- Последната мечта на Шефкет Чападжиев е да литне в космоса
- Благославят го християни и мюсюлмани, помогнал за реставрирането и строежа на черква и джамия
Името му е турско, но е повече българин от мнозина, които се бият в гърдите какви големи патриоти са. Българомохамеданин е от Мадан, не се обижда, когато го наричат помак. Напуска социалистическа България през 1963 година с бягство през гръцката граница. На 24 години пристига със 75 цента в джоба в Чикаго. На 50 години вече е най-успешният българин в Америка. През 2019 г. дари 1 милион долара на болницата в Мадан. За Шефкет Чападжиев това е само един от
многобройните жестове, които е правил
„Мен самите пари не ме блазнят. Не ме движи мисълта да съм богат. Те са само средство да имам и правя неща, които искам. Иначе по-вълнуващ е процесът на правенето, пътят до постигането”, признава бизнесменът.
В родния му край го благославят и християни, и мюсюлмани, защото е подпомагал реставрирането и изграждането на черква и джамия в Мадан. Давал е пари на болници и сиропиталища, но тихо, без да бие тъпана пред медии. Категоричен е, че няма нищо по-ценно от доброто име. Гордее се, че няма човек, който да каже, че го е излъгал или го е подвел за нещо.
Не съм си и помислял, че мога да открадна каквото и да било, заявява емигрантът от Родопите. Така го е научил баща му Садък - дребен търговец, който като сподвижник на Никола Петков е нарочен от комунистическа власт за „реакционер и изедник”. От него Шефкет е запомнил какво е най-важно в живота: да бъдеш честен и точен с хората, да не мамиш и да не крадеш.
През 1949 година
цялото семейство е интернирано
в котелското село Боринци. „Нахлуха милиционери вкъщи в полунощ, дадоха ни 15 минути да си вземем ръчен багаж. Аз бях на 10 години, брат ми - на 6 месеца, а сестра ми - на 12 години.
Помни унижението и кошмара на конския вагон, в който са натъпкани, докато стигнат до мястото на заточението. Чападжиеви изкарват далеч от Родопите пет години. Заради „лошия произход” Шефкет не може да осъществи мечтата си да се изучи за лекар.
„Като дете се чувствах дискриминиран. Първо, с нашето минало, имена, религия и т.н. Най-силно го почувствах, когато след като завърших гимназия, не ме изпратиха в редовната армия, а в трудовите войски, защото не бях “достоен” да служа на Родината.
Това бе главната причина. Другата може би беше, че баща ми имаше малко магазинче и го смятаха за “богаташ”. Това е смешно, разбира се, той не беше такъв”, разказва Шефкет.
Завършва вечерна гимназия
едва успява да си намери работа като касиер в ТКЗС , но това съвсем не го прави щастлив. Тогава попада на „До Чикаго и назад” на Алеко Константинов - книгата, която ражда мечтата за Америка.
През юли 1963 г. със своя приятел Хамид Русев от село Горна Арда решават да избягат в Гърция. Наясно са какъв риск поемат, границата се охранява постоянно, стреля се на месо, има телена мрежа. Едва после ще разберат, че са минали и през минирана зона, където само Господ ги е спасил.
Пътуват с мотора на Шефкет, спят на една поляна, след като напиват местните селяни, за да заспят и да не ги издадат. И малко след полунощ успяват да прекосят браздата.
Осъмват качени на едно дърво, лутат се цял ден преди да стигнат до гръцката застава. Докато ги водят към Драма, ги разпитват дали са комунисти. Нашите въртят глави за отрицание. Откъде да знаят, че
нашето кимване за „не” е „да” за гърците
Това е само първото от дългия низ премеждия за двамата бегълци, които ще останат приятели за цял живот. Цял месец ги разпитват и държат затворени, защото подозират, че са шпиони. Накрая ги пращат в емигрантския лагер “Лаврион”. Питат ги къде искат да емигрират – в Европа, където става по-бързо, или в Америка. Шефкет няма колебание, нали се е зарекъл да направи като Алеко, но без обратен билет.
Точно на рождения му ден - 24 април 1964 г., напускат с Хамид Гърция. Пътуват безкрайно дълго с кораб от Пирея до Ню Йорк, а после с влак до Чикаго. Влизат в мегаполиса на 5 май, когато пък Хамид има повод да почерпи като рожденик, ама няма с какво.
Историята на Шефкет като емигрант отвъд океана сега звучи като захаросана приказка за сбъднатата американска мечта. В началото обаче е приличала повече на ходене по мъките.
Първата работа, с която се захваща веднага след пристигането в САЩ през 1964 г., е да предлага олио по улиците срещу надница от $ 1,25 на час. После е сервитьор, където с бакшишите си докарва доста по-прилични пари.
