Трябва да получим допълнителна финансова помощ от ЕС, както Италия и Гърция
Наши бивши другари се опитват да разсеят гласовете за кандидатите на БСП, казва Илияна Йотова
- Госпожо Йотова, какво точно означават тези "горещи точки" и защо предизвикаха толкова вълнения след срещата на върха в Брюксел?
- Причината е в това, че от германския канцлер госпожа Меркел трябваше да научим, че България е поискала разполагането на "горещи точки". След това бе направен опит бързо да бъде опровергана тази информация, което внесе допълнително напрежение и едва ли не се стигна до дипломатически скандал с Германия. Напрежението идва и от липсата на информация, какво представляват тези "горещи точки". Преди няколко месеца ЕК предложи, чрез тях да се помогне на страни като Италия и Гърция, които приемат хиляди мигранти на ден. Горещите точки не са нищо друго освен места където европейски експерти от ФРОНТЕКС, ЕАСО (европейска служба за убежища) и ЕВРОПОЛ и националните служби работят заедно за бързата и пълна идентификация и регистрация на мигрантите. У нас такива центрове работят от няколко години в Елхово, Харманли, Любимец и др., но очевидно ни трябва допълнителна помощ, защото бежанският натиск се засили особено много през последните месеци. Тези експерти ще помагат и за връщането на мигрантите, които не са бежанци, което е доста сложна и тежка процедура. Ако министър-председателят Борисов е поискал такава помощ от ЕС, това означава, че сме наясно за липсата на достатъчно капацитет да се справим с хилядите, които преминават българо-турската граница. Това обаче не е достатъчно. Българската позиция трябваше да включва особен статут за страната, който да ни сложи в една група с Италия и Гърция. Това означава от България да се преразпределят бежанци към други държави в Европа, а не ние да получаваме допълнително от Гърция и Италия. Какво означава да приемем още около 800 бежанци в следващите две години, в ситуация, когато на седмица у нас влизат над 1000? И най-важното - България трябваше да поиска отмяна на Дъблинското споразумение, защото докато бежанците са принудени да остават в страната, която първа ги е приела, никакви квоти и "горещи точки" нямат значение. За съжаление точно тази позиция не чух от г-н Борисов.
- Очаквате ли през следващите месеци бежанската вълна да стане още по-голяма?
- През тази седмица в ЕП изслушахме редица информации на службите за сигурност и прогнозите им за миграционните процеси. За съжаление те няма да бъдат намалени дори през зимните месеци. Днес, и в София, Агенцията за бежанците потвърди тази прогноза. Кризата е в разгара си, в Европа се взимат спешни мерки, но те няма да имат особен резултат, ако не се разрешат конфликтите в Африка и Близкия изток.
- Трябва ли да има среща на Великите сили за разрешаването на тази криза?
- Разбира се. Слава Богу, че и българското правителство проумя, че без единната воля на ЕС, САЩ, Русия и обща позиция в ООН, няма как да се стигне до прекратяване на конфликтите. Това е политика, която трябва да се провежда успоредно с управлението на миграционния поток. Ние сме изправени пред реална криза, пред реални обстоятелства и проблеми, които трябва да решим. Проблемът за България не е в помощта от ЕС, в т.нар. горещи точки, а в отстояване на интереса ни като страна от външната граница на ЕС.
Рисковете пред нас са не по-малко отколкото в Средиземноморието. Наивно звучат уверенията на някои министри, че бежанците ни заобикалят, защото добре охраняваме границата си с Турция. Не е убедителна такава позиция, когато неколкостотин хиляди стоят в Одрин, готови да преминат в България. Ние не трябва да допуснем страната ни да изпадне в положението на Сърбия и Македония, т.е. "буферна зона" между Африка и Западна Европа.
- Основателни ли са страховете на националистическите партии?
