След като ДПС и БСП обявиха курс към предсрочни избори, отново на хоризонта се задава служебен кабинет. Той ще бъде втори в мандата на президента Росен Плевнелиев. Каква ще бъде ролята на държавния глава в създалата се политическа криза у нас? "Стандарт" потърси мнението на началника на кабинета на президента Екатерина Захариева. Самата тя бе вицепремиер в предишното служебно правителство, оглавявано от Марин Райков.
Служебният кабинет трябва да върне доверието на гражданите и Брюксел
- Г-жо Захариева, каква трябва да е ролята на президентската институция в новата политическа криза?
- Такава, каквато винаги е била по конституция - президентът е обединител на нацията. И точно в периоди на криза този текст от основния ни закон, който за някои звучи общо и абстрактно, придобива най-ясен смисъл. Президентът винаги е показвал готовност да бъде част от решенията. От началото на мандата си той доказа, че се вслушва в конструктивните предложения - било то на политическите сили и на институциите, било на обществото. Подходът ще бъде същият и занапред.
Заради честната си и принципна позиция държавният глава се превърна в мишена на тенденциозна кампания, но както личи от политическата развръзка в момента, вижданията на президента се оказаха изпреварващи времето, а Президентството запази стабилността си.
Нека и не забравяме, че изходът от всяка политическа криза - дали парламентарна или правителствена, или каквато и да е друга, намира своето решение в конституцията и в трудни моменти трябва да се опираме именно на нея и да следваме това, което тя отрежда.
- Считате ли, че Президентството трябва отново да играе ролята на медиатор между политическите сили?
- Президентът не е медиатор, той е обединител. Винаги е прилагал надпартиен и принципен подход. Трите най-големи парламентарно представени партии в момента - ГЕРБ и двете, подкрепящи правителството - БСП и ДПС, под различни форми пожелаха президентската институция да бъде част от решенията в тази криза. Президентът е готов да бъде част от диалога и ще изпълни конституционните си правомощия, но не скрито и тайно, а пред очите на хората.
- Ще седнат ли политическите сили на една маса, за да решат новата криза в управлението?
- Разбира се, че трябва да седнат. Не мога да си представя, че в XXI век е възможно политиците да намерят решение от каквато и да е било критична ситуация без диалог, без разговори и без чуваемост. Ако партийните лидери са отговорни пред обществото, те трябва да покажат държавническо поведение. Да седнат на една маса и ясно да дефинират проблемите и заедно да набележат план за действие за изход от ситуацията. В противен случай кризата не просто ще се задълбочава, а ще се стигне до налагането на тежки и драстични мерки, които отново ще са за сметка на хората.
Както президентът многократно е заявявал, не трябва да се крием зад проблемите или да ги замитаме, а да ги посочваме и ги решаваме. Точно липсата на диалог между политиците и реваншистките настроения са част от причините, които доведоха до днешната трудна обстановка.
- Президентът бе първият, който лансира идеята за референдум за задължителния, мажоритарния и дистанционния вот. Въпреки че тогава политическите сили не го подкрепиха, тази идея сега отново е на дневен ред. Каква е вашата позиция? Трябва ли да бъде проведен подобен референдум относно задължителния вот и ще пребори ли такава евентуална промяна "купения вот"?
- Президентът бе първият, който лансира идеята, защото се вслуша в хората и чу какво искат те. А гражданите настояха за промяна на политическата реалност и за по-активно участие при вземането на решения, свързани с управлението на страната. Така и не чухме основателни аргументи защо управляващите партии в 42-ото народно събрание направиха всичко възможно референдумът, предложен от президента, да не се проведе заедно с вота за представители в Европейския парламент на 25 май. Но по-добре късно, отколкото никога.
По всичко личи, че се очертават предсрочни избори и те трябва да се съчетаят с национално допитване за изборната система. Референдумът обаче не трябва да се ограничава само с въпрос за въвеждане на задължително, а и за електронно гласуване, което ще улесни достъпа на гласоподавателите до изборния процес, особено що се отнася до сънародниците ни зад граница. В президентската институция сме категорични, че е много важно и необходимо задължителният и електронният вот да се въведат заедно.
