Ксавие Лапер дьо Кабан е новият френски посланик у нас, пристигнал преди малко повече от седмица. В първото си интервю за наш вестник дипломатът, който вече има един мандат в България през 90-те години, женен е за българка и говори езика ни, коментира развитието на страната ни след падането на комунистическия режим, особеностите на политическия ни живот и българите като цяло. С аргумента, че е съвсем отскоро в България, Лапер дьо Кабан отказа да коментира актуални политически събития у нас, това, че предшественикът му Филип Отие си тръгна без орден, както и темата за Шенген и българските роми във Франция.
- Господин посланик, вие познавате България от доста време. Как се е променила страната през годините?
- Има голяма промяна за 21-22 години, това е нормално, като се има предвид, че доста обстоятелства се промениха. Комунистическият режим падна, политическата и икономическата ситуация също бяха променени.
Когато пристигнах тук през 1991 г., България вече не беше комунистическа държава, не принадлежеше към Варшавския договор. С две думи, много неща бяха различни. По онова време обаче България все още не беше член на ЕС, не беше дори кандидат-член. Страната излизаше от комунистическия режим, но все още нямаше ново законодателство и пазарна икономика. Така че за 22 години доста е направено. По отношение на законодателството, макар и не всичко да е перфектно, бе извършена сериозна работа. Преди 22 години това, което ме изненада, бе ентусиазмът - желанието на хората да предприемат различни неща - малки магазинчета, кафенета, изобщо - малък бизнес. Тогава всичко изглеждаше възможно. През 1992 г. СДС загуби властта. Последваха правителствата на Любен Беров, служебният кабинет на Ренета Инджова и след това правителството на Жан Виденов. Този период без съмнение е загубено за България време - моментът, когато най-важните реформи трябваше да бъдат извършени. Това е и времето, когато "избухнаха" групировките, т.е. съмнителни хора или нечисти икономически структури. Престъпната икономика започна да прониква в нормалната икономика. Появи се Мултигруп. Всичко това за четири години.
20 години по-късно този икономически ентусиазъм, този хъс се е успокоил. Не искам да кажа, че сега хората са загубили надежда. Това, което е сигурно, е, че нещата са много по-организирани. Говоря за София, защото съм отскоро тук и не съм ходил в провинцията. Градът е много по-модерен, има много новопостроени или рестраврирани сгради. България е работила през тези над 20 години и резултатите са видими.
- Какво ви впечатляваше най-много през 90-те години в България и какво сега?
- Именно това - надеждата, желанието да се работи и да се гради. И това, което беше най-впечатляващо за тези четири години, които тогава прекарах в България, бе бързината, с която се създаде престъпна икономика, без правителствата да успеят да си дадат сметка за това, без да могат да реагират - не защото не знаеха какво става, а защото не знаеха как да реагират.
- Тези феномени, за които говорите, все още съществуват...
- Да, може би, но съм прекалено отскоро тук, за да преценя дали са същите като тогава, или са различни. Мисля, че са различни, защото не се убиват хора по улиците, в кафенетата, това е приключило. А ако това не се случва, значи, че нещата са се променили. Може би означава, че организираната престъпност е още по-добре организирана.
- Различна ли е България, когато човек я гледа отвън и когато е вътре в страната?
- Първо, ние сега сме в България и не я гледаме "отвън", тук сме и ни е добре (смее се). Проблемът е, че откакто пристигнах, съм бил само в София. Така че изобщо не знам как се е променила страната извън столицата. Ето защо за момента не искам да говоря за България като цяло.
- Къде според вас са проблемите на българите?
- Има според мен един проблем с доверието на българите в техните управници по принцип, не говоря за конкретно управление. Става въпрос за доверие в политическата система, която са изградили. Защото в демокрацията сме отговорни за управниците, които сме избрали. Нито едно българско правителство не е преизбирано. На всеки четири години българите сменят правителството си. Тоест при нито едно правителство не е имало приемственост. Това е знак, че нито едно правителство не е успяло да даде на българите достатъчно усещането, че е способно да разреши основните проблеми на страната. Това е белег на една демократична система, която не е съвършена.
