- 78 години след преврата, някои още сънуват “социалистическата” революция
Комунистите донесли електрификацията, Тато бил партизанин
9 септември е най-противопечивата дата за поколения българи, родени през социализма, но прекарали активния си период през Прехода. И докато за наследниците на любимците на комунистическия режим, както и на жертвите на репресиите цветовете са само в бяло или черно, то за всички останали нюансите са различни, защото десетилетия съзнанията ни се промиваха първо от социалистическата пропаганда машина, а след това и от посткомунистическата. 78 години след мрачните събития, в които за няколко месеца е избит целия елит на нацията, а държавата сменя орбитата си, за да се завърти към СССР, митовете и легендите властват над разделеното ни общество, в което едната част изпитва носталгия по онези времена, а другата - непреодолима омраза.
1. Всенародното въстание
Дълги години дори официалната пропаганда на тоталитарната държава се опитваше да намери правилната формулировка за изкуствения патос, който трябваше да обяви за героични действията на комунистите и тъй като мита за "народно въстание" не успя да сработи, нарекоха историческия момент - "социалистическа революция". Само че никога в историята не е имало революция, която да протече по такъв начин. Вместо да прокламират някакви нови принципи и идеи, върху които да градят властта си, комунистите направиха преврат по подобие на станалите у нас преди това - на 9 юни 1925 г. и на 19 май 1934 г.
Съставът на бъдещото правителство и новите регенти са уточнени в дома на бъдещия премиер Кимон Георгиев в 16 часа на 8 септември. А първата работа на превратаджиите е да получат мандат, т. е. легитимност на властта си именно от най-висшия представител на държавната власт - Негово Величество Царя.
2. Националната катастрофа.
Единственото вярно е, че правителството на ОФ постига споразумение със Съюзниците за преминаване на България на страната на антихитлеристката коалиция. Но след като на 5 септември СССР ни обявяват война, страната ни се оказва в състояние на война и с Великобритания, САЩ, както и с Германия и Унгария. Това дава основание на германците да пленят нашите части разположени в Сърбия и Македония. А на мирните преговори в Париж България е третирана като победена страна.
3. Международната изолация
Не е вярно, отечественофронтовското правителство сваля кабинета на Константин Муравиев, съставено от легалната опозиция на предишните прогермански правителства. На практика то вече е водило преговори в Кайро за примирие с Англия и САЩ. Още по-смехотворно звучат изказвания, че това правителство е запазило териториалната цялост на страната. Истината е, че Запада по време на Парижката мирна конференция през 1947 година е за възвръщане на мирновременните граници. България е принудена да върне Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, но запазва Южна Добруджа, а гръцките апетити за Родопите са пресечени.
4. Руската окупация
Въпреки че СССР обявява война на България, Муравиев нарежда на въоръжените си сили да не оказват никаква съпротива. Така на 8 септември съветската армия преминала Дунава и без каквито и да е военни действия окупира България. Оттам нататък тръгва военния преврат, начело с Отечествения фронт, които завземат властта. Той започва в 2 часа през нощта на 9 септември, когато партизанският отряд "Чавдар", водени от неколцина офицери, нахълтват в сградата на Военното министерство. Така за 2 часа основните административни и комуникационни възли в столицата са поставени под контрол. войната. В 6,25 ч. Кимон Георгиев прочита по радиото състава на новото правителство, одобрено малко по-късно с указ на регентите княз Кирил и Никола Михов.
5. Правителството на ОФ
Официално властта се печели от ОФ-то. Договорено е в кабинета да има по четирима представители на БРП, "Звено" и БЗНС - Пладне, двама на БРСДП и двама независими, а министър-председател да бъде Кимон Георгиев. Интересното е, че макар в новото правителство официалните представители на комунистите да не са мнозинство, те взимат ключовите силовите министерства - вътрешното и правосъдното. Оттам нататък репресии започват с пълна сила, довели до жестока и кървава разправа с целия политически спектър, включително и с немалка част от самите комунисти, национализация и отнемане на земята, съпроводени с насилие, репресии и затваряне в концентрационни лагери, пълно премахване на демократичните свободи и гражданските права, както и до превръщане на суверенното българско Царство в република по Сталински образец.
6. Жертвите
Това, което се твърдеше по социализма е, че още на 9 септември са били разстреляни по-малко от 1 000 човека. Жертви обаче са били хора, които нямат отношение към убийствата на нелегални преди това. Става дума просто за богати търговци, изтъкнати чиновници, лекари, учители, свещеници, журналисти, представители на тогавашния елит. Сред тях има и хора, които просто твърде много говорят против комунистите и не вярват на техните обещания.
Антикомунистически автори цитират между 18 000 и 30 000 загинали, а понякога и повече. Най-вероятно и правдоподобно е броят на жертвите веднага след 9 септември да е между 5 000 и 10 000 души. историкът Александър Везенков изтъква, че дори и да приемем броя от 5 000 вместо 25 000 убити, това пак си остава "най-голямата единична вълна на политически терор в новата история на страната и най-кървавият период в историята на самия комунистически режим."
7. Цветята за партизаните
В съботния слънчев и топъл ден на 9 септември на 1944 г. довчерашните управляващи по места и техните служители са наясно какво се е случило, не си правят никакви илюзии и не оказват съпротива. Нещо повече, сред посрещачите на слизащите от Балкана партизани през следващите дни са и някои служители на старата администрация.
Ала страхът по места в страната и тревогата за идните дни не остава незабелязан и от самите партизани. Самите те признават, че хората в градовете не ги посрещали много добре. Били изплашени и се криели зад перденцата на прозорците, докато гледат новите силни хора на деня.
8. Изостаналата България
Силно разпространен и митът, че селата не били електрифицирани, дочакали ток чак след 9-ти септември. До социализма в селското стопанство всичко се движело с животинска тяга, нямало заводи, нямало електрификация. Пълни глупости. В София трамваи започват да се движат още през 1901-ва година. Архивите са пълни със снимки как електрификацията на столицата е станала още през 30-те години на миналия век. Всеизвестно е, че светлинната украса има на сватбата на Цар Борис III през 1930-та година. В Русе богато е осветен казино-клуба по същото време. ВЕЦ "Мала Църква" в село Мала Църква, Самоковско, работи още преди войната.
През 1916-та година флотът получава първата българска подводница. През 1917-та е открит Медицинският университет в София, през 1936-та в Свищов е открито Висшето търговско училище. БНР започва национално излъчване, а година по-късно физикът, проф. Георги Наджаков, открива фотоелектретите, може би най-голямото откритие на български учен.
9. Тодор Живков - партизанин
Дълги години в нашето общество битуваше твърдението, че Тодор Живков е участвал активно в преврата на 9-ти септември 1944 г. През годините по този повод периодично се появяваха нови "доказателства" в потвърждение на тази хипотеза, които понякога изумяваха дори най-близките на Тато, а може би дори и самият него.
Александър Везенков обаче разкрива мистерията. Той сочи доказателства, че Тодор Живков пристига в София едва след обяд на 9-ти септември. Партизанин от отряда "Чавдар" казва, че Живков се успал и не могъл да стане чак до обяд, въпреки че трябвало да участва в щурмуването на важно министерство.
Така че, Живков не е участвал пряко в завземането на властта нито в София, нито някъде в провинцията, бил е връзката с партизанския отряд и като член на софийския окръжен комитет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