Сега се говори за изменения в конституцията, но те не трябва да се прокарват прибързано. Както и президентът е казвал, промените в основния закон не бива да се правят на парче. Преди провеждането на референдума обаче е задължително да бъдат приети изменения в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Необходимо е още в този си мандат Народното събрание да коригира закона, така че той да стане работещ и ефективен, а не демотивиращ гражданската инициатива. Редица политици са заявявали многократно нуждата от поправки в тази насока, крайно време е да се пристъпи към действие и конкретни резултати. Така че нека да се допитаме до избирателите чрез референдум и ако хората подкрепят предложението за задължителен, мажоритарен и електронен вот, политиците ще са длъжни да се съобразят с него.
- Ако се стигне до въвеждане на задължителен вот, кога най-рано може да се случи това? По какъв начин - с промяна в конституцията или в Избирателният кодекс?
- Ако на референдума хората подкрепят задължителен вот, то той трябва да важи за всеки вот след това. Волята на гласоподавателите не може дълго да се отлага във времето. Разбира се, при въвеждането на дистанционно електронно гласуване трябва да бъдат създадени механизми, които да гарантират тайната на вота и правото на свободна воля.
Що се отнася до това къде е мястото на промените - специалистите по конституционно право изразиха различни позиции: според едни е необходимо да се измени конституцията, други смятат, че това не се налага. Според нас и експертите, от които президентската институция е поискала становище, няма нужда от промени в основния закон. Каквато и обаче правна техника да се избере, суверенът е над всичко и, ако след национално допитване той реши, че трябва да се въведе задължително гласуване, то желанието на народа заставя управляващите да се съобразят с него.
- На дневен ред отново излязоха и идеи за въвеждане на условия за уседналост и образователен ценз. Подкрепяте ли подобни промени?
- Като демократично мислещи хора няма как да подкрепим въвеждането на ограничения, които ще възпрепятстват хората да изпълнят едно от основните си конституционни права - избирателното. Това би било дискриминационно и противоконституционно.
- Трябва ли да бъдат насрочени предсрочни избори? Кога е най-подходящото време за това? Трябва ли вотът да предшества приемането на следващия бюджет?
- В рамките на няколко дни политическите сили ясно показаха, че предсрочните избори са неизбежни. Чуха се и различни предложения кога да се проведат те. В момента ударите под кръста и размяната на реплики посредством медиите няма да помогнат, напротив - ще задълбочат кризата. Необходимо е да се покаже държавническо мислене - първо трябва да се набележат неотложните и спешни мерки, които да се извършат от това правителство и настоящия парламент, и да се определи дата за изборите. При всички случаи процедурата за приемането на държавния бюджет за следващата година не може да бъде оправдание за отлагане на изборите и насрочване на датата им. Има разписани законови процедури, по които ще се работи при различните хипотези и те ще се спазват. Не може да се спъва демократичният процес заради бюджетната процедура.
- Каква трябва да е следващата форма на управление - кабинет, съставен от една политическа сила, двупартийни, трипартийна или широка коалиция?
- Избирателят ще определи това на избори. Важно е следващото Народно събрание да се ползва с широка обществена подкрепа и да е стабилно, защото предстоят тежки и важни реформи - здравна, пенсионна, образователна, енергийна, административна.
- Как трябва да изглежда един бъдещ служебен кабинет и каква ще е неговата роля? Вие бихте ли приели позиция в бъдещо такова правителство?
- За служебен кабинет може да се говори едва след подадена оставка на правителството. Въпросът за ролята му е определен от конституцията, а за състава и за структурата му може да отговоря само президентът. Най-важното обаче е политическият процес да се нормализира и да има диалог и единодушие между политическите лидери.
- Опитът ви от предходния служебен кабинет показа ли, че за 3 месеца при добро желание и подбран екип може да се направи много за страната?
- Да, опитът ми показа, че това може да се случи. Когато имаш приоритети, цели и кауза, всичко е възможно, колкото и ограничен във времето да е мандатът на служебния кабинет.
- Какви трябва да са първите задачи пред подобен служебен кабинет?
- Служебният кабинет се назначава, когато има криза. Това не е обичайно правителство с парламент зад гърба си. Затова основните задачи на служебния кабинет са изход от кризата и провеждането на парламентарни избори. В конкретния момент, според мен, е необходимо и да се положат усилия за връщане на доверието на гражданите и на европейските ни партньори в българските институции. Финансовото състояние на страната е лошо, спрени са еврофондове и съществува риск да бъдат блокирани и още пари от Брюксел - това са проблемите, по които трябва да се работи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