- Как си обяснявате това?
- Очевидно България е напреднала, строило се е, работило се е. От 1991 г. насам присъствахме на провала на кабинета "Виденов", после управлението на СДС, което не съумя да сложи край на корупцията въпреки големите реформи, които бяха направени през онзи период. След това дойде спасител в лицето на царя. После разочарованите избиратели се обърнаха към БСП. След това имаше друг спасител - Бойко Борисов.
- Българите обичат спасителите...
- Да, но при демокрацията няма спасители. При демокрацията всички сме отговорни за нашите управници, за това, което ни се случва. Демокрацията - това е най-естественият политически режим на човешкото същество. Да се вярва в спасители е белег за демократична незрялост. Т.е. да мислиш, че някой ще дойде с готови решения.
- Вашият предшественик работеше много в сферата на културата. Вие как ще гарантирате приемственост в тази област?
- Mоят предшественик e в основата на прекрасни съвместни културни проекти и ще се радвам да подпомогна осъществяването им. Това, което той е свършил, е забележително. Пристигнах преди седмица и открих изложба (с творби на Жул Паскин - бел.ред.). В края на ноември 2013-а ще има трето издание на фестивалa на френското кино в рамките на Киномания. Предстои изложба с творби на Роден през лятото на 2014г. През 2015 г. в Лувъра ще има изложба на тракийски съкровища. Това са неща, които моят предшественик е започнал, и те ще бъдат продължени.
- Разочарован ли сте, че откриването на изложбата на Жул Паскин беше засенчено от протестите срещу премиера Пламен Орешарски?
- Не е имало инциденти по време на самото откриване на изложбата.
- Вестник "Стандарт" организира много успешна кампания "Чудесата на България". Смятате ли, че французите, чиято страна има такова богато минало, биха били заинтересувани от културен туризъм у нас?
- Би трябвало. Смятам, че България не е достатъчно позната във Франция. Аз лично смятам, че културният туризъм в страната ви е едно изключително богатство. Не съм посещавал всички манастири, които има в България, но съм ходил в много от тях. Ходил съм на различни места и смятам, че културният туризъм е изключително богат. Така че със сигурност това ще е интересно предложение за френските туристи.
- Догодина в Париж ще има културна борса. С какво България би заинтригувала французите на това изложение?
- Разбира се, тракийските съкровища. Те вече са познати във Франция, където са били излагани. Смятам, че ще е добре на французите да бъдат показани произведения на изкуството от византийския период, от периода преди турското нашествие. Французите ще видят, че има едно много голямо богатство и разнообразие. Фреските в църквите от този период са впечатляващи. Второто нещо, което би заинтригувало французите, са творбите, свързани с Българското Възраждане. Аз лично съм дълбоко впечатлен от Владимир Димитров-Майстора.
- Къде са вашите любими места в България?
- Обожавам района на Мелник, както и Родопите. Много е красиво. Аз като цяло предпочитам планината. Велико Търново е един от любимите ми градове. Обичам и Черноморието, Несебър е много красив. Имам голямо желание да посетя отново всички тези места.
- Вие говорите много добре български. Трудно ли беше да го научите?
- Да, за един французин е трудно, защото е славянски език и е много различен от френския. Освен това думите са много дълги. Има букви, които се произнасят много трудно. Моята най-любима българска дума е свръхчувствителност (смее се). Ще ви кажа защо. Преди доста години бях в една болница и имаше една обява за един конгрес за свръхчувствителността. В тази дума има струпване на няколко съгласни една след друга. Освен това има буквата "х", която не съществува във френския.
- На какъв език си говорите вкъщи?
- На френски, съпругата ми говори отлично езика. Децата ми говорят малко български с баба им. Te никога не сa живели в България. Аз научих езика ви, след като дойдох на първи мандат в София.
- Харесвате ли българската кухня и кое ви е любимото ястие?
- Много ми е трудно да ви отговоря, тъй като ако кажа, че обичам гозбите на тъща ми, жена ми няма да е доволна и обратно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
