Все повече банкери декларират, че лихвите по кредитите ще намаляват чувствително и бизнесът ще се активизира. Дали това е така и каква е ролята на заемите за дребните фирми за съживяването на икономиката попитахме Петър Славов, главен изпълнителен директор на ПроКредит банк България.
- Как тръгна годината, г-н Славов, ще бъде ли по-добра и по-успешна от предишната?
- 2013-а няма да е много по-различна от 2012, няма предпоставки за това. Има неща обаче, които няма да бъдат същите. В основната дейност на банките - кредитирането, по една или друга причина лихвените нива ще бъдат доста по-различни. Има ясно очертана тенденция за намаляване на лихвите по кредитите. Тя не само че ще продължи, но ще става все по-осезаема дори след 2013 г. Това ще натиска надолу и лихвите по депозитите, но едва ли процентът ще бъде същият. И всичко онова, за което българският бизнес години наред апелираше - нисколихвено финансиране - започва да се случва. Има и овладяване на проблемите с лошите кредити - възходящият тренд, характерен за предишните години, вече не е толкова осезаем.
- Някои ваши колеги дори прогнозират, че има реални условия лихвите по корпоративните земи да слязат дори под 6 на сто. Вие какво мислите?
- Три са основните фактори, които влияят върху лихвите по кредитите. От една страна, са чуждестранни фондове, които стигат до финансовия сектор, например Джеръми 1 и 2. Ние вече започнахме да работим по второто издание на програмата. Лихвените проценти по кредитите са буквално наполовина на онези, които биха били без включването в Джеръми. И ако един кредит без подкрепата на тази програма бихме го финансирали с лихвен процент 7,5-8 на сто, по Джеръми 2 този лихвен процент би бил 3,5-4%. И ПроКредит банк вече дава такива кредити, това вече е реалност. Другият начин е свързан с много ниското търсене на кредити, което сега наблюдаваме и което е характерно за последните години. Когато апетитите за кредити спадат непрекъснато, нормално е банките да се опитат да стимулират интереса към тях чрез сваляне цената на кредита. Ние сме все по-склонни да предлагаме все по-ниски лихви, за да има оживление. И третият фактор, който не е маловажен, е, че лихвите по депозитите в последните няколко години започнаха да се доближават до реалните си нива.
- Имате ли очаквания, че свиването на кредита ще бъде спряно или поне темповете ще намалеят?
- Кредитирането не се свива, то е свито на едно много ниско ниво, което се определя от супер ниското ниво на търсенето. Липсата на финансиране не е заради поведението на банките, а заради поведението на бизнеса. Един предприемач търси заем тогава, когато ще прави някаква инвестиция, ще разширява производството или когато е намерил нови пазари. А това не се случва. Бизнесът, от една страна, няма пазари, от друга е несигурен в бъдещето и не смее да инвестира, което ограничава и разширяването на дейността.
- Какви са новите услуги и улеснения за бизнеса, които подготвяте, съобразявайки се с кризисните условия?
- Още от началото на кризата се опитваме да бъдем гъвкави. Опитваме се да накараме нашите клиенти да ползват все повече банката по безналичен начин. Ако идвате да платите нещо при нас с платежно нареждане на хартия, нашият служител ще откаже да го приеме. Ще ви придружи до едно място в салона, където има печат, ще ви покаже как сам да си подпечатате нареждането и да си го пуснете в една голяма кутия. Вечерта ще го изпълним и ще ви струва 2 лева. Ако обаче тази операция я направите вкъщи на компютъра, ще ви струва 50 стотинки. Използваме всякакви възможни начини да стимулираме онези рутинни банкови операции на каса, които може да се на направят онлайн.
Така нашите служители ще могат да ви обърнат повече внимание и време, когато дойдете за кредит или някакъв съвет. Взаимно си пестим времето и силите за по-важни неща. Ще продължим да го правим, докато нашите салони станат място за консултации. Обявяваме война на касовите операции, които при нас ще стават все по-скъпи.
Кой според вас е оня бизнес, който има нужда два пъти в седмицата да тегли кеш по 60 хил. лв. например? Аз не се сещам. Подходът е един и същ и към фирми, и към граждани. На физическите лица много скоро ще предложим сериозна програма за жилищно кредитиране. Това ще върви заедно с кредитите за енергийна ефективност, на които акцентираме. Това значи, че ако не вземете кредит за енергийна ефективност заедно с този за купуване на жилище, няма да получите нито един. Ако, разбира се, жилището не е санирано, преди да бъде обявено за продан. Друго много важно за нашите жилищни кредити е фиксираната лихва за целия период на плащане. Ако бизнесът може да поеме кредитния риск и да плаща променлив лихвен процент, при физическите лица това е много опасно и водещо до лоши кредити.
