен човек, зет му също. Няколко часа с внучето не могат да се компенсират с нищо друго, казвам го от личен опит.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
