Конфликтът в Украйна може да затихне, но няма скоро да приключи
Йордан Божилов е основател и председател на "Софийския форум за сигурност" и анализатор в Центъра за изследвания по националната сигурност и отбраната към БАН. "Стандарт" потърси военния експерт с въпроси за последните ходове на НАТО, мястото на България и конфликта в Украйна.
- Какъв сигнал изпраща НАТО към България със създаването на командно-контролния център у нас?
- Това не е сигнал за България - това е сигнал за всички държави членки, че НАТО държи на чл. 5, който предвижда клауза за взаимна защита. Това е сигнал, че Алиансът ще защитава всички държави, които са негови членки - независимо откъде идва заплахата.
- Все пак какво налага точно у нас да се прави команден център на Алианса?
- България има ключова роля в НАТО и това трябва да се разбере. Ние сме пълноправен член и без нашето съгласие не може да се вземе никакво решение в рамките на организацията. Някои от държавите изразиха опасения за своята сигурност предвид случващото се в Украйна. Заради това е тази реакция.
- А има ли реална военна заплаха за България в този момент?
- Категорично може да се каже, че на този етап от страна на Русия или друга държава пряка военна заплаха за България не съществува. Но ние тук не говорим само за заплахи от държави, но и от недържавни структури, включително терористични организации, говорим и за кибертероризъм. И в този смисъл разполагането на тези центрове не е реакция само на кризата в Украйна, но е реакция и на кризата, която се развива в Близкия изток и други региони. И това бе изрично подчертано от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
- Как събитията в Украйна застрашават националната ни сигурност?
- Националната ни сигурност, като комплексно понятие, може да се счита застрашена в смисъла, че близко до границите ни има изключително нестабилен регион - Украйна с продължаващи военни действия. Върху части от нейната територия няма държавен контрол, има изключително много неконтролирани оръжия на територията на Украйна. Ние не знаем в източните части какво се доставя, с какво разполагат сепаратистите. А в крайна сметка всички знаем, че организираната престъпност и терористите най-добре се възползва и от трафик на оръжия. Да не говорим и за всичките икономически и социални последици, за хора, включително и тези с български произход на украинска територия. Ако се вземе целият комплекс от мерки от това, което съставлява националната сигурност, можем да кажем, че има рискове.
- Преди няколко дни командващият американските въоръжени сили в Европа генерал-лейтенант Фредерик Бен Ходжес каза, че се обсъжда възможността в България да бъдат базирани американски танкове, които да се използват при учения. Какво е вашето обяснение за този ход?
- Трябва да се има предвид, че България и САЩ имат споразумение за сътрудничество в областта на сигурността, което е подписано през 2006 г. и което изрично предвижда възможности за разполагане на техника и на части на американската армия при определени условия. Така че това може да се разглежда по-скоро на двустранна основа, но във всички случаи е свързано и с общото решение на НАТО за усилване на източния фланг.
- Чуха се доста гласове против разполагането на команден център на НАТО. Мотивите са, че това ни прави евентуална мишена за атаки и може да обтегне взаимоотношенията ни с Русия.
- На българска територия има натовски войски и никой не трябва да има никакво съмнение в това - това е българската армия. НАТО няма свои войски. Всички въоръжени сили на държавите членки съставляват в съвкупност въоръжените сили на НАТО. Когато има заплаха за страните членки, тогава се взима решение за задействането на определени планове за действие. България е част от тези планове и взима решението наравно с всички други членки. От тази гледна точка, когато някои от страните членки имат притеснение за своята сигурност, България трябва да изрази солидарност и да действа като член на НАТО. Ние сме член именно на Алианса, а не на някакъв съюз - било то Евразийски или друг - и затова трябва да действаме с абсолютната отговорност като натовска страна. Това е изборът на България, на българския народ и всякакви спекулации от страна на платени или всякакви други организации, които се опитват да разделят България от НАТО или от ЕС, трябва да бъдат пресичани.