- Смятате ли, че една от причините за дългото присъствие на кризата в нашата икономика е липсата на адекватно управление от страна на мениджърите?
- Неадекватен мениджмънт съществува, но той едва ли е толкова съществен фактор на макрониво, който да определя развитието на икономическите процеси в страната. Интересно е да се наблюдават тези процеси и да се сравняват с държави, които имат повече бизнес история и традиции. Нека да сравним реакциите на фирмите в Германия например. Когато кризата дойде, там започна едно бясно и незабавно преструктуриране на бизнеса и на процесите в него, търсене на адекватни реакции в новите пазарни условия. В България изчакваха кризата да отмине или да ни заобиколи. Малко компании у нас си дадоха сметка, че преструктурирането е най-доброто, което може да направят. И това не означава ограничаване на производството или съкращаване на персонал, което болшинството от мениджърите възприемат като преструктуриране. То се отнася до процесите - ако нещо се е правило по един начин, адекватен преди кризата, сега се прави по друг, адекватен за състояние на криза. В България това не се случи и продължава да не се случва. Не знам доколко е липса на адекватен мениджмънт или е по-скоро отсъствие на тази бизнес традиция, за която говорих преди. Тя се създава, когато няколко поколения полагат усилия за просперитета на един бизнес.
- Какво е специфичното при кредитиране на малки и средни предприятия, тъй като вашата банка е ориентирана предимно в този сегмент?
- Най-важно е да разбереш как функционира този бизнес. Ако големите фирми имат по-ясен модел на работа, малкият бизнес винаги има някаква специфика, която трябва да се има предвид. Ако трябва да кредитираш квартален супермаркет, който се държи от една фамилия, това не може да стане само на базата на финансовите отчети на дейността му, не е достатъчно.
- Какво друго гледате тогава?
- Ние му казваме "как се върти часовникът в главата на собственика", т.е . как мисли той. Една голяма корпорация има много ясно разграничение между собствеността и мениджмънта. В развитите страни в зависимост от ситуацията се сменя и мениджмънтът, докато собствениците са постоянни. При малкия бизнес собствеността и мениджмънтът се осъществяват от един човек и това не се променя. Затова ние трябва да оценим не толкова бизнеса, а адекватността на собственика и доколко той ще може да реагира на промяна в средата. Финансирането от страна на банката не е чисто меркантилна дейност, колкото и странно да звучи. Нашият мотив не е да дадем един кредит и да спечелим едни пари. Често отказваме финансиране дори в случаите, когато сме сигурни, че ще си съберем кредита и лихвите, но нещо в самата идея не ни харесва. Ще дам пример пак с нашия собственик на кварталния супермаркет. Той ни иска кредит, за да купи два апартамента в София, които след година ще продаде с печалба. Бизнесът му върви добре, сигурни сме, че ще си връща кредита, но не го даваме.
- Защо?
- Нямаме отговор каква е идеята на упражнението, какъв е смисълът. Той влиза в бизнес, който не му е много познат, и това само по себе си носи риск. Освен това ще го ангажира и разконцентрира от основната му дейност, а той няма ресурс друг да поеме управлението на супермаркета. По-добре е да направи нещо, за да разшири и подобри основната си дейност - това е нашата презумпция.
- Кога очаквате да се активизира търсенето на кредити?
- Когато има предвидимост в бъдещето, когато бизнесът е сигурен в това, което предстои, дори да е тежко и трудно.
- Смятате ли, че това е причина и за постоянния растеж на депозитите на гражданите?
- Да, до известна степен посоката на мислене е същата.
- Голяма част от тези спестявания са на фирмите, така ли е?
- Точно така е.
- Напоследък все повече банки заявяват интерес към финансиране на малки и средни предприятия, разширяват съответните департаменти. Очаквате ли ожесточена конкуренция?
- Надяваме се на това. Колкото повече конкуренция, толкова по-адекватен ще бъде бизнесът ни. Но честно казано, не очаквам да се случи. Финансирането на малкия и средния бизнес е доста по-различно като механизъм от стандартното.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
