Само преди дни президентът Росен Плевнелиев връчи на Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, най-високото държавно отличие - орден "Стара планина". Няма сведения той да се е давал на банкер, още по-малко на жена в професията. Маринова получи отличието по повод своята 60-годишнина и 42 години работа в ДСК, където е извървяла от най-ниското до най-високото стъпало в йерархията. Тя преведе банката по целия път - от закостеняла, изостанала технически спестовна каса до модерна търговска кредитна институция, една от най-стабилните и най-големите в България. Както в работата на шефката, така и на банката няма фалове и провали. Как е възможно едновременно с възхода на трезора да върви нагоре и кариерата на банковия директор и как едновременно с това се съхранява прекрасно семейство - разговаряме с Виолина Маринова.
- Госпожо Маринова, как приемате високия приз - орден "Стара планина", който президентът ви връчи преди дни?
- Много горда се чувствам като носител на най-високия държавен орден. Удовлетворена съм, че трудът ми и моят ентусиазъм са оценени. Оценен е и моят модел - 42 години работя на едно и също място, от най-ниското ниво и без да се прескачат стъпала, до най-високото. Когато човек работи с желание, търпение и позитивизъм, може да постигне това, което дори не си е мечтал. Никога не съм мислила и не съм си поставяла за цел да стигна до поста, който заемам сега (Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК, част от ОТП Груп, б. ред.). Не отричам, че съм имала и доза късмет - била съм в подходящото време на подходящото място и съм имала възможност да покажа това, което мога. Отнасяла съм се с голяма отговорност към това, което правя. Иначе призът е прекрасен, много е вълнуващо да чуеш химна на страната си, изпълняван в твоя чест, това е неописуемо преживяване.
- Като че ли сега няма такива случаи - да останеш да работиш на едно и също място през целия си живот. Дали младите нямат търпение, или времето е друго?
- И сега има млади хора, които започват от ниски равнища в йерархията и упорито вървят нагоре. Има ги и в Банка ДСК. Вярвам, че не съм единственият случай, сигурно има много такива. Моето впечатление е, че младите хора искат много бързо да постигнат всичко, наистина нямат търпение. Но е необходимо, признанието трябва да се докаже и заслужи, а за това се иска време. В моята обширна практика съм наблюдавала доста случаи на прескачане на няколко стъпала в кариерата, на стремителен възход. В повечето примери обаче човекът не е готов и се проваля, дори да е прекрасен професионалист.
- Един от успехите ви, за който спомена и президентът в речта си при награждаването, е въвеждането на първата електронна информационна система в банковата система в страната. Как стана това преди толкова години?
- Беше революционно за времето си. Без ръчно записване в партидите - направо се въвеждаха данните в електронна система. За младите сега нищо не значи, но тогава по-възрастните служителки направо не можеха си представят как така никъде няма да се записва всяка операция, бяха убедени, че ще се проваля. Но стана и се възприе и в другите клонове. Винаги ме е привличало новото, обичам предизвикателствата. Когато си убеден, че в нещо има бъдеще - правиш го, независимо от рисковете. Казвам го с ясния спомен оттогава, независимо че ДСК беше една стара институция, закостеняла, без всякаква динамика. Трудът в нея не беше особено привлекателен, клиентите чакаха на опашки. Затова много се радвам, че в последните 10 години, откакто банката стана собственост на ОТП, тя се отвори изключително към високите технологии, към новостите, влагат се много пари в модернизирането на системите. С големи инвестиции, с ноу-хау банката сега изглежда съвсем различно - тази година получихме и наградата за най-добри в интернет банкирането от списание "Глобал Файненс". Сега тя е на светлинни години от това, което беше.
- Има ли значение за удостояването ви с ордена, че банковата система в България е един от малкото острови на стабилност в държавата?
- Има значение, определено. Освен че Банка ДСК е структуроопределяща в системата, втората по големина по активи, но първа по банкиране на дребно, като пазарен дял, като клонова мрежа, като клиентска мрежа. Имаме над три милиона клиенти - половин България. Най-голямата група клиенти са депозантите на банката. Аз самата три мандата съм в ръководството на Асоциацията на банките и мога да потвърдя, че банковата ни система е дисциплинирана и устойчива.
- По повод големия брой вложители - остава ли ДСК "банката на народа", на хората с малки доходи, както беше известна преди?
- Вече не е банка само на дребните вложители, напротив, имаме и много големи клиенти. Ние не се отказваме от нито един клиент, голям или малък. Имаме множество продукти, които са по мярката на всеки, както се казва. Не от всички печелим - например изплащането на пенсиите, но трябва да има обслужваща банка. При нас коефициентът, отчитащ разходите към приходите, е изключително малък - 36%, стараем се да имаме ниски разходи. Когато се докладва този коефициент в групата на ОТП, всички са изумени, че сме го постигнали.
- Как ще приключи тази година за банковата система в България?
- Няма да бъде много успешна, защото бизнесът не се развива добре, икономиката не върви. Банковата система е стабилна, но ако няма развитие на стопанството, няма нови проекти, не можем да очакваме кой знае какъв ръст. Банковата система ще завърши с печалба, но няма да е толкова висока.
- Има ли изгледи да се отпуши кредитирането?
- Отговорът е като на предишния въпрос. Ликвидността на банковата система е 26%, което значи, че банките имат пари за кредитиране. Но няма интерес към финансиране. Тези, които предлагат проекти, не отговорят на изискванията на банките за риска. Сега сме доста внимателни при отпускането на кредити. Всички трябва да сме внимателни - и тези, които търсят заеми, и тези, които ги дават.
