Една от най-свидните български думи е хляб. Никой не е по-голям от хляба, гласи народната мъдрост. Българинът е оцелял през вековете с хляб и лук. Но колко от нас си дават сметка откъде произхожда думата хляб?
ВИЖ ОЩЕ: Кошмарът на България! Отгледахме поколение неграмотни
Ние сме възприемали думи от чужди народи заедно с явлението или предмета, който сме заели от тях, още от най-дълбока древност. Още преди да дойдем тук, на Балканите. После взимаме куп чуждици от езика на прабългарите, тях ги заменят турцизми. Имаме наследство и от готския език, разкри проф. Анна-Мария Тотоманова, преподавател по история на българския език в СУ „С. Климент Охридски, в подкаста на „Стандарт”.
Издателят на медията ни и главен редактор Славка Бозукова направи с нея ексклузивно интервю за кирилицата, българския език и образованието на младите.
Думата хляб, например, е немска заемка, каза проф. Тотоманова.
В дълбоката праславянска древност ние съседставаме с немците, които и тогава явно са били малко по-цивилизовани или са имали по-интересни оръдия на труда и изделия. Затова от тях сме взели разни такива думи. Един от куриозите е, че думата църква пак я вземаме от старовисоконемския, а тя всъщност е гръцка заемка в него, каза проф. Тотоманова.
Този обмен на думи и тези думи се наричат реали, това е нещо обичайно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
