Три светила в медицината ни пристигнаха на Тодоровден в Петричко, но не за да гледат най-зрелищната кушия в Бачево, а за сложат цветя на една надгробна могила в Рупите. Тя пази скръбта, позора и тайните на една самолетна катастрофа точно преди 70 години, когато два български изтребители свалиха самолет на израелската Ел Ал.
Фаталният полет 402 остана в нашата история като един от най-трагичните авиоинциденти, в който некомпетентността и липсата на организация на военновъздушната ни защита по време на социализма костват живота на 57 пътници и изиграват ключова роля за разгарянето на нов фронт на Студената война в далечната 1955 година.
Историята на катастрофата е добре известна.
Самолетът „Локхийд Констелейшън C-69” изпълнява полет Ню Йорк – Тел Авив, със спирания в Лондон, Париж и Виена. Именно от Виена машината излита в 02:53 ч. на 27 юли 1955 година и поема курс към Истанбул. По план самолетът трябва да премине над Югославия, северна Гърция и да влезе на турска територия. Нещо обаче се обърква.
Самолетът прави отклонение от предварителния маршрут и навлиза без разрешение в българското въздушно пространство в района на град Трън.
По онова време, преди 70 години, подобно събитие е било изключително опасно заради Студената война между Запада и Съветския блок. Като външна граница на този блок, България е била подложена на множество провокации от гърците и турците, които непрестанно навлизали с малки самолети във въздушното ни пространство, на изтребителите трудно ги прихващали. Липсата на успех срещу нарушителите се превърнало в сериозен проблем за министерството на народната отбрана.
В 07:11 сутринта на 27 юли 1955 година, когато неидентифициран самолет преминава без разрешение въздушната ни граница, в поделението край Доброславци, ангажирано с военновъздушната защита на София, е вдигната бойна тревога. Само две минути по-късно два изтребителя излитат, за да прихванат машината. Според сведенията на пилотите -преследвачи, те настигат нарушителя над гара Симитли. Няколко минути по-късно, след отказ да се приземи, самолетът „Локхийд Констелейшън С-69” е поразен и пада край село Рупите, северно от Петрич.
Следва широк международен отзвук. “Пътнически самолет с граждани от Израел, САЩ, Великобритания и др. е свален от просъветското правителство в България”. Това са заглавията на десетки всекидневници в Западна Европа. Критиките към страната ни са унищожителни, но причините за инцидента остават обвити в мъгла. Започва разследване. Резултатите от него са представени на най-високо ниво - ЦК на БКП. От доклада става ясно, че фаталният край е трагична поредица от грешки, неуредици, напрежение и некомпетентност. Генерал Пенчевски обвинява осем души, включително себе си. Един фактор обаче остава шокиращ – няма радиовръзка между изтребителите и земята.
Когато прихваща самолета, пилотът - капитан Петров, е трябвало да действа на своя глава. Той твърди, че е спазил всички правила. Не е разпознал обаче националността на самолета и помислил, че е товарен. След това стрелял три пъти предупредително, преди да изпрати четвъртия залп право в него.
Неговите твърдения обаче са опровергани от фотокамера, монтирана на картечницата, както и от последващо разследване на израелците, което дълго време е било саботирано от властта в София. Нещо повече - унищожени са много от уликите.
Оказва се, че пилотът е стрелял веднъж край самолета и без да му даде време за реакция, е стрелял повторно, този път в корпуса му. Обстрелването е продължило яростно и когато израелския самолет е бил на височина 600 метра, за да не може да премине над планината Беласица.
Но двамата пилоти далеч не са единствените виновни. Пълната липса на координация между различните звена на въздушната ни отбрана е била от ключово значение. Поделението в Доброславци проявява изключителна некомпетентност, когато радиовръзката с изтребителите е загубена и не успява да я възстанови.
Последиците за България от този инцидент са ужасяващи. Точно седмица по-рано се е състояла Женевска конференция, на която са се срещнали лидерите на четирите световни сили – САЩ, Великобритания, Франция и СССР. Изходът от срещата бил оптимистичен, но трагичният инцидент ги обезсмисля.
Нещо повече - българските власти отказват да понесат отговорност, а критикуват израелския самолет, че е нарушил въздушните граници на НРБ. Впоследствие, България се извинява публично, Израел тръгва да осъди България в Международния съд в Хага, но като финал на 10-годишна сага държавата ни плаща минимална сума - по 8292 щатски долара, за всяка от жертвите.
Куп мистерии обаче остава и до днес. Защо самолетът е влязъл в небето над България и какво е правил 5 часа от Австрия до България? Израелците твърдят, че е заради силен вятър, причинен от буря над Сърбия, което накарало преизчисляване на курса. Данните от доклада обаче сочат, че времето е било ясно, без облаци, с видимост на 30 километра.
Пилот е бил известен летец от Великобритания, возил навремето дори самия Уинстън Чърчил. Опитни асове като него трудно биха допуснали такива грешки. Намерените на мястото на катастрофата над 300 килограма сребро, също са озадачаващи. Твърди се, че е било контрабандно превозвано и това е била причината пилотът да откаже да кацне.
Каквато и да е истината, тя лежи в Паметната могила край Рупите, издигната едва преди 10 години, на която проф. д-р Александър Оскар – невро-офталмолог и детски офталмолог, д-р Асен Меджидиев – председател на Столична лекарска колегия и д-р Валентин Димитров - директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, положиха цветя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