- В една нестабилна ситуация, с трудни и рискови решения по бежанската криза, най-лесно е да заиграваш със страховете на хората. Сутрин, обед и вечер можем да говорим срещу мигрантите, да тропаме с юмрук по масата, че трябва да се върнат там, откъдето са дошли, но така с нищо не си помагаме. Да, и аз имам своите страхове. Като заместник-председател на Комисията за вътрешна сигурност на ЕП, имам поглед как се развива бежанската криза от 2011 година насам. Твърдя, че тогава Европа не дооцени и сбърка с анализа си за процесите в Северна Африка, т.нар. Арабска пролет. Някои от диктатурите бяха свалени, но нямаше отговор на въпроса, какво следва после. Във всички тези процеси има много политика, но и много междуетнически и религиозни отношения. Спомняте ли си, че еврокомисари, между които и Кристалина Георгиева, говореха, че няма да има сирийски бежанци, а малкото, които би имало, ще оправят демографския ни проблем?! Страховете ми са свързани със сигурността на границата ни, с икономическите и социалните страни на бежанския проблем, с несигурността дали сме разпознали или заловили всички, които не идват у нас или в Европа, защото са бежанци, а са с престъпни намерения. Но вместо с демони трябва да се залавяме с реална работа и решения.
- Какви са реалните рискове за България?
- Част от тях споменах. Трябва да получим и допълнителна финансова помощ от ЕС, както Италия и Гърция. Рисковете са огромни за местната власт, която през последните три години трябваше да се справя не само с настаняването, но и с изхранването, медицинската помощ, напрежението, което предизвикаха бежанците. Няма как да не поздравим кмета на Харманли, който успява въпреки липсата дори на преводачи и лекари. Рисковете са огромни и пред националната ни сигурност. Малко се говори у нас, липсва обществена дискусия по всички тези проблеми, а те са нови и непознати за България. Не на последно място, да не забравяме, че живеем на Балканите, сложните междуетнически отношения винаги са били особен въпрос. Ето защо, след една седмица, ние ще направим голяма кръгла маса за последствията от бежанските вълни, за промените в културно-религиозните и етнически модели у нас.
- Чуват ли се тези страхове на българите в Европа?
- Щяха да се чуят още по-добре, ако бяхме изготвили национална позиция, с консенсус за това как вижда България своето място в разрешаването на бежанската криза, какъв е българският национален интерес и как ще бъде отстояван в Европа. Позицията на БСП е изключително последователна. Още преди година и половина поискахме специална дискусия в Народното събрание. Отказаха ни. Поискахме заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, където щяха да се чуят всички гледни точки и да се изложи цялата информация за рискове пред нас. Ако тази позиция беше изготвена с консенсус, щяхме да си спестим много от противоречивите действия и сигнали на различни представители на властта. Щяхме да си спестим и днешните обяснения на премиера "Що е то гореща точка и има ли почва у нас?". За съжаление, както винаги става, политическият егоизъм надделя. И за това днес България няма единна позиция. Жалко. Сигурно за това българското Народно събрание не изпрати свои представители на дискусията в ЕП за разрешаване на създалата се тежка ситуация. Единствени не присъствахме там и се наложи румънските ни колеги да говорят от наше име.
- На фона на напрегнатите дебати в Брюксел ще имате ли време да се включите в кампанията за местния вот?
- Да, ще се включа. Искам да помогна на всички свои другари, на всички наши кандидати, където успея, разбира се, защото твърдя, че имаме изключително добри кандидати в тези кметски избори, и за кметове, и за общински съветници. Хора, които знаят защо искат местната власт и знаят, какво трябва да направят, за да живеят хората по-добре. Помагаме с идеи за европейски проекти, за да се набавят повече пари за българските общини. В БСП не разделяме изборите на национални и европейски работим ръка за ръка в един солиден екип.
- Кои са опонентите на кандидатите на БСП - десните претенденти или всички кандидати от лявото, които всъщност в голямата си част са ваши бивши другари?
- Сама го казвате. Ако питате за АБВ, те сами направиха невъзможно взаимодействието ни. На много места издигнаха кандидати без всякаква перспектива да спечелят необходимия процент, за да влязат в общинските съвети, но с идеята да отцепват гласове от БСП и да правят победата ни невъзможна.
Но големият разговор за лявото смятам, че ще предстои след тези избори. Сигурно изводите ще бъдат горчиви, но не ние слагаме границата между хората вляво. Единственото ни изискване е политиката, която предлагаме, наистина да бъде лява, за хората. Не е политика за хората да участваш в дясно управление, с крайно десни партии, да гласуваш милиарден заем на гърба на българските граждани, да участваш в пазарлъци за промяна на Конституцията. Нашите кандидати са с ясен профил, млади хора, може би не достатъчно познати, но амбициозни, които свързват името си с БСП, не само за тези избори, но и в бъдеще. Те са нашето богатство. Целта ни е амбициозна. Максимални победи, максимален брой кметове и общински съветници и едновременно с това успех в дългия и труден път за оздравяване на партията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