- Това може би влиза в определението за информационна война?
- Определени сили наистина се опитват да внесат разединение в рамките на НАТО и ще ви кажа защо - всички решения в Алианса се взимат с единодушие и ако само една държава е против, решение не може да бъде взето. Ето защо се търсят слаби места, търсят се пропагандни ходове, които да настройват определени части от населението. Това се случва не само в България, но и в много страни - пример са Гърция, Унгария, Чехия, където наистина има опити с пропагандни методи да се създаде напрежение и да се внуши, че едва ли не НАТО въздейства върху своите членове. А това не отговаря на истината. Целта е да се сложат препятствия пред взимането на решения и единността на Алианса. Ако парализираш структурата, тя на практика не действа. И тъй като не може с военни средства да противодействат, се опитват да противодействат с всякакви други методи.
- Кой би имал полза от това?
- Всички, които считат НАТО за свой противник и които във вътрешен план искат България да излезе от Алианса.
- В тази връзка може ли Гърция да се окаже проблем за единността на НАТО?
- Надявам се, че не. Гърция отдавна е член на НАТО и добре знае какви са ползите от Алианса. Ние много сме изучавали ролята на НАТО за недопускане на военен конфликт между Гърция и Турция и мисля, че последните решения на ниво ЕС показват, че все пак Атина действа като част от единството, било то в ЕС или НАТО. Русия не представлява пряка военна заплаха за страните от НАТО, но има много други рискови заплахи, които страните могат да усетят на свой гръб и не могат да се справят с тях сами, а само в рамките на Алианса и ЕС. Това е и тероризмът, и бежанците, и други заплахи. И мисля, че никоя страна не би рискувала своите глобални стратегически интереси за сметка на някакви временни облаги, които би получила от една такава позиция, която да разедини НАТО.
- Преди дни ген.-майор Румен Радев, командир на ВВС, предупреди, че през май оставаме с едва два МиГ-а, което означава, че не можем да охраняваме въздушното си пространство. Как бива разчетено това от партньорите ни?
- Наистина е трагично, че България остава с намален ресурс за охрана и отбрана на въздушното си пространство - и всъщност това на НАТО и ЕС - със силите на ВВС. Това е резултат от колебливата политика на много правителства, които не са взели решение за замяна на съветските изтребители МиГ-29 с други, заради което зависим от Русия на 100%. Много е важно да се постави и въпросът как ние рационално изразходваме ресурса на ВВС. Трябва да се мисли стратегически и далновидно за преминаване на нова система въоръжение във ВВС. Но от друга страна, България именно затова е член на НАТО - ако не може да осигури някои от средствата, необходими за защита и отбрана, тя да ги получи от своите съюзници. В крайна сметка няма да остане незащитено въздушното ни пространство.
- По-рано днес стана ясно, че в Минск в сряда ще се срещнат Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Петро Порошенко и Владимир Путин. Възможно ли е конфликтът да върви към своя край?
- Конфликтът няма да върви към своя край - той може да върви по-скоро към някакво затихване. Този конфликт има няколко измерения - преди всичко в самата Украйна. За съжаление непримиримостта на двете враждуващи групировки доведе до смъртта на прекалено много хора и това няма да се прости и забрави. Става въпрос за над 5500 убити и над 12 000 ранени от двете страни. От друга страна, конфликтът явно противопостави Русия на САЩ и европейските страни от гледна точка на това как се разбира сигурността. Европейските страни считат, че тя трябва да се постига с интеграция, чрез обединяване на общите усилия, чрез преодоляване на граници, докато Русия разглежда сигурността в рамките на националните граници. Желанието на Украйна да стане част от ЕС и евентуално от НАТО бе възприето от Русия като заплаха за собствената й сигурност. Това е и причината тя да реагира така. Според мен конфликтът нито скоро, нито лесно ще бъде решен. Но при всички положения трябва да има разговори и срещи на най-високо ниво, което намира израз точно в тази среща в "Нормандски формат".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