Въодушевен, решава да отвори собствено заведение. И получава
жесток шамар от съдбата
Провалът го кара да се огледа за друго занимание. Намира си работа в печатница, защото някога в Мадан е имал подобно препитание.Преломният момент е през 1976 г., когато продава двете си стари коли, тегли заем $10 000, купува 3 машини на старо за сгъване на хартия и започва собствен бизнес. Работи денонощно. През 1979 г. вече купува първата си фабрика. В нея има моменти, когато се правят по над 25 млн. рекламни брошури на ден. Скоро става собственик на няколко фабрики, недвижими имоти, прави удари и на борсата. Вече му се носи славата на най-богатия българин в Америка.
През 1993 г. продава бизнеса си и почва да управлява спечеленото от 30-годишния си емигрантски живот. Сега има акции в 8 компании в различни области – от енергетиката и телекомуникациите, до фармацевтичната индустрия и транспорта.
„Спокоен съм, защото всеки долар, който съм спечелил, съм придобил по честен начин”, често повтаря Шефкет. Както и че нито веднъж не е съжалил, че е избягал от България.
Запознава се с бъдещата си съпруга Магдалена Буено от Еквадор на курса по английски в Чикаго. Скоро след това сключват брак, който е непоклатим вече десетилетия. Имат три деца - София, Сабрина и Сам.
Най-голям е синът Сам, който е и голямата болка на Чападжиев. Ражда се с физическо и умствено увреждане. Уменията му си остават като на двегодишно дете. Дори най-скъпите и модерни лекарства, както и най-добрите лекари, не могат да помогнат. „Дай Боже, да не се случва на никого!”, лаконичен е Чапа за съдбата на сина си.
Дъщерите му никога не са имали влечение към бизнеса. Артистични натури са, баща им се шегува, че е отгледал марксистки заради левите им убеждения. Голямата - София, преподава в университет, а малката - Сабрина, е музикантка.
Шефкет отдавна е гражданин на света. Със съпругата му
живеят в огромно имение сред гора
в предградията на Чикаго. В самия град има общо около 10-ина апартамента, ползва два, а другите дава под наем. Един от тях е на 88-ия етаж в небостъргач.
Притежава разкошен апартамент и в Ню Йорк, близо до Рокфелер център в Манхатън. Жилището му във Флорида е с гледка към океана. Заради съпругата си е купил огромен дом и в еквадорската столица Кито.
С горчив смях разказва защо няма жилище в София. Тъкмо бил решил да си купи, но през нощта го нападнали апаши на пъпа на столицата, близо до пощата. Решил, че не иска да има нищо в такъв бандитски град. Държи скромен апартамент и в Мадан, където отсяда, когато се прибира.
В Щатите Чападжиев е не само най-богатият българин, но и най-щедрият. Цяла върволица наши сънародници могат да разказват с дни как им е помагал да стъпят на краката си. Българската емигрантска общност го тачи като благодетел. С негови пари е издигнат
паметникът на Алеко в Чикаго
Подпомага местната православна църква, както и българския културен клуб. Почетен гражданин е на щата Илинойс.
Обича България, но не харесва политиците у нас. Широко скроен човек е. Затова и макар да е беглец от социалистическа България, управлявана от Тодор Живков, отива да види бившия партиен и държавен ръководител, когато той вече е свален от власт и е под домашен арест.
Много хора казаха: “Избягал от Тодор Живков, пък ходи при него!...”. "Защо да не отида?! Нямам никакъв проблем! Един час бяхме само двамата и разговаряхме. Каза ми: “Аз не съм откраднал нищо!”. Как да открадне, като е мислел, че всичко е негово?!. Попита ме: “Ти коя година отиде за Америка?”. Казвам му: “1963-та”. А той: “През режима на Тодор Живков?”. Отговорих: “Да”. А той: “А, наздраве!”. Аз обаче уточних: “Да, обаче, ако бяха ме хванали тогава на границата, нямаше сега да можем да си пием пиенето! А, наздраве!”
Чапа продължава да е любопитен към всичко, което се случва по света. Последната му мечта е да литне в космоса. През 2008 г. брои $200 000 , за да бъде сред първите туристи, които британският предприемач Ричард Брансън обещава да прати със своя ракета. В началото е 172-и в списъка на компанията “Върджин галактик”, но понеже някои се отказват, вече е с 20 места по-напред. Вярва, че ще е в добро здраве, за да полети. Иначе има лека форма на диабет,
мъчи го високо кръвно
простатата също не е в съвсем ред, но духът му си остава младежки.
Твърди, че е щастлив човек. Но не заради това, че е най-богатият българин в Америка. А защото през голямата част от живота си е правил това, които е искал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