- Кога ще паднат лихвите по кредитите?
- Лихвените проценти в момента не са толкова високи, те са на нивата отпреди кризата. Според мен обаче хората се плашат не толкова от лихвите, колкото от неизвестността, от непредвидимото бъдеще. Но ако се продължава с популистките обещания, лихвите по кредитите дори ще скочат. Популисткото говорене на всякакви оратори - хора, които не са специалисти, за опрощаване на дългове, ще има обратен ефект. Клиентите на банките не са само кредитополучатели, напротив, повечето са депозанти. И ние сме длъжни да опазим техните интереси.
- Нямате ли наблюдения, че именно това е причината депозитите в банките да растат толкова много? Фирмите депозират, защото не смеят да инвестират.
- Различно е. Спестяват и компаниите, и гражданите. Българинът по принцип къта бели пари за черни дни. Фирмите не могат да не обслужват оборотите си. Но е факт, че не разширяват дейността си.
- Какво мислите за правителството на Пламен Орешарски - постига ли по-добри условия за бизнеса, както обеща?
- Нямам много впечатления, но четох, че са върнати над 400 млн. лв. по ДДС, което е много добре за бизнеса.
- Как успяхте да запазите здраво семейството си въпреки огромната ангажираност?
- Да кажем, че съпругът ми е кален в трудностите. Свикнал е, че закъснявам. Наскоро на шега ми каза, че ако пресметнем стоенето ми извънредно в банката, по заседания и командировки - сигурно ще се съберат десет години, в които не сме живели заедно. Вкъщи знаят, че това, което правя, е и в името на семейството, и ме разбират. Мъжът ми е винаги зад гърба ми. В едно семейство, за да успява единият, другият трябва да се откаже, да жертва кариерата си. Ще обърна максимата - зад всяка успяла жена стои един стабилен мъж. Когато децата ми бяха малки, той поемаше грижата - да ги прибира, да ги нахрани. Семейството се състои от двама и те трябва да са в сговор, за да постигнат нещо. Съпругът ми Иван е инженер, работеше в Института по металознание и металолеене към БАН, но се пенсионира по-рано по болест и остана вкъщи. Но това не значи, че стои без работа. Той отгледа по-голямата ми внучка Виктория, особено през ваканциите, когато е непрекъснато при нас. За всичко това съм му много признателна.
- Кой готви вкъщи?
- Преди да стана заместник-председател на ДСК - готвех аз, но след това започна Иван, защото се прибирах късно. След като постоя няколко вечери гладен, завъртя се около печката. Аз го отменям в събота и неделя и по време на отпуските.
- Внучките ви чия манджа харесват повече?
- Те не са от яшните, но той определено готви по-хубаво от мен.
- И синът Виктор, и дъщеря ви Галя са икономисти. Насочвахте ли ги специално към финансови професии?
- Не съм им внушавала, че трябва да са като мен. Когато синът ми завърши осми клас, имах желание да се запише в икономически техникум и може би съм го насочила по някакъв начин, за да мога да му помагам. Но на него му хареса и учеше с желание. След като завърши, започна да работи по специалността си и записа задочно икономика. Но вече знаеше счетоводството. И двете ми деца са завършили задочно като мен. Едновременно учеха и работеха, знаят, че нищо не идва даром. После сами се грижеха за семействата си, за децата си. Не са научени от нас, че трябва да чакат ние да им дадем, затова са много самостоятелни. Но най-хубавото е, че и двамата работят това, което им харесва, обичат работата си.
- Къде и как почивате, какво обичате да правите през ваканциите?
- В събота и неделя гледаме да сме заедно цялото семейство, с децата и внучките предимно у дома. Понякога пътуваме на близки разстояния пак заедно. През отпуската сме на море - на Българското Черноморие, понякога в Гърция, в Хърватска. Приятно ни е, където и да отидем.
- Как избирате тоалетите си, откъде купувате бижутата си?
- Ако питате дали дрехите ми са непременно маркови - не са, не робувам на това. Съобразявам се с физиката си, с възрастта, с положението, което заемам, с поводите, за които си купувам тоалет. От над 25 години за гардероба ми се грижи една българска дизайнерка, която ми е и много добра приятелка. Абсолютно й се доверявам. Тя уши всички дрехи за юбилея ми сега. Обичам да пазарувам и когато съм в чужбина, купувам си бижута, сувенири, картини. От Китай например си донесох прекрасни перли. Но първо купувам на децата, за себе си най-накрая. Обичам да пътувам по целия свят, да видя, да пипна, да усетя атмосферата на всяко кътче, да науча на място историята на града, на държавата. Обичам неизвестното, обичам изненадите.
- Къде виждате арменското в себе си, наполовина сте арменка?
- Първо във външността - косата ми е къдрава, въпреки че я изправям. Още в очите, в арменския нос, в тена. Моята общителност и комуникативност мисля, че също се дължат на този ген. Те са топли, общителни и весели хора. Много са музикални и артистични - все съм взела нещо и от това. Обичам да пея и пея добре, без да се хваля. Пяла съм в хор, но знам само една арменска песничка, която моите внучки непрекъснато ме карат да пея. Въпреки че от цигарите гласът ми го няма никакъв. Семействеността, това, че държа първо на най-близките си хора, също е много арменско качество.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
